В древността гръцките мореплаватели вярвали, че някъде там след Херкулесовите стълбове, известни днес като Гибралтарския проток, техният свят (средиземноморието) свършва, а отвъд (Атлантическият океан) няма нищо, което си заслужава плаването. Дали във вярванията им това отвъд е бил краят на света или безкрайното море, не е толкова ясно. Факт е обаче, че извисяващата се над днешен Гибралтар скала е била крайната точка, от която или се връщаш обратно в действителността, или потъваш в неизвестното, може би завинаги.
Днес именно под тази скала пред подобна дилема е изправен и българският национален отбор по футбол, който от 21:45 часа наше време гостува на местния Гибралтар. Мачът от Лигата на нациите ще гледаме по БНТ 1.
А след представянето ни срещу Грузия в неделя (2:5), което всички определихме като "дъно" за футбола ни, пътят би трябвало да е нагоре. Нещо като първи опит за връщането към състоянието на отбора, в което искаме да го виждаме. Или поне поизмиване на кошмарните впечатления от последния мач.
Но играта ни срещу Северна Македония, както и истинската разруха срещу Грузия, започват да ни навеждат и на леки съмнения, че Гибралтар може да се окаже порта към бездната.
Днешният ни съперник е с полупрофесионален статут - по-голямата част от играчите не се изхранват с футбол, а имат други професии. Но дори и тези момчета, както и треньорският щаб, вероятно гледат с надежда към днешния мач. Особено след видяното на записа от мача България - Грузия, който те със сигурност са изгледали.
Но въпреки основателните ни критики към това, което България направи, или по-точно не направи срещу Грузия, все пак националният ни тим ще е фаворит тази вечер (бел.ред. какъвто не беше в предишните два мача). При това категоричен, а причините са съвсем ясни.
Вече споменахме, че Гибралтар е национален тим, съставен почти изцяло от полупрофесионални играчи.
Това е и национален отбор, представляващ страна с 34-хилядно население и територия под сянката на вече споментия Херкулесов стълб. Територия, която е с площ от 6,8 квадратни километра, или общо взето около 4 километра на дължина, както и 1,7 километра ширина.
Но колкото и странно да звучи, тази малка и спорна територия, която географски е част от Испания, но политически - от Великобритания, има свой собствен национален тим. И той вече няколко години участва в битките за големи първенства наравно с колосите на континента.
Естествено, че Гибралтар е по-скоро само участник и пълнеж в квалификционните групи, а освен това този национален тим е най-младият член в семейството на ФИФА заедно с Косово. Двете асоциации бяха приети за членове на 13 май 2016-а.
Парадокс, но най-младият национален футболен тим има една от най-старите федерации в спорта, осована още през 1895-а. Тогава, подобно на много други места по света, британците донасят Цар футбол на малкия полуостров. За сравнение, нашето си БФС датира от 1923-а.
Повече от век обаче Гибралтар играе приятелски мачове срещу клубни отбори, или турнири срещу други непризнати от ФИФА тимове. Реално за първи път този национален тим започва да мечтае за място в голямото футболно семейство през 1997-а, с първата молба за прием във ФИФА и УЕФА.
Дълги години Испания саботира приема по обективни политически причини. По време на конгреса на УЕФА през 2007-ма, 45 от 53-те по онова време страни членки, гласуват против приемането на "джуджето" Гибралтар в своето семейство.
Пет години по-късно обаче няколко милиона евро инвестиция по програма на УЕФА за развитие на футбола в подобни страни отново слага на масата за дискусии казуса с Гибралтар. На следващия конгрес единствено Испания и Беларус са против, всяка една останала асоциация този път гласува "за" приемането на най-малкия си член в семейството.
По онова време в Гибралтар живеят по-малко жители от Сан Марино, превръщайки този тим в най-малкия като население зад него на Стария континент. А когато на следващия конгрес на ФИФА Гибралтар попада и в световното футболно семейство, с по-малко население са единствено Монсерат, Ангила, Острови Кук и Британските вирджински острови.
Показателни факти срещу колко скромна страна се изправя България тази вечер. Опонентът ни заема 203-о място от общо 210 страни в ранглистата на ФИФА.
В скромната си история националният тим на Гибралтар е изиграл 68 признати от УЕФА и ФИФА мача, като в тях са постигнати едва шест победи, ремитата пък са осем.
За тези мачове играчите на Гибралтар са отбелязали 24 гола, а са инкасирали почти десет пъти повече - 233 попадения. Но всичко за тях започва със суха мрежа, когато на 19 ноември 2013-а, гибралтарците правят 0:0 в контрола срещу Словакия, в първия си мач изобщо, който влиза в статистиките на УЕФА.
По онова време живописният стадион "Виктория" все още не отговаря на изискванията, а Гибралтар играе в португалския град Фаро. Макар Испания да е на крачка разстояние, по политически причини този национален тим никога няма да стъпи на испанска земя. Нито за мача срещу друг тим, нито за мач срещу Ла Роха. Двубой, който е в "червения" списък на ФИФА и УЕФА.
Именно във Фаро идва и първата победа - 1:0 над Малта в контрола, а до този момент Гибралтар така и няма спечелена точка в квалификационен мача. Независимо дали за Европейско или за Световна първенство.
Но в Лигата на нациите ситуацията е различна. При първото издание на турнира през 2018-а в рамките на три дни са победени Армения с 1:0 и Лихтенщайн с 2:1, а при последното издание на надпреварата, Гибралтар спечели група със Сан Марино и Лихтенщайн, за да се озове в един и също поток с България.
В страната има само един напълно професионален клуб - това е Линкълн Ред Импс, който шокира всички през изминалия сезон и игра в груповата фаза на новия европейски турнир Лига на конференциите.
Но в повиканите за мачовете срещу България, Северна Македония и Грузия играчи има куп култови фигури. Например вратарят Брадли Банда, който от понеделник до петък е учител в център за деца със специални нужди. Надяваме се днес поне в деня на мача шефовете му да са го пуснали почивка.
Капитанът и 39-годишен ветеран на тима, който по всяка вероятност и тази вечер ще изведе сънародниците си - Рой Чиполина, пък е митничар.
Неговият брат Джоузеф също е в отбора, но той изкарва прехраната на семейството си като надзирател в местния затвор.
Няколко студенти в британски колежи, които предвидливо са поискали право да отсътват за мачовете, учители, полицаи, пожарникари, туристически агенти и още интересни фигури попълват състава на днешния ни опонент. Разбира се, има и няколко напълно професионални футболисти, играещи обаче на ниско ниво. А водещият голаджия на гибралтарците е полицаят Лий Каскарио, който вероятно ще си пратнира на върха на атаката с разследващия финансови измами Джейми Комбс.
Това е една луда и култова банда, която през ноември 2020-а дойде за контрола у нас, а докато българите тренираха, противника ни предпочете да използва времето си тук в разходки из София. Все пак момчетата имат отговорни професии и не могат да отсъстват често за екскурзия до Балканите, просто използваха момента.
Тогава ги победихме с 3:0. Общо взето доста леко и очаквано, "без да се изпотим", ако трябва да използваме уличния футболен жаргон.
Но ние преди година вкарахме 4 и на Грузия в контрола, а в официалния мач видяхме какво стана - отнесохме пет, можеше и да са повече.
Отборът ни е длъжен да се реваншира днес под Херкулесовите стълбове, които преди хиляди години били мислената линия на древногръцките мореплаватели за живота и смъртта, границата между познатия и непознатия свят.
Днес националите са пред границата на още по-големия кошмар - загуба от полупрофесионалисти с население на един от малките ни областни градове, или поне леко стабилизиране насред целия настанал хаос с оставка на селекционера и всенародно възмущение от случилото се срещу Грузия.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}