Първото място бе задължително. Второто "не е лошо". Чакаме отговори около националния тим
Най-належащият е как ще бъде решен казусът със селекционера
България завърши годината със сивичко 1:1 у дома срещу Беларус, като с това угаснаха последните надежди да сме първи в групата на Лига С в турнира Лига на нациите. И да имаме шанс за бараж за Мондиала след 2 години. Сега отиваме на един друг бараж, доста по-малко важен, ако трябва да сме честни.
Дори да елиминираме съперника, който не си падне на жребия, ще идем в Лига В от следващото издание на надпреварата. Това не променя много, освен че тогава ще се борим да не изпаднем от това ниво - то е доста високо като за нашето в момента. Позитивното е, че поне ще играем със силни съперници в официални мачове и отборът ще трупа някакъв опит и ноу хау.
Само че... за какъв опит говорим? За какви стандарти, за какво ниво?
Въпросите около националния отбор искат отговори не, защото сме паднали с 0:5 от Северна Ирландия. И не, защото не можем да бием у дома Беларус и Люксембург. А по-скоро заради общата концепция, стратегия (ако има такава) и статут на този тим, който все повече остава маргинална и незначителна единица във футбола ни. И това се дължи на цялостната липса на визия, на несериозно отношение и недоизказани неща около него. И около ръководенето на играта у нас изобщо.
Преди старта на турнира през септември президентът на БФС Георги Иванов ясно каза: "В тази група задължително е да сме първи". Същото потвърди и Илиан Илиев, селекционерът на отбора. В понеделник след 1:1 с Беларус и двамата не бяха на мнение, че се е случило нещо кой знае какво, като сме втори.
"Още сме в играта", рече някогашната деветка на Левски и националния. Сега - шеф на футбола ни. В коя игра сме? Нали като обявиш цел, идеята е да я гониш и изпълниш. И ако не го направиш, мисията се смята за неуспешна.
Стандартите падат, минаваме за три месеца от "първото място е задължително" до "второто не е толкова лошо". И това е част от процеса - регреса, на българския футбол. Всичко започва от манталитета. И на терена се вижда. Няма увереност в тези играчи, няма самочувствие. Според Илиев, това е, защото много сме ги критикували. Има негативизъм около отбора и затова те губели увереност. Какъв позитивизъм да има след 0:5 в Белфаст? Това е резултат като за футболно джудже.
Та оформят се няколко важни въпроса около национални тим, които чакат отговори - при това сравнително бързи.
Първият е много ключов казус: Какво правим с националния селекционер? Илиан Илиев е доказан специалист и критиката не е към него персонално. А към това, че няма как да съвместяваш работата на клубен и национален треньор. Просто няма - доказано е в световен мащаб. Така че - да сядат Иванов и Илиев, и да се разбират как ще е.
Илиан или трябва да се концентрира изцяло в националния тим, което е работа по скаутинг, пътувания и срещи с играчи, разузнаване на съперници, изграждане на култура и манталитет на колектив, планиране за поне година напред... Не е работа за един лагер от 7-8 дни три пъти в годината.
Или да си води Черно море, както го прави успешно вече години наред, но не и да остане на поста селекционер. Ако беше възможно и работеше, щяха да го правят Испания с Гуардиола, Италия с Анчелоти и други водещи нации. Те знаят цената на успеха, но и знаят пътя към него.
Вторият казус: Какви са стандартите, целите и амбициите на този отбор? Георги Иванов рече преди две години, че ние отиваме със сигурност на Мондиал 2026. Закани се - "Само гледайте къде ще е България след две години". По наши изчисления това е сега. И България е втора в група със Северна Ирландия, Люксембург и Беларус. Ето там е.
Очевидно е, че няма да се класираме от четвърта урна през квалификации за световното, а бе изпуснат шанс да си осигурим бараж през Лигата на нациите и да си дадем време, в което да се изгради здрав отбор поне да се пробваме в плейофни директни битки.
Тоест - следващите две години също ли са загубени?
Трети въпрос: Докога ще слушаме едни и същи празни приказки като обобщения и констатации на очевидното? Кога ще чуем един сериозен анализ от футболните ръководители или от националния селекционер?
Не лафовете на Венци Стефанов и смешките от други "функционери". Или пък объркващото "Защо пък да не бием на баража" от Наско Караиванов. Ами, най-малкото, защото беше и "Как няма да сме първи в тази група".
Трябва дискусия на сериозно ниво, с аргументи и идеи. Ето, сега е край на годината за отбора ни - да дадат една съвместна пресконференция Иванов и Илиев, да поговорят час с медиите за това как виждат развитието, кои са големите проблеми. Да кажат също така какво наистина се е случило в хотела в Белфаст в нощта преди кошмарното 0:5, имало ли е нарушения на дисциплината, игра на карти за десетки хиляди левове и т.н. Да кажат според тях това спомага ли - ако се е случило - да има добър и здрав колектив.
Да обсъдим резултатите, но и плановете за бъдещето - идват пролетни плейофи, после световни квалификации. Какъв диапазон от играчи се гледа, ще има ли още примери като на Фабиан Нюрнбергер (друг е въпросът колко е успешен той) да се привнесе класа "отвън".
Такава дискусия няма да има и сега. Най-малкото, защото след пет дни Черно море има мач от първенството и Илиан Илиев вече е във Варна, за да работи с отбора си. Както повелява професионализмът, що се отнася за клубния му състав. И както изключва той, ако става дума за процесите около националния тим. Това, като добавка към казус №1.
И така можем да продължаваме с въпросите. Не е въпросът да сме саркастични и да обясняваме, че в следващото издание можем да играем дори със Сан Марино - те отидоха в Лига С, а ние, ако не вземем баража, оставаме също там. Нито пък да припомняме, че сме с три вкарани гола в шестте мача от турнира. Това са куриозни, показателни и неприятни факти, но не е целта просто да критикуваме.
Искаме отговори и дискусия, защото футболът ни е в пълно безвремие, стандартите и очакванията са ниски на ниво към нулата, а дори и тях успяваме да намерим как да занижим.