В неделя България очаква безспорно един от най-големите си футболни мачове на клубно ниво през новия век и със сигурност най-големия двубой в последните години.

Естествено, че става въпрос за финала за Купата на България между ЦСКА и Левски, който е първи между двата ни гранда от 17 години насам.

Едва ли има по-добър сценарий от този, в който двата най-успешни и популярни клуба в страната се срещат в директен сблъсък за трофей, а последните неособено успешни сезони в "синьо" и "червено" създадоха огромна истерия около мача.

Очевидно доста честите подобни сблъсъци през 80-те и 90-те липсваха на феновете, които в последните години изпитват далеч повече разочарования с любимите си клубове, отколкото радостни мигове.

Все пак 17 години ЦСКА и Левски не са се сблъсквали във финал за Купата, макар дълги години именно тези два тима да бяха хегемоните в надпреварата, като почти всеки сезон един измежду тях грабваше трофея.

Общо 16 пъти финалът е бил именно между "сини" и "червени", като в тях Левски е триумфирал 9 пъти, а ЦСКА - 7. "Сините" са и по-успешният тим в турнира със своите 25 трофея, срещу 21 за своя вечен съперник.

ГАЛЕРИЯ ОТ СБЛЪСЪСЦИТЕ МЕЖДУ ЛЕВСКИ И ЦСКА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ ВИЖТЕ ТУК >>>

От последния финал между двата ни гранда измина толкова време, че от всичките играчи, записали минути, единствен Валери Домовчийски продължава да е професионален футболист и днес, довършвайки своята кареира далеч от блясъка на прожекторите в Марица (Пловдив).

Именно той е човекът, който тогава вкарва оказалия се решаващ гол, давайки аванс на Левски от 2:0. Мачът завърши при крайното 2:1. Даниел Боримиров бе открил резултата в началото на първата част, а осем минути преди края Христо Янев връща надеждите на ЦСКА с попадение от дузпа, което обаче се оказва недостатъчно.

Разбира се, от онзи финал има един много важен компонент, който ще видим и в неделя. А това е, че тогава и сега, на резервната скамейка на Левски стои Станимир Стоилов.

Огромната разлика обаче е, че тогава финалът се играе пред скромните около 10 000 на "Васил Левски", докато всички знаем каква безумна истерия предизвикаха билетите за неделния сблъсък, където всяко едно от около 34-те хиляди отпуснати места ще бъде заето.

Този финал от 2005-а е последният, който гледахме между Левски и ЦСКА, но той изобщо не е сред най-паметните дербита, които влизат във футболния ни фолклор.

Уникални са първите два финала между Левски и ЦСКА, които реално, според градските легенди, полагат основите на това дерби, поставяйки армейския клуб в ролята на основен спортен дразнител на "сините", измествайки Славия от това място.

Става въпрос за два финални сблъсъка, които се играят в три мача. Единствени по рода си случаи в историята, които се повтарят в две поредни години, а драматичността на събитията дават началото на дерби мачовете между Левски и ЦСКА.

Първият от тези финали е през пролетта на 1949-а, когато Левски и ЦСКА, тогава с името ЦДНА, се изправят във сблъсък за Купата на вече несъществуващия стадион "Юнак" в столицата.

35 000 изпълват трибуните на стадиона, ЦСКА повежда с ранен гол, но десет минути преди края Костадин Георгиев изравнява за Левски, за да прати мача в продължения. В онези години дузпите все още не са метод за излъчване на победител, а след като нови голове в продълженията не падат, то решението е за първи път финалът за Купата ни да има преиграване.

Следват дълги 8 дни на вълнение и очакване в столицата, когато отново пред пълните трибуни на "Юнак" двата тима се изправят в епизод №2 от финала.

ЦСКА отново повежда, но този път не с един гол, а с 2:0, преди само в рамките на три минути Арсен Димитров да изравни за Левски до 2:2. И сценарият се повтаря - продължения без гол и налагането на трети мач.

Той обаче се играе само 24 часа по-късно. Отпочинали или не, играчите на терена отново са изведени от варненския съдия Стефан Данчев, който още във втората минута отсъжда дузпа за ЦСКА, реализирана от Никола Божилов.

Васил Спасов-Валяка изравнява за Левски малко преди края, което налага трети поредни продължения и опасенията от четвърти мач. До подобен сценарий обаче не се стига, защото с гол в 113-ата минута Арсен Димитров носи Купата на Левски.

Трите епични мача имат огромен отзвук не само в столицата, но и в цялата страна, само няколко месеца преди тоталното преструктуриране на играта у нас по съветски модел.

Клубовете са базирани на профсъюзни организации, като регионалните структури са подчинени на тези в столицата. Това слага началото на много сериозна доминация на софийския футбол над провинциалния, а още в следващия финал за Купата един срещу друг отново са Левски (вече Динамо), както и ЦСКА (ЦДНВ).

18 месеца след епичните двубои от предишното издание на турнира, еуфорията в столицата отново е голяма, а на 26 ноември пълният стадион "Народна армия" посреща двата тима, които правят 1:1 и историята се повтаря - сблъсъкът отива на втори мач.

Той е игран ден по-късно, като двата тима правят ново 1:1, за да се стигне до трети сблъсък за втора поредна година. Трибуните на "Народна армия" отново са пълни до краен предел, а след 0:0 в редовното време, Левски ликува с Купата.

Центриране на Йордан Томов е уловено, но след това комично изпуснато във вратата от "червения" страж Стефан Геренски-Рибата, като това е моментът, който носи втората поредна купа на "сините".

Два епични финала, и двата продължили по 360 минути игрово време пред пълни трибуни, които веднъж завинаги поставят сблъсъкът между "сини" и "червени" на картата като голямото дерби на футбола ни. За този статут на мача спомага и последвалата доминацията на тези два отбора, подхранвана от няколкогодишният съветски модел, който витае във футбола ни.

От тези епични мачове минават 15 години без финал между Левски и ЦСКА. Двата тима играят отново през 1965-а, когато "червените" печелят с 3:2, а това бе и най-голямата пауза без финал Вечно дерби до настоящия.

Съвсем логично е, че Левски и ЦСКА държат рекорда за най-посетен финал, когато през 1976-а 65 000 зрители пълнят националния стадион за не само най-посетения, но и може би един от най-вълнуващите финали изобщо.

Два от най-силните състави в историята на грандовете се изправят един срещу друг под дъжда на празничния 2 юни, за да сътворят една от най-паметните си битки, завършила с успех 4:3 за Левски след продължения.

Освен зрелище със седем гола, мачът е и доста нервен, като през втората част зрителите стават свидетели на страшно меле, по думи на очевидци - доста по-сериозно от това през 1985-а, когато отново след финал за Купата двата ни гранда са разформировани.

През 1976-а Иван Стоянов-Типеца удря кроше на Георги Денев-Кучето, а това отприщва пълен хаос на терена. Играчите на двата тима се нахвърлят един върху друг, а дори и нахлулите да успокояват състезателите си треньори трудно успяват да укротят обстановката.

Градските легенди гласят, че заради присъствието на важни особи от СССР на онзи двубой след това на всички играчи е било четено страшно конско след излагацията.

С изключение на сбиването обаче, излагация на терена няма, защото мачът е изключителен. Йордан Йорданов и Павел Панов извеждат Левски напред, а до края на почивката Божил Колев и Георги Денев изравняват за ЦСКА.

Този резултат се запазва до края на редовното време. В продължението Георги Цветков- Цупето отново извежда Левски напред, но още със следващата атака, веднага след изпълнението на център, Милен Горанов връща равенството.

Така се стига до решаващата 100-тна минута, когато Левски вкарва победния гол за 4:3 след меле. Първоначално за голмайстор е обявен капитанът Кирил Ивков, но в часовете след мача играчите уточняват, че всъщност Цупето последен е играл с топката, преди тя да влезе във вратата, носейки Купата на Левски.

Но говорейки за скандали и сбивания, няма как да подминем финалът между "сини" и "червени" от 1985-а, останал и най-паметен в историята.

Тогава, след показаните червените картони на Емил Спасов и Костадин Янчев в 78-ата минута, на терена настава меле. Играчи от двата отбора се бият, а мачът е прекъснат.

В крайна сметка минути по-късно той се доиграва, ЦСКА печели с 2:1, но двата клуба са разформировани, а повечето им играчи изхвърлени от футбола.

На футболната ни карта се появяват Средец и Витоша, каквито остават имената на двата ни гранда до 1989-а. Зарад скандалите около мача ЦСКА не получава своята Купа, докато най-накрая с решение от 1990-а, "червените" са обявени за победител в турнира, останал и най-скандалният в историята.

В онзи период Левски и ЦСКА имат тотална хегемония за Купата, като играят в четири поредни финала помежду си, а най-паметен в "червения" фолклор ще остане този от 1988-а.

Тогава триото Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов буквално разпилява станалия шампион няколко дни по-рано тим на Левски, а ЦСКА печели финала с впечатляващото 4:1.

Христо Стоичков открива резултата, преди Ники Илиев да изравни за Левски. Любослав Пенев отново извежда ЦСКА напред от дузпа, а в последните минути на мача Петър Витанов оформя крайното 4:1 с два гола, носейки трофея на "червените" навръх 40-ата им годишнина.

Но не толкова радостно се развиват събитията от 50-ата годишнина на ЦСКА през 1998-а, когато вместо празник, юбилеят се превръща в истински кошмар.

"Сините" разгромяват своя опонент с 5:0 пред 50 000 на "Васил Левски". Това е и изравнен рекорд за най-голяма победа във финал, заедно с успеха на Левски над Пирин отново с 5:0 шест години по-рано.

От онзи мач има само два финала между Левски и ЦСКА, като това са двата сблъсъка за трофея през новия век. И двата са спечелени от Левски, с 3:1 през 2002-ра, както и вече спонатата победа с 2:1 през 2005-а, в последния финал с марка Вечно дерби.

Любитен факт за по-суеверните фенове е, че финалът отпреди 20 години отново се играе на датата 15 май, а тогава Левски печели с 3:1. Но пък на тази дата "сините" губят финала от Берое с дузпи през 2013-а, а година по-късно настоящият им треньор Станимир Стоилов губи сблъсък за трофея с Ботев срещу Лудогорец, отново на същата дата.

Това са и трите случая в историята, когато финал за Купата на България се играе на 15 май.

В неделя престои епизод №17 от тази класика. Феновете отдавна изкупиха всяко отпуснато място на стадиона, вълнението се усеща и в двата лагера, а всеки с нетърпение очаква сблъсъка.

Ето и всички финали между Левски и ЦСКА за Купата:

№1 1949 Левски - ЦСКА 1:1

              Левски - ЦСКА 2:2

              Левски - ЦСКА 2:1

№2 1950 Левски - ЦСКА 1:1

              Левски - ЦСКА 1:1

              Левски - ЦСКА 1:0

№3 1965 ЦСКА - Левски 3:2

№4 1969 ЦСКА - Левски 2:1

№5 1970 Левски - ЦСКА 2:1

№6 1974 ЦСКА - Левски 2:1

№7 1976 Левски - ЦСКА 4:3

№8 1982 Левски - ЦСКА 4:0

№9 1985 ЦСКА - Левски 2:1

№10 1986 Левски - ЦСКА 1:0

№11 1987 ЦСКА - Левски 2:1

№12 1988 ЦСКА - Левски 4:1

№13 1997 ЦСКА - Левски 3:1

№14 1998 Левски - ЦСКА 5:0

№15 2002 Левски - ЦСКА 3:1

№16 2005 Левски - ЦСКА 2:1