17-11-2017 20-11-2018

Преди 53 г. Манчестър Сити превзе за първи път Европа... Но никой в Англия не видя

Историята за финала в КНК през 1970-а остава култова

16:37 | 13 юни 2023 | Редактор : Динко Гоцев 2 3240 Снимка: Getty Images

Манчестър Сити е кралят на футболна Европа и се гордее с требъл, след като в събота повали Интер в равностоен финал в Шампионската лига с 1:0. Целият свят бе вперил очи в Истанбул, а и планетата отдавна е наясно какво могат Кевин де Бройне, Ерлинг Холанд и треньорът им Пеп Гуардиола.

Ретро

Не е изненада, че Сити е на върха в европейския футбол. Нито пък остана нещо, което да не се каза за този триумф.

А колко различно бе в първия случай, когато "гражданите" покориха континента... Много. Коренно различно.

През 60-те и в началото на 70-те "небесносините" от Манчестър са водещ отбор в английския футбол. Не най-силният, но със сигурност сред първите 5-6 претенденти за отличия. Под ръководството на Джо Мърсър и помощника му Малкълм Алисън, Сити печели титлата през 1968 г., а само 12 месеца по-късно вдига и Купата на ФА след финал срещу Лестър на "Уембли".

В този мач Нийл Йънг вкарва гола на победата, но номер едно на терена е Франсис Лий - един от двамата емблематични играчи в онзи състав, които и днес са икони на клуба. Другият е Колин Бел.

Сити с Купата на ФА през 1969 г. след финала срещу Лестър

Снимка: Getty Images

През сезон 1969-70 г. Сити влиза в турнира за Купата на носителите на купи (вече несъществуващ) и тръгва с ясната идея да го спечели. Предходната кампания в Европа е катастрофа - като шампион отборът се явява с голяма кошница в турнира на най-силните, но отпада още на първото препятствие от непретенциозния в онези години турски Фенербахче с 1:2 общ резултат.

Счетено е за голям провал, особено заради триумфа на градския съперник Юнайтед през 1968-ма в турнира на шампионите.

Рейдът в КНК през есента на 1969-а и пролетта на 1970-а минава през тежък старт срещу Атлетик (Билбао), който обаче е елиминиран с 3:0 и дума и здраво 3:3 в страната на баските.

Следват безметежни мачове с белгийския Лиерс - 3:0 и 5:0, за да дойдат четвъртфиналите.

Там стига един гол навън в продълженията, за да бъде елиминиран Академика (Португалия) - 0:0 и 1:0, а на същия етап българският Левски отпада от полския Гурник (Забже).

Франсис Лий - култова фигура от онзи отбор, и до днес боготворен от феновете на Сити

Снимка: Getty Images

Полуфиналите противопоставят Сити на германския Шалке, воден от култовия герой на немския футбол Стан Либуда. Това е човекът, заради когото на стената на местна църква в Гелзенкирхен и до днес се мъдри графит под поставения от настоятелството надпис: "Никой не може да избяга от пръста Господен".

Добавено на ръка е: "Освен Стан Либуда". Толкова е бързо крилото в онези години.

Либуда бележи единствения гол в първия мач, но Сити бие с 5:1 в реванша, като Франи Лий и Колин Бел оркестрират разгрома. Някъде по това време, през април, е вдигната и Купата на лигата в Англия след 2:1 над Уест Бромич на "Уембли", което означава, че за 20 месеца този тим на Мърсър е спечелил и трите трофея в местния футбол.

Феновете на Сити се тълпят за финала в Купата на лигата през 1970-а, а на плаката пише имената на играчите от състава

Снимка: Getty Images

Но големият финал предстои. Европейската слава чака...

Арена е "Пратер" във Виена, а датата е 29 април 1970 г. Арената е за близо 90 000 зрители тогава, а в деня на мача се излиза тропически порой над австрийската столица. Съперникът - споменатият по-горе полски Гурник.

4000 англичани пътуват от Острова за мача - доста впечатляващо като за 1970-а. Общо на трибуните обаче има... 7968 души, като поляците са няколкостотин. Останалите са местни, прежалили се в дъжда, за да видят европейски финал.

Сити е твърд фаворит и печели мача с 2:1, като Франи Лий пак вкарва.

Виж още 50-годишен спомен за един опорочен европейски финал

Радостта е голяма, а партито в хотела - до обяд на следващия ден. Все пак това е един от първите английски триумфи в Европа, като предхожда ерата на Лийдс, Ливърпул, Нотингам, Астън Вила и останалите, печелили купи в следващите 10-15 години. За купона и днес се разказват легенди, а Мърсър - либерален и широко скроен за тези неща, оставя пълна свобода на играчите си. Франи Лий е видян последно на пианото в лоби бара, само по слипове. Никой не знае къде са вратарят Коригън, капитанът Тони Бук и халфът Алън Оукс, но за щастие до отпътуването на самолета ден по-късно, вече са налични.

Но, колкото и куриозно да звучи за наши дни, финалът остава "на тъмно" за Англия и практически го преживяват истински само четирите хиляди фенове на Сити, пътували до Виена.

В същата вечер е преиграването на финала в Купата на ФА между Лийдс и Челси, и нацията гледа. И днес това е шестата най-голяма аудитория в историята на английските телевизионни излъчвания изобщо - 28.5 милиона британци гледат финала от "Олд Трафорд" (там е преиграването), който се предава и по двата основни канала в страната - BBC 1 и ITV. По това време има само още един - BBC 2, но той не излъчва живи предавания и реално никакъв спорт.

Така кадрите от триумфа на Сити са видяни едва малко преди полунощ, след завършването на финала в Манчестър, че и след награждаването на Челси, който бие с 2:1. Ирония на съдбата - един отбор от този град печели европейски трофей, но цялата страна гледа друг мач в същия град, но без негово участие.

Невероятно, нали? И като финален щрих, за да е пълен контрастът. Официално се очакваше в събота Сити - Интер да бъде гледан от 450 милиона зрители. Сигурно е, че със стриймовете, излъчванията из публични заведения, площади и т.н., аудиторията е била поне двойно по-голяма.

Времена...