Голдън Стейт загуби плей-ин двубоя си със Сакраменто миналата седмица и така не успя да се класира за плейофите в НБА. Преди година именно Уориърс изхвърли Кингс при завръщането в елиминациите за "кралете" след дълго отсъствие, а сега, 12 месеца по-късно, и двата отбора са аут от плейофната картинка. И докато за Сакраменто това е нещо, с което в столицата на Калифорния бяха свикнали вече дълго време, то за щатските им съседи от Сан Франциско ситуацията е доста, доста по-различна.

В последното десетилетие воденият от Стив Кър отбор се превърна в олицетворението на успех в НБА. Да, някои ще кажат, че бившият гард на Чикаго до голяма степен е наследил вече изграден от предшественика си Марк Джексън отбор. Но фактите са такива, че откакто Кър пое тима през 2014 година, Голдън Стейт спечели четири титли на НБА и още два пъти игра финали, но ги загуби.

От последните 9 сезона в Лигата, Уориърс има участие в 6 от финалните серии, а в четири от тях неизменно печели. Но времето не чака никого и сякаш това на Стеф Къри, Клей Томпсън и Дреймънд Грийн, които са гръбнака на този отбор от ден №1 на Кър в организацията, лека-полека изтича... Да, през годините имаше много други играчи, включително такива като Кевин Дюрант и Андре Игуодала, които дадоха своя принос за успехите и бяха избирани за "Най-полезен играч" на финалите, но изброените трима в предходното изречение са тези, които са там от самото начало на династията, в която Голдън Стейт се превърна и продължават да са в състава и до днес.

Всъщност мнозина смятаха, че купонът е приключил и когато Кевин Дюрант си тръгна от клуба през 2019 година. Коментарите бяха такива и когато през сезон 2019/2020 Голдън Стейт завърши с едва 15 победи и не игра в плейофите както в този, така и в следващия сезон. Но само за да се върне на върха през 2022 година и да грабне за четвърти път в историята си шампионския трофей "Лари О'Брайън".

Снимка: Getty Images

Но този път нещата изглеждат различни. Уориърс загубиха с 94:118 от Сакраменто във въпросния плей-ин мач, в който интрига липсваше, а Клей Томпсън, който е един от най-добрите стрелци в историята, записа най-слабия мач в кариерата си с 0 точки и 0/10 в стрелбата. Дреймънд Грийн бе далеч от най-доброто, на което е способен, а лицето на отбора - Стеф Къри, вкара 22 точки, но те бяха крайно недостатъчно.

"Това е животът. Така работят нещата. Няма как да си на върха завинаги".

Това бяха думите на Стив Кър след загубата. Той бе отличен стрелец като играч, натрупал безценен шампионски опит редом до Майкъл Джордан в Чикаго, където играе за Фил Джексън - колосална за треньорството фигура, а в последния сезон от кариерата си е в Сан Антонио с Грег Попович, друг невероятен магьосник, говорим ли за треньорство.

Кър има 5 титли като играч и още 4 като треньор. Човек, спечелил достатъчно, за да знае какво, как и кога да каже. Както и в случая.

Този отбор на Голдън Стейт вече не е на върха, а за първи път от доста време изглежда сякаш връщането там изглежда като трудна и дори непосилна задача.

Снимка: Getty Images

Стеф Къри навърши 36 години, но не дава признак да забавя темпото и този сезон вкарваше по 26.4 точки при 40.8% успеваемост от тройката. Легендарният №30 вече 15 години гордо защитава цветовете на Уориърс и по всяка вероятност ще го гледаме с този екип до последно.

Клей Томпсън вече е на 34, а през последните години преживя кошмарни контузии, самото завръщане от които е достойно за уважение. А той не просто се завърна, но дори стана шампион за четвърти път. През лятото ще е свободен агент и продължава да е качествен играч и невероятне стрелец. Именно Къри и Томпсън са сред причините стрелбата от тройката да е такава ключова част от баскетболната игра в момента.

Но баскетболист с подобна визитка и самочувствие няма да е готов да се съгласи да подпише за значително по-малка сума и ще държи на своето.

Снимка: Getty Images

Сезон след сезон Къри и Томпсън изпепеляваха противниковите мрежички с феноменалната си стрелба, ала с напредването на годините колкото и качествени да са те, нищо няма как да е същото.

Третият мускетар в лицето на Дреймънд Грийн също е на 34 години. А напоследък все по-често показваше избухливия си нрав и се говореше повече за изцепките му, които не са от баскетболен характер, отколкото за качествата му на страхотен защитник (№1 на годината през 2017-а), както и на невероятен плеймейкър за своята позиция (в кариерата си прави средно по 5.6 асистенции на мач).

Снимка: Getty Images

Дори бившият №1 в Драфта Андрю Уигинс, който съживи кариерата си в Калифорния, ще бъде на 30 следващия сезон. Легендарният плеймейкър Крис Пол (почти на 39), има негарантиран договор с отбора за следващия сезон ($30 000 000 заплата) и по всяка вероятност ще бъде освободен, защото надали ще има друг отбор, който ще е готов да го вземе като разменна монета за сделка с тази колосална заплата.

Уориърс дават най-много пари за заплати от цялата лига, а на пръв поглед преструктуриране на състава ще отнеме доста, доста време. Но в крайна сметка това ще бъде и единствената опция пред отбора, защото скоро Томпсън, Грийн, че дори и Къри, лека-полека ще запеят своите лебедови песни, оставяйки отбора в чистилището, откъдето всичко трябва да бъде изградено отново.

Всъщност в Голдън Стейт стана ясно, че е време за промяна още миналия сезон, когато генералния мениджър Боб Майърс - архитект на голяма част от успеха на калифорнийци, напусна поста си след дълги години работа.

Стив Кър, както и триото Къри - Томпсън - Грийн бяха неизменна част от всяка една от четирите титли на Уориърс в последното десетилетие. Не би било никак пресилено твърдението, че именно този квартет е до голяма степен основното ядро на този успешен отбор.

Но лека-полека в Сан Франциско ще задуха вятърът на промяната.

Къри има договор за още две години, също както и Уигинс и Грийн, но при тях двамата ситуацията е следната - един гарантиран сезона и един, който може да бъде активиран като опция при желание на самия играч.

Никой не знае какви са плановете на Стив Кър и кога той ще реши да каже "край".

Реално да се твърди, че всичко в Голдън Стейт ще приключи, би било доста крайно. Все пак става дума за отбор, който мина през какво ли не и се върна на високо шампионско ниво след контузии на Къри и Томпсън. Отбор, който все намираше как да извади нов заек от шапката с фокуси.

Но рано или късно реалността почуква на вратата. И Кър неслучайно каза тези думи след отпадането от Сакраменто.

А времето върви, върви, върви и рано или късно династията на Уориърс ще приключи окончателно, съдейки по признаците. И за съжаление на феновете (дори и неутралните), съвсем скоро ще изпратим цяла една епоха в НБА, защото Уориърс са точно това.