Всяко Световно първенство по футбол е уникален маратон от страхотни сблъсъци, които приковават вниманието на всички фенове.

Разбира се, ключовите сблъсъци от заключителната фаза обикновени са тези, които се помнят години наред, но и мачовете от груповата фаза винаги предлагат нужното зрелище и интрига.

Никога не е ясно коя среща ще остави незабравими емоции у феновете, но още при всеки жребий и излизането на програмата, вероятно всеки си набелязва определени дати с фиксирани ключови мачове.

Те са по-специални поне на хартия. Около тях витае напрежение, много често продиктувано от политическия фронт, друг път от чисто спортно-техническото съперничество или географската близост, а понякога и от незабравените стари сметки за уреждане.

Такива мачове има и в Катар, а ето най-ярките от тях, на които си заслужава да обърнем внимание:

25 ноември от 21 часа: Футболът срещу Сокъра

Снимка: Getty images

Всяко противопоставяне между Англия и САЩ, независимо дали говорим за спортната сцена или друго поприще е изключително любопитно и символизиращо сблъсъка на Стария с Новия свят.

Макар и при неравни в исторически план сили, така е и на футболния терен - спортът, който светът така и не успя да наложи в сърцето на американците, макар да е безспорен №1 в почти всеки друг край на планетата.

Срещите между Англия и САЩ са винаги интересни, а макар "Трите лъва" да имат абсолютната доминация в статистиката с 8 победи от 10 мача, то двете им издънки идват именно при двете срещи между тези отбори на Световни първенства.

Първата от тях е историческа и до днес се смята за една от големите сензации в исторяита на Мондиалите. През 1950-а надменните англичани най-сетне решават да се присъединят към "простосмъртните" и да играят на Световно, като бързо разбират, че футболното им превъзходство не е такова, каквото са си представяли.

Доказва им го именно събраният на шега и напълно аматьорски тим на САЩ, който противно на очаквания побеждава Англия с 1:0 и сътворява една от най-големите сензации в историята, а впоследствие Трите лъва така и не достигат до следващата фаза.

Двата тима се срещната и преди 12 години в ЮАР, когато в групата завършиха наравно 1:1, а паметна остава комичната грешка на стража Робърт Грийн, подарил гол на американците.

Дали Англия ще счупи прокобата или отново ще загуби точки от САЩ, предстои да видим след седмица.

Снимка: Getty images

29 ноември от 21 часа: Футболът да остане настрана, време е за политика

Когато САЩ и Иран се изправят пред погледите на целия свят, било то и на футболен терен, просто няма как да говорим за нещо различно от политика. Именно тези два тима изиграха най-ясно политизираният двубой в новата история на играта, когато през 1998-а отново попаднаха в една група.

Днес на фона на и без това обтегната политическа обстановка, виждаме далеч по-умерени изказвания от двете страни, но след жребия преди 24 години американската федерация директно заключва: "Това е мачът на мачовете". Иранците отговарят подобаващо и от своя страна казват: "Това е сблъсък между доброто и злото".

По онова време САЩ и Иран нямат никакви дипломатически отношения, а проблемите започват доста преди мача. Жребият абсолютно на случаен принцип отрежда наглед дребната подробност, САЩ да е символичен домакин, което означава, че Иран трябва да играе в резервния си червен екип и по-лошото - да мине, за да поздрави съперника си преди мача.

За водача на иранската делегация, това е немислимо. Иранските играчи все пак го убеждават, че смяната на екипите не е чак такъв проблем, но поздравяването преди началото е въпрос на чест. Американците правят компромис в случая и се съгласяват да минат да се здрависат с иранците.

Над 7 хиляди билета на стадиона в Лион са изкупени от иранската паравоенна организация ОМИН, която е противник на режима, а и фенската маса от иранци, повечето избягали след ислямската революция и по подразбиране също опоненти на случващото се в родината, поражда предпоставки за безредици.

Френската жандармерия се заема с тежката охрана на срещата, която започва с обща снимка и подарена роза от страна на иранците за всеки техен противник.

В крайна сметка Иран печели с 2:1, а авторът на първия гол Хамид Азизи и до днес е третиран като национален герой в родината. Екипът му и до днес седи в музея на ФИФА като символ на първата крачка към подобряването на отношенията между двете страни.

Напрежението между страните го има и днес, но все пак предстоящия двубой изглежда доста далеч откъм политическа обвързаност в сравнение с онзи от 1998-а.

Снимка: БТА

29 ноември от 21 часа: "Драконите" срещу големия и шумен съсед

По същото време, в което сили мерят САЩ и Иран, на 26 километра от тях ще видим сблъсъка между Англия и Уелс.

Винаги е повече от любопитно, когато на голям форум видим дуел между нации в състава на Великобритания, какъвто е случаят и сега.

Помним добра истерията около мача между двете страни от Евро 2016, завършил с победа 2:1 за Англия, помним и каква шотландска инвазия имаше преди година в Лондон, когато Шотландия бе съперник на Трите лъва в мач от Евро 2020.

Футболните нациите от Острова имат едно от най-истинските и страстни чисто футболни съперничества, които доста често прекрачват спортната граница с привкус на политически елементи.

Едва ли в 104-ия сблъсък между тези два отбора ще видим нещо различно от спорно съперничество с низ от любопитни детайли като този, че 10 от уелските играчи всъщност са родени в Англия, но виждайки, че няма как да бъдат част от Трите лъва, те използват уелските си корени, за да заиграят за "драконите".

Снимка: Getty images

27 ноември от 21 часа: Сблъсък на два от последни три шампиона

Във всяка групова фаза на Мондиалите има винаги по един изключителен сблъсък, който противопоставя две от световните сили в доста ранна фаза.

В Катар този мач ще бъде между Испания и Германия - световните шампиони в два от последните три издания на турнира.

Последните Мондиали ни предлагаха мачове като Испания - Португалия, Италия- Англия, Бразилия - Португалия и Аржентина - Нидерландия в груповите си фази, а сега този подарък е с други две от големите футболни сили.

Испания и Германия попаднаха в група "Е", където компания им правят още Япония и Коста Рика, а предстоящият им директен сблъсък и очертаващото се губене на точки, може да направи задачата за продължаване към елиминациите на един от отборите много трудна.

Двата тима ще се срещнат за трети път в групова фаза. Първият бе през 1966-а, когато ГДР печели с 2:1, за да достигне финала впоследствие, а втория случай бе през 1994-а, когато 1:1 помага на двата тима да продължат напред.

Най-любопитната им среща на Мондиал обаче е последната - тази от 2010-а, когато в директна битка за финала, Испания печели с 1:0, за да вдигне и трофея дни по-късно.

Втора е вторият болезнен удар, който Ла Роха нанася на своя опонент за две години, след като през 2008-а отново с 1:0, печели финала на Европейското първенство, а героят тогава се казваше Фернандо Торес.

Иначе в исторически план двата тима имат много изравнена статистика. 9 победи за Германия, 8 равенства и 8 успеха за Испания.

Но в моментна форма нещата не са точно такива, защото при последната им среща през 2020-а, Испания отнесе Бундестима с 6:0. А сега макар и в ранна фаза от турнира, предстои да видим дали Ла Роха ще продължи серията си, или Германия ще достигне до сладкото си отмъщение.

Снимка: Getty images

2 декември от 21 часа: Двуглавият орел не е забравен

Със сигурност един от най-ярките мачове от последния Мондиал бе този между Сърбия и Швейцария от груповата фаза, а по ирония на съдбата двата тима отново бяха изтеглени заедно, при това отново с Бразилия като своя водач.

Присъствието на Селесао на практика прави битката в групата за втората позиция, каквото беше тя между Сърбия и Швейцария преди четири години, очертава се и сега да бъде същото с Камерун като четвърти състав.

Двата тима ще се срещнат в точни момент - в последния мач от тази група "Е", а със сигурност никой няма да е забравил това, което се случи в Калининград.

Двубоят бе белязан от тежък политически оттенък, най-вече заради множеството етнически албанци в редиците на Швейцария, повечето от които родени на територията на днешно Косово, но принудени да избягат със семействата си по време на войната.

Няма нужда да обясняваме какви чувства таят албанци към сърби и обратното, а това стана достаяние на целия свят.

Жестока битка с футболни прийоми, както и такива, преминаващи границите на позволеното, която започна мечтано за западните ни съседи, тогава водени от настоящия селекционер на България - Младен Кръстаич.

Алексадър Митрович, който и днес е звездата на сърбите с псевдонима Митрогол откри резултата, но малко след началото на втората част Гранит Джака изравни. Както подсказва и името му, той е етнически албанец, а родителите му бягат от Косово две години преди той да се роди.

Джака вкара със страхотен шут от дистанция, който бе отпразнуван с характерния двуглав орел, направен с ръце - националистически символ на албанците.

Снимка: Getty images

А за да е радостта им пълна, по възможно най-болезнения начин роденият в гран Гнилян Джердан Шакири, по онова време част от Сърбия, а днес от Косово, вкара победен гол за Швейцария в последната 90-а минута.

Няма да ви изненадаме, че радостта се състоеше от съблечена фланелка и нов двуглав орел, а тези сцени продължи от етническите албанци и след края на мача, който до голяма степен означаваше, че Швейцария продължава напред.

Естествено, ФИФА започна разследване по случая и глоби двамата, като албанците из цялото земно кълбо събраха нужните средства, за да погасят санкцията на двамата, превърнали се в нещо като национални герои, макар и под швейцарски флаг.

Двамата са в състава и сега, а двубоят със сигурност ще бъде изключително напечен.

Снимка: Getty Images

2 декември от 17 часа: Ръката, която цяла Африка намрази

Дуел, който предизвика усмивки след жребия със сигурност е този между Уругвай и Гана от последната група "Н", а причината е добре позната - онази ръка на Суарес, от онзи незабравим и останал завинаги във футболния фолклор мач в Кейп Таун.

Датата е 2 юли 2010-а и цяла Африка мечтае, че именно на Черния континент е дошъл моментът да видим първия африкански полуфиналист на Мондиал.

На четвъртфинал на Световното първенство се срещат Уругвай и Гана - два отбора, които на хартия изглеждат напълно равностойни, както като единици, така и като отборни качества. Сблъсъкът е непредвидим.

И той наистина се оказва такъв. Равностоен и интригуващ, а вниманието си към него са приковали всички африканци, независимо от националната принадлежност.

Мечтата е ясна - време е африкански тим най-сетне да прескочи проклетите четвъртфинали и да се добере сред най-добрите в света, а по-подходящ момент просто няма да има.

Съли Мунтари открива за Гана с далечен шут, но през втората част Диего Форлан отговаря с поредното си фамозно изпълнение по терените на ЮАР - резултат 1:1, който остава до последната 120-а минута на продължението.

Тогава в буквално последната ситуация преди сблъсъкът да отиде на дузпи, Гана се добира до последния си шанс. Карамбол в наказателното поле, първи удар е избит от застанал на голлинията уругваец, за да последва нов удар, този път с глава на Доминк Адия, който полита към мрежата, но с отчаян ход Луис Суарес избива с ръка.

Снимка: Getty images

Естествено, следва дузпа и червен картон, а макар в разрез с всички норми на феърплея, всички може да разберем постъпката на Суарес, поставяйки се на негово място, в онзи момент.

И докато уругвайския голаджия гледа отчаяно от тунела към съблеканята, зад топката застава Асамоа Гиян, с подкрепата на цяла Африка зад себе си.

Ударът му обаче среща напречната греда и излиза в аут, а Уругвай се добира до дузпите. Ръката на Луис Суарес се превръща в един от най-гениалните ходове, гарниран с усмивка от съдбата.

При дузпите Уругвай печели с 4:2, класирайки се за полуфинал след една от най-големите драми в историята на световните първенства.

Сега жребият отново противопостави тези два тима един срещу друг, а Гана ще има своя шанс за отплата.

Снимка: Getty images

 

ИЗБРАНО