17-11-2017 20-11-2018

На Прибалтийския фронт - нищо ново

Стандартите ни са паднали ужасно, а оправданията са кухи

08:57 | 18 юни 2023 | Автор : Динко Гоцев 19 1506 Снимка: AP/БТА

Нищо ново не се случи на Прибалтийския фронт - не победихме Литва като гост отново, както не го направихме и при визитата ни там преди 18 месеца. Тогава ни биха с 1:3 във Вилнюс, сега стигнахме до 1:1 в Каунас, но трябва да си лидер на някакво нова политическа формация с име Крайно крило на оптимистите, за да наречеш това "прогрес".

Национален отбор

Литовците - здрави физически, русуляви и безкомпромисни, чудесно осъзнаващи нивото си и сериозните си футболни несъвършенства, дадоха сърцето и всичките си сили за ремито с 10 души. Нашите "биха 20 корнера и имаха 24 удара", цитираме селекционера, обаче всъщност ще е много силно пресилено да кажем, че сме направили всичко, за да победим.

Истината е, че почти нищо не направихме.

И тук ще спрем с какъвто и да е анализ на мача, защото ще излезе, че се упражняваме в оригиналничене да хулим играчите, трупайки точки за собственото си остроумие. Не е това целта.

Проблемът ни е, че стандартите тук са паднали на ниво около нулата, когато се оценява, коментира, анализира, селектира. Говорим за футбол, но е възможно и в други сфери (немалко) да се разпознае същия проблем от специалистите в тях. Нивото пада, защото стандартите и изискванията са неимоверно ниски.

Оттам да започнем. Колко българи играят в клубовете - вечният въпрос-уловка във футбола ни, с който Данчо Лечков пак ще ни обясни състоянието на националния. Отговорът е прост - толкова, колкото с тренировките и представянето си, са заслужили. Защото никой треньор и никой клуб не иска да е слаб отборът му и да пада.

Хората плащат заплати и искат възможно най-добрите да играят. И ако те са 9 чужденци и двама българи, това е, тъй като останалите нашенци с нищо не са показали, че могат да изместят конкурентите им на постовете. Пеп Гуардиола не пуска талант №1 в английския футбол Фил Фодън като титуляр вече почти година. Въпреки че същият Пеп го обяви за "най-големият млад талант, с който е работил". Сложи го пред Меси, с други думи. Защото Гуардиола е работил с 19-годишния Меси в Барса.

Но Фодън не играе от първата минута в Сити, защото Бернардо, Грийлиш, Марез или някой друг, е заслужил повече. С поведение, с тренировки - това треньорите са преценили.

Та това е причината, господа Лечков, Гонзо и т.н. от БФС, да не играят българи в клубовете. Или поне - в амбициозните такива у нас.

Виж още Лечков отново нападна играчите: Който и треньор да сложим, при тези футболисти ...

Примери - колкото искаш. И Шопов от ЦСКА, и Марин Петков от Левски, и Доминик Янков от Лудогорец, имат качества. Имат някакви качества и могат да станат добри играчи. Но за да не са титуляри в клубовете си, си има причина. Уточняваме - първият е на 21 години, третият - на 22. Марин през есента ще направи 20, тоест и той вече няма да е тийнейджър. Когато си голям талант и си "бъдещето", на 20 не чакаш шанса си, а вече си го хванал с две ръце и гледаш към следващото ниво - трансфер в сериозно първенство, утвърден като титуляр тук.

И това са момчета, които наистина дават надежди... все още. Въпреки че вече трябваше да са на друго ниво.

Тук именно това - нивото, стандартът, ни убягва. И затова вина имат треньорите (въпреки че тези в първите отбори явно си преценяват правилно кой да играе и кой не), анализаторите, ние - медиите, феновете. Чуваме как коментатор казва "страхотен пробив" за някой, който измине 10 метра с топката по права линия вертикално към вратата на съперника, което би следвало да не е проблем за професионален футболист, който няма казуси с неща като личен баланс или вестибуларен апарат. Това дори не се коментира - едно рутинно футболно действие. Но тук е "страхотен пробив".

Или пас към нападател, който би следвало да е напълно нормален за халф, става "брилянтно отиграване". Не, просто някой си върши работата. В един мач от австрийското или турското първенство, не говорим за топ лигите, такива неща се правят машинално и са десетки всеки мач. Те са естествени футболни отигравания.

Футболистът Х влиза в 2-3 поредни мача, вкарва гол, даде пет добри паса. И четем и слушаме как това е новият "Еди кой си", как е готов за големия футбол. Но не - не е. А когато си на 19 и медиите редят такива оди за теб, не е чудно психиката да те подведе и да се помислиш за голяма работа. И тогава работната етика, стандартите и личното влагане започват да се поразмиват, а с намалените усилия идват и влошените игри. И сядаш на пейката, защото Y от Бразилия е тук, за да си вади хляба и няма да пропусне шанса да играе вместо българина Х, ако го види, че не е в оптимално състояние. И после - въпрос от директора Гонзо "защо няма българи в клубните отбори".

Снимка: AP/БТА

Толкова за корените. Има и поколенчески проблем, не само в спорта, с искането "твърде бързо и твърде лесно" да се получи всичко - несъмнено е така, в масовия случай. Има го и "родителският" проблем на нереалистични оценки и очаквания, има го и "мениджърският" - натиск върху треньори, схеми да играе този или онзи. Кой повече, кой по-малко - но и тези неща влияят.

И стигаме обратно до това, че българският отбор не може да бие 10 литовци. Тези, които с 11 души на терена падат от всеки (освен от нас) и отнасят по 4-5 гола. Започва да ни става навик да не бием футболни джуджета и по резултатите вече, ние влизаме в компанията им. Ще се борим да не сме последни в група, която преди 10 години щяхме да неречем "удобна да се класираме".

Можем да си говорим за състава на Кръстаич до утре. Пуснал този, да играе онзи. Мнения разни. Но проблемът генерално е друг.

Виж още Мач в Каунас с един въпрос: Първи точки за България или място сред джуджетата на Европа?

Свършва нашият мач в Каунас в събота, пускаш на друг канал след час и гледаш как Черна гора надиграва и изпуска да бие Унгария (0:0). И се сещаш как тези унгарци преди три месеца ни развяваха по терена като найлонова торбичка във ветровит ден. А после хората с отговорност и пълен сак с оправдавия (Лечков, Гонзо и останалите) ни убеждаваха, че те са съвсем друго ниво и ние не можем да се сравняваме с тях. Е, черногорците, без да имат някакви бляскави играчи, изнесоха лекция по себераздаване, организация и тактическа дисциплина. И се сравниха с тях.

А това трябва да е базово изискване за всеки отбор - да е мотивиран, да тича много и да спазва дисциплината. Нима е невъзможно да наредим 11 мотивирани момчета, които да изпълняват стриктно всичко? Нима е трудно да изглеждаме като отбор? Не като Бразилия и Аржентина. Като нормален отбор. Каквито и да са ни играчите. Вижте как играят Фарьорски острови и Гибралтар, дори те са по-подредени, дисциплинирани и надъхани.

Толкова за този отбор. И за националите въобще, вече в период от едни 4-5 години. Колебаем се вече дали не е най-добре дори да не отразяваме с обширни репортажи и отзиви мачовете им, за да не се ядосваме и ние, а и вие като аудитория, на прочетеното. Защото то какво друго ни носят тези срещи? Ей така - пускаме резултата, някаква статистика, снимка и едно видео. Те казват всичко.

Звучи непрофесионално от журналистическа гледна точка, но то човек наистина вече се чуди... Той вижда едно, а после му "замазват очите" с приказки за млад отбор, светло бъдеще и ни обясняват, че "държавата не върви, как да върви футболът". И обвиняват клубовете, че нямало силен национален отбор.

И така с оправдания и замазване, с примиряване и сваляне на нивото до дъното, я докарахме до ниво "футболно джудже".