Футболът и политиката винаги са били взаимосвързани, макар ФИФА да прави всичко възможно да ги разграничи.
Най-популярният спорт е започвал и спирал войни, променял е отношения между държави, а един от най-политически обвързаните мачове се играе на Световното първенство през 1998 г.
За разлика от днес, когато страни в обтегнати или направо военни отношения се разминават умишлено при жребия в квалификациите, какъвто е случаят с Русия - Украйна, Армения - Азербайджан и Сърбия - Косово, преди 20 години такава практика няма.
Жребият за Мондиала във Франция праща САЩ и Иран в една група, компания им правят Германия и Югославия.
Тази двойка засенчва всички останали, а новината кара множество американци да се поинтересуват от футбол, или както го наричат те - "сокър".
Президентът на американската федерация казва: "Това е мачът на мачовете".
По това време дипломатически отношения между двете страни няма, а ситуацията е критична вече 19-а година, от ислямската революция в Иран през 1979 г.
Хората от двете държави виждат в във футболния мач - война, но без танкове и без убити, 90-минутна война срещу врага. Битка между две идеологии.
Иранските футболисти споделят, че в шестте месеца от жребия до Мондиала, 90% от подготовката им е била насочена върху мача срещу американците.
В първите си двубои от първенството, САЩ губи с 0:2 от Германия, а Иран с 0:1 от Югославия. Преди мача между двата тима, точките и класирането, както и самият спортно-технически аспект остават на заден план.
ФИФА също среща трудности около организацията. Жребият абсолютно на случаен принцип отрежда наглед дребната подробност, САЩ да е символичен домакин, което означава, че Иран трябва да играе в резервния си червен екип и по-лошото - да мине, за да поздрави съперника си преди мача.
За водача на иранската делегация, това е немислимо. Иранските играчи все пак го убеждават, че смяната на екипите не е чак такъв проблем, но поздравяването преди началото е въпрос на чест.
Американците правят компромис в случая и се съгласяват да минат да се здрависат с иранците.
Проблемите не спират дотук. Организацията на муджахидините на иранския народ (ОМИН), коята днес е обявена за терористична от почти всяка страна, купува 7 хиляди билета за мача с цел протести.
ОМИН се бори за свалянето на режима в Иран, а по това време е финансирана от Садам Хюсеин. Другият проблем е, че повечето ирански фенове, които ще присъстват, живеят извън пределите на страната, избягали след ислямската революция - още противници на режима.
Паравоенната групировка готви множество политически лозунги срещу режима, а в краен случай е готова и да прекрати мача.
Франция мобилизира спецчастите си, които заемат местата си в района на "Стад Жерлан" в Лион. Тези членовете на организацията, чиито имена са известни, не са допуснати на стадиона, а някои от транспарантите са иззети.
ФИФА предупреждава и телевизията излъчаваща двубоя, да не показва нито един транспарант от трибуните, въобще кадрите на фенове да бъдат сведени до минимум. Предупредена е и да спре прякото предаване при евентуални ексцесии.
Идва време за първия съдийски сигнал, а президентът на Иран иска да покаже страната си в най-добра светлина.
Всеки един от иранските футболисти излиза с роза - символ на мира в страната. Те подаряват по цвете на противника и за обща снимка- исторически миг в онзи момент.
Мачът е истинска война, но футболна. Двата тима се борят, давайки всичко от себе си, преобладават тежките влизания и нарушенията.
Тогава идва 41-та минута, когато Ходадад Азизи центрира отдясно, а Хамид Естили отбелязва сус страхотен удар с глава.
В 84-та минута, звездата от бундеслигата Али Даеи пуска страхотен дълъг пас към Мехди Махдавикиа, а 21-годишният играч отбелязва за 2:0.
Американците отбелязват почетно попадение чрез Брайън Макбрайд в 87-та минута, но губят срещата и шансовете си да продължат напред в турнира.
Впоследствие и Иран губи с 0:2 от Германия и отпада от Мондиала, но играчите са посрещнати като национални герои в Техеран.
ФИФА от своя страна дава на двата тима медал за феърплей, а екипът на голмайсторът Естили стои в музея на централата. Целият свят приема този футболен двубой като голяма крачка към подобряването на отношенията между двете страни.
"Когато свърши мачът, не можех да повярвам - споделя той след време. До ден днешен хората ме третират като национален герой, дори и младежите, които са били деца тогава и не си спомнят мача".
Иранският журналист Мердад Масуди си спомня: "Когато се класирахме за Мондиала, мъжете пиеха, женита бяха свалили бурките си и се радваха заедно с тях. Властите, които трябваше да предотвратяват подобни ситуации също празнуваха заедно с хората.
След победата над САЩ бе същото. Хората празнуваха по улиците, сякаш сме Световни шампиони".
Макар за американските играчи мачът да не е на "живот и смърт", бранителят Джеф Агус си смоня:
"В онзи момент, за 90 минути направихме в пъти повече от политиците за 20 години".
И наистина е така. Година и половина след мача на Мондиала, двата тима се изправят в приятелска среща в Калифорния. Нейното провеждане е още по-показателно, защото се организира от двете държави по тяхно желание, а не от ФИФА заради волята на жребия.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}