20:47 | 10.01.25

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Пардю между двете страни на историята: Девети с трофея или поредният, победен от Мъри

Треньорският дуел на финала е интересен по повече от една причина

Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

Пардю между двете страни на историята: Девети с трофея или поредният, победен от Мъри

Треньорският дуел на финала е интересен по повече от една причина

11:53 | 15 май 2022 8 2760 Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

Неделният финал за Купата на България няма как да не влезе в графа "исторически", каквото и да се случи на терена и какъвто и да е крайният изход.

Вечното дерби

Футболът ни 17 години чака своя голям финал между двата най-успешни и популярни клуба в страната - ЦСКА и Левски, а общо взето това е и единствената значима тема в спорта ни в последната седмица. Двубоят е днес от 17 часа и ще се предава по Диема спорт и Нова спорт.

Турнирът за Купата, а и като цяло дербитата между "сини" и "червени" имат своите велики мигове и исторически случки в миналото, а честта да вдигнат тази купа над главата си са имали най-големите имена във футбола ни.

Тази чест обаче са имали и чуждестранни треньори, които чрез трофея завинаги са оставили имената си във футболната история на България. Утрешният мач ще предложи дуел между Станимир Стоилов в синьо и Алън Пардю в червено, а гледните точки към тази битка могат да бъдат доста различни.

От едната страна имаме доказано име в родния футбол, който е вдигал този трофей три пъти, а и в момента е на гребена на вълната и концентрира цялата "синя" еуфория около личността си.

От другата страна също има сериозно и добре познато име, доказало се през годините на Острова, но с драстично по-малък опит в нашата футболна действителност.

Алън Пардю обаче ще има възможността да се присъедини към скромната група на едва още осем свои колеги чужденци, които са успявали да спечелят Купата на България.

Снимка: Bulphoto

В общо 12 финала за родната Купа край тъчлинията е имало поне един чужденец на скамейката, а в девет от тези случаи именно той се е оказвал победителят. Със сигурност позитивна статистика за Пардю и "червените" фенове.

Но забележете. В трите случая, когато чужденецът не печели финала срещу българин, въпросният българин е ... Станимир Стоилов.

Да, трите Купи на България, които Мъри печели са все срещу чужденци. Той го прави през 2005-а срещу ЦСКА, когато неговият Левски побеждава с 2:1 водените от Миодраг Йешич "червените" в последното финално дерби.

Две години по-късно Стоилов побеждава и отбора на Литекс, който е воден от Люпко Петрович. Онова 1:0 след продължения в Стара Загора е и последната Купа на Левски, който все пак продължава да е най-успешният тим турнира. Детайл, в който също може да търсим символика.

И още две години по-късно Станимир Стоилов отново е на финал. На "Герена", но като треньор на Литекс, когато печели с 3:0 срещу водения от Наджи Шенсой тим на Пирин.

Снимка: Bulphoto

Символика може да търсим и във факта, че именно чужденец е на едната скамейка при първата среща между Левски и ЦСКА във финал за Купата, и той се оказва от печелившата страна.

Вече ви разказахме, за епичните шестчасови битки между "сини" и "червени" през 1949-а (вижте тук), а тогава треньор на Левски е унгарецът Режьо Шомлай.

Тогава той извежда Левски до дубъл с поредни мача без загуба, но след финала си тръгва заради реорганизацията на футбола ни по съветски модел. Ситуация, в която чужденецът отказва да работи.

От онзи финал през 1949-а, който Шомлай печели, следват 54 битки за трофея, в които само на три пъти има чужденец треньор. И в трите случая мачовете отново са между Левски и ЦСКА.

През 1965-а воденият от Григорий Пинайчев тим на ЦСКА побеждава тренирания от Рудолф Витлачил тим на Левски с 3:2.

От едната страна е майстор на спорта на СССР, от другата - легендата на Чехословакия, която само три години по-рано е извела страната си до финала на Световно първенство.

Въпросният сблъсък е спечелен от Пинайчев, но пет години по-късно Витлачил все пак успява да сложи ръце въху Купата. Отново в мач между Левски и ЦСКА, той извежда "сините" до успех с 2:1 срещу "армейците", тогава водени от Манол Манолов.

Последният от тази серия финали е игран през 2002-ра, точно 20 години преди утрешния мач, защото и датата съвпада - 15 май.

Тогава на "синята" скамейка е сърбинът Славолюб Муслин, а на "червената' - италианецът Луиджи Симони. В онзи ден Левски печели финала на стадион "Славия" с 3:1, а трофея над главата си вдига Станимир Стоилов, тогава капитан на клуба в предпоследния си сезон като действащ играч.

Безспорно Левски и ЦСКА имат своята история с чужденци на една от двете скамейки. Но извън грандовете, в алеята на легионерите-наставници и победители в турнира влиза и Люпко Петрович, който през 2004-а извежда Литекс до триумф с дузпи над ЦСКА.

Ловчанлии има още един успех със сърбин начело, като той идва през 2008-а с Миодраг Йешич, който побеждава Черно море на финала с 1:0. Сънародниците Петрович и Йешич имат по един спечелен и един загубен финал в този турнир.

Класацията от чужденците носители на Купата се затваря с трите поредни финала между 2018-а и 2020-а с още двама представители на югославската школа.

Златомир Загорчич е бивш български национал и има български паспорт. Причисляването му към чужденците може да има своите условности, но все пак той се определя като сърбин, заради което е в класацията ни. Заги триумфира именно над Левски, когато воденият от него тим на Славия излъга "сините" с дузпи. Тогава треньор на загубилия тим е друг чужденец - Делио Роси (Италия).

И над всички в тази групичка е Бруно Акрапович. Той на два пъти вдигна трофея, при това в две поредни незабравими за Локомотив (Пловдив) години. През 2019-а той изведе "черно-белите" до успех над градския съперник Ботев с 1:0, а година по-късно в дуел на чужденци пак бе победител. Тогава Локо излъга с дузпи водения от сърбина Милош Крушчич тим на ЦСКА.

Утре Алън Пардю ще бъде между двете страни на историята.

Въпросът е дали ще се превърне в чужденец №9 с трофея в тази интересна и безспорно елитна компани. Или ще бъде треньор-чужденец №4, който губи финал за Купата от Станимир Стоилов.