"Не съм специален". Скромният Хансел има само една ръка и се цели високо - в НБА

Енмануел е една от сензациите на колежанския баскетбол

Снимка: Getty Images

"Не съм специален". Скромният Хансел има само една ръка и се цели високо - в НБА

Енмануел е една от сензациите на колежанския баскетбол

16:00 | 23 ноември 2024 | Редактор : Александър Сотиров 5 4867 Снимка: Getty Images

Колежанското първенство на САЩ е най-големият трамплин към НБА. Всяка година в Драфта на най-силната баскетболна лига в света биват избрани по 60 специални играчи, като голяма част от тях идват именно от университетските отбори.

А през последните два сезона в отбора на Остин Пей играе един баскетболист, който може и никог да не стигне при най-добрите, но определено е специален. Или както го определя треньорът му - "Най-голямото вдъхновение" в колежанския спорт. Казва се Хансел Енмануел Донато Домингес, а баскетболните фенове го познават просто като Хансел Енмануел.

Роден е преди 21 години в столицата на Доминиканската република - Санто Доминго. И в момента играе третия си сезон като колежанин. Получава най-много игрови минути в кариерата си досега (22.8), а статистиката му не е звездна - по 4.4 точки, 4.4 борби, 1.6 асистенции, 1.6 отнети топки и 0.6 чадъра.

Или по-скоро не би била звездна, ако беше като всички останали баскетболисти.

Но Хансел Енмануел не е. Защо? Защото има само една ръка. Да, да, прочетохте правилно, няма грешка. Еднорък баскетболист. Двуметровият гард от Доминикана бе интернет сензация още в гимназията, след като гръмотевичните му забивки се превърнаха в хит в социалните мрежи, а сега работи, за да изкачи играта си на още по-високо ниво.

И не крие целта си - НБА.

"Ще стигна до НБА. Това е голямата ми цел. Никой не може да ме спре, освен Господ", убеден е той във възможностите си.

Хансел губи лявата си ръка, когато е едва на шест. Играчка се превръща в плачка, след като решава, че трябва да се покатери върху стена, но за зла беда стената рухва и затиска лявата му ръка. Когато е откаран в болница докторите се обединяват около това, че няма друга възможност освен ампутация.

Храбрият малък герой прекарва шест месеца в болнични заведения, а малко след като е пуснат "на свобода" започва да играе баскетбол. Голямата му любов е бейзбола, но предвид обстоятелствата е... трудно. Първоначално баща му, бивш професионален играч в доминиканската лига е против новото начинание на сина си, но после се превръща в най-голямата му опора.

Снимка: Getty Images

В началото Хансел има проблеми с това да намира равновесие, след като е останал само с една ръка. Но постепенно свиква с новата ситуация и на 18-годишна възраст се мести в САЩ, където играе в академия във Флорида преди да поеме към колеж.

Описва случилото се с него не като трагедия, а като "благословия".

"Когато инцидентът се случи, първо си мислех - какво ще правя сега? Мислех си, че животът ми на практика приключва. Но постепенно се стабилизрах, а когато успях да вържа обувките си сам, с една ръка. И разбрах, че не е дошъл краят", връща се назад в спомените си гардът.

А когато играе, вече на толкова високо ниво, макар да е само с една ръка - прави неща, присъщи на всички "нормални". Забивки, тройки, стрелби с отскок и дърпане назад...

Снимка: Getty Images

В последната си година в гимназията има средни по 25.9 точки, 11 борби, 6.9 асистенции и 3.4 чадъра средно на мач. Впечатляващи показатели. Е, да, някой ще каже - ама това е гимназия. Да, ама това е и баскетболист, който няма привилегията да има двете си ръце.

"Не съм специален. Не съм различен от когото и да било. Единствената разлика е, че имам една ръка, но това не е нещо чак толкова съществено", размишлява младокът с големи мечти.

Зад гърба си вече има повече от 50 мача за малко повече от два сезона в колежанския спорт и определено не мисли за спиране. Просто тепърва набира скорост, пък ще видим докъде ще долети с експлозивността си.

Енмануел всъщност не е първият играч в Дивизия 1 на университетския баскетбол. Кевин Атлас играе три сезона за Манхатън между 2009 и 2012 година, но с далеч по-малка роля - по едва 3.7 минути на мач. Но и при него ситуацията е малко по-различна - ръката му е ампутирана под лакътя.

Дори да не успее да сбъдне своите НБА мечти, Хансел има и резервен план. Да се превърне в мотивационен лектор и да вдъхва надежда на тези, които се нуждаят от нея.

"Това е просто перфектната съдба, която Господ ми е дал. Да бъда този човек, който може да вдъхнови някои хора и да мотивира още повече. Смятам, че мога да бъда положителният пример"

Снимка: Getty Images