Сезон 1972/1973 г. в Националната баскетболна асоциация е един от онези, за които във Филаделфия никак не обичат никак да си спомнят и да говорят. Самият факт, че най-изненадващата статистика за Сиксърс от въпросната кампания са три победи в рамките на шест дни през февруари 1973-а, вероятно казва достатъчно за това как точно са се представяли през онзи сезон баскетболистите от Града на братската любов.

Защото в месеците преди и след тези шест дни те печелят общо... шест мача. За да бъдат запомнени като отборът с най-слаб сезон в цялата история на НБА.

През 1972/1973 г. Фили завършва с 9 победи и 73 загуби. "Постижение", ненадминато и вече 50 години по-късно. На фона на кошмарното представяне, предходната кампания, 1971/1972 г., в която Сиксърс завършват с баланс от 30-52, направо си изглежда престижна.

Една от книгите, посветени на онези години в щата Пенсилвания, съвсем с право носи заглавието - "Перфектно ужасни".

Филаделфия влиза в този кошмарен сезон с 10 загуби в първите си 10 мача, но след това нещата не стават по-добре. След 15 двубоя активът на клуба е... 0-15, а само няколко месеца по-късно записват 20 поредни загуби - нещо, което също до онзи момент не се е случвало.

A по ирония на съдбата, към момента един от двата отбора, които държат актуалния рекорд за поредица от загубени мачове в един сезон е... Да, Филаделфия (26 поредни през сезон 2013/2014). Другите отличници, също с 26, са Кливланд през 2010/2011.

Абсурдните истории от въпросния сезон вървят една след друга.

Като например тази от януари 1973-а, когато Джон Трап стои на пейката на отбора, тъй като е наказан за поредица пропуснати тренировки. И държи голяма чаша. Наказаният Трап пита един от съотборниците си дали иска да си пийне от неговата кола, но преди да получи отговор, друг играч се намесва.

"Не искаш да пиеш от тази чаша", заявява той, като става ясно, че освен безалкохолното, там има и бърбън.

"Разбира се, че ни беше срам. Всички бяхме в същата лодка. Но какво ни оставаше, освен да бъдем единни?", разказва години по-късно един от баскетболистите от отбора - Том ван Арсдейл.

И ако отново заговорим за съдбата... През годините пет други отбора са завършвали с поне 70 загуби. Но най-близо до нас във времето е... пак Филаделфия през сезон 2015/2016 - 10-72.

Преди половин век ситуацията в целия клуб и организацията на Сиксърс достига такива плачевни измерения, че след раздялата с легендарния треньор Джак Рамзи, клубното ръководство търси негов заместник посредством обява във вестник.

Наследява го Рой Рубин, който няма никакъв опит в големия баскетбол, а най-запомнящото се изпълнение от негова страна е как разтяга мускул на крака при първата победа за сезона.

Деветата и последна такава за сезона на Фили е срещу един от сериозните съперници - Ню Йорк. След като по-рано през годината Никс са разбили Сиксърс с 48 точки разлика.

"Празнувахме така, сякаш сме спечелили световната титла", казва Ван Арсдейл.

Фред Картър, несъмнено най-добрият играч на отбора през онзи сезон (вкарва по 20.0 точки средно на мача), споделя в интервю след това, че някои неща просто е трябвало да се случат. Като въпросния кошмар.

"Всички бяха наясно, че не сме достатъчно добри като тобор. Някои неща просто трябва да се случат. Предначертано е. И 1973 година бе едно от тези неща. И ще остане завинаги", спомня си той.

В един момент ситуацията е толкова зле, че треньорите просто му дават картбланш да прави каквото пожелае, защото просто няма кой друг да вкарва.

A спомняте ли си героят от началото на този материал - Джон Трап? Който между другото е станал шампион с Лейкърс предходната година... Никой от Филаделфия не знае какво се случва с него. След като пие бърбън на пейката и играе само още един сезон в НБА, той изчезва.

Никой не знае дали е жив и какво прави. За последно има адресна регистрация в Детройт през 1995 година. Няма официални данни за смъртта му, макар да има слухове, че покойния му брат е заявил преди смъртта си, че Джон е починал преди години.

Мистерия и перфектно обобщение на сезон 1972/1973 г. Както не се знае какво е станало с Трап, така и никой дори днес не знае как бяха толкова слаби онези клетници в потници на Филаделфия преди 50 години.

Но за разлика от дребни истории като тази с бърбъна и колата, кошмарната година на Филаделфия ще бъде помнена завинаги.