Незабравимият №10 отвори вратата към НБА за всички испанци

Фернандо Мартин бе "първият", но загина в катастрофа преди точно 35 години

Незабравимият №10 отвори вратата към НБА за всички испанци

Фернандо Мартин бе "първият", но загина в катастрофа преди точно 35 години

13:53 | 3 декември 2024 2 2628

Испания е олицетворението на успеха, що се касае до национални отбори от Европа от началото на века. Иберийците постигнаха най-големите успехи в историята си през ХХI век, като в това число попадат две световни титли (2006 и 2019 година), четири европейски (2009, 2011, 2015 и 2022 година), два сребърни олимпийски медала (2008 и 2012 година), един бронзов (2016 година), както и още пет медала от европейски шампионати (два сребърни и един бронзов).

Години наред в основата на техните успехи бе златното поколение, по познато като "набор 1980" - Пау Гасол, Хуан Карлос Наваро, Фелипе Рейес, Берни Родригес, Раул Лопес, Карлос Кабесас, както и Хосе Мануел Калдерон, който обаче е година по-малък. Всички тези момчета станаха европейски шампиони за юноши във Варна през 1998-а, а след това бяха основна движеща сила за сериозна част от изброените горе постижения. Някои от тях стигнаха до НБА - Пау Гасол, Хосе Калдерон и Хуан Карлос Наваро, а по-големият от братята Гасол взе няколко титли и се наложи като един от най-добрите европейци, стъпвали някога по американските терени.

Запитвали ли сте се някога кой обаче е първият испанец, играл в НБА?

Много преди Пау, а по-късно и брат му Марк да станат звезди в Лига, в средата на 80-те години на ХХ век, Фернандо Мартин Еспина отваря вратата на Лигата за своите сънародници. И той, подобно на легендата на Барса Наваро, прекарва само година в Щатите, но завинаги остава в историята като пионерът.

206-сантиметровият Мартин е абсолютен исполин, впечатлява с мощната си физика, развита в следствие на какви ли не други спортове, с които се е знаимавал - хандбал, джудо, тенис на маса, плуване... През годините дори има спорове дали в басейна не е бил още по-добър, тъй като има пет национални титли на страната!

Преди и след НБА приключението си e верен на Реал (Мадрид), където прекарва общо седем години от кариерата си. Авантюрата в Щатите е краткотрайна, тъй като контузия го оставя извън игра повече от два месеца и в крайна сметка изиграва само 24 мача за Портланд Трейл Блейзърс. Но въпреки това харизмата му, в комбинация с характер и талант, водят до определенията, че е може би най-добрият испански играч в онази епоха.

Роден е в столицата Мадрид и Реал е любовта на живота му, макар да е юноша на друг местен отбор - Естудиантес, с който има два сезона като професионалист. А после "белите" го превръщат в момче за милиони, плащайки 20 милиона песети, за да го имат - нещо, което правят и до днес. Тогава сумата е доста висока, но в наши дни би била около 120 000 евро.

А в системата на Реал пасва перфектно и полита на крилете на успеха. За седемте си години в клуба (1981-1986 и 1987-1989), разделени от единствения сезон в НБА, печели 12 трофея - 4 титли, 3 купи на страната, 3 европейски купи, 1 суперкупа и 1 световна клубна купа. В последния си сезон за Мадрид играе редом до друг европейски колос на баскетбола - Дражен Петрович, с когото ще споделят сходна и за съжаление тъжна съдба...

Успехите на Мартин не са само на клубно ниво. В онези години да обличаш националната фланелка е чест, която никой не отказва. А при него не е по-различно и той винаги гордо представлява Испания - на общо шест големи първенства (3 Европейски, 2 Световни и една Олимпиада). Равносметката? Сребро от Лос Анджелис 1984 и още едно такова от ЕвроБаскет 1983.

Баскетболът е традиция във фамилия Мартин. В почти всичките си сезони при "белите" той играе редом до по-малкия си брат Антонио Мартин Еспина, който се задържа 12 години в клуба и между 1983-а и 1995-а печели дори повече трофеи от знаменития си батко (14 на брой). По-късно синът на Фернандо, Ян, играе и за двата му отбора - първо Естудиантес, а после и Реал, макар и с не чак толкова голям успех.

"Клуб 27" е печално известна компания за известни личности. И за съжаление негов член става и Фернандо Мартин, който намира смъртта си на 27-годишна възраст, на 3 декември 1989 година, само двадесетина дни преди Коледа.

Звездата е с контузия в гърба, но все пак тръгва към залата, за да подкрепи съотборниците си в мач със Сарагоса. Но така и не стига дотам. Трябва да вземе Кике Вийялобос, който също е контузен, за да могат да изгледат мача. Но на път към дома му губи контрол над своята "Ланча Тема 8.32" на магистралата и катастрофира.

На погребението му присъстват всевъзможни фигури от испанското общество, както и две от звездите на големия враг Барселона - Хуан Антонио Сан Епифано и Оуди Норис. Смъртта няма цветове, а с Норис са едни от най-емблематичните битки на Мартин под кошовете в Испания.

Четири години по-късно по подобен трагичен начин загива и съотборникът му в Реал - хърватската икона Дражен Петрович. Той си отива на 28 години, а в НБА и двамата играят за Портланд...

И до днес №10 остава единственият изваден от употреба в баскетболния отбор на Реал. Никой не може да играе с него след незабравимата десетка Фернандо. Така "лос бланкос" засвидетелстват безкрайната си почит към една от най-големите фигури в клубната история.

Същото прави и Руди Фернандес, който играе за Портланд почти четвърт век след Фернандо. По време на Конкурса за забивки през 2009 година Руди облича десетката на Блейзърс, за да покаже уважението си към покойната легенда. А след завръщането си в Европа се превърна в легенда на Реал.

Залата в мадридския квартал Фуенлабрада пък днес носи името на Фернандо Мартин. През сезон 1991/1992 там мачовете си от Евролигата играе Партизан - заради започващата война в Югославия, а в края на сезона "черно-белите" вдигат единствената си титла в надпреварата.

Години по-късно, през сезон 2004/2005, синът на Фернандо, Ян, защитава цветовете на местния отбор и играе в залата, носеща името на баща му.

Пионерът, който до голяма степен отвори вратата за Испания към НБА.

ИЗБРАНО