Спортът не е само резултати, точки и видеа от случващото се на терена.

Историята и съдбите зад нея, които са в основата на магията на всяка игра, са всъщност далеч по-ключови. У нас в последните седмици един филм развълнува спортната общност. Защото е различен, направен с много усилия, но и много сърце. Документалната лента "В името на Бог РЪГБИ!" вече мина на няколко прожекции, напълни зали и разказа турбулентната българска история на тази игра, която вълнува стотици милиони по света.

А ръгби през тази година навършва 200 години. Това е спортът, от който е произлязъл футболът, разбира се. И не само. През септември Световното първенство във Франция ще плени планетата, а при условие, че ръгби е религия в страни като Великобритания, Ирландия, Австралия, Нова Зеландия, Франция, Южна Африка, Аржентина, Япония... Ясно е, че събитието ще има огромен глобален отзвук и аудитория.

Автор на филма е Васил Върбанов - популярен радио и телевизионен журналист, който успоредно със своите музикални и културни предавания, вече повече от 13 години е и ръгби коментатор. Бил е и дългогодишен състезател, затова познава отблизо философията на този спорт, както и спецификата на неговата култура. А у нас се предават мачове основно от турнира на Шестте нации, който през пролетта на всяка година противопоставя шестте най-големи сили на Европа. Филмът е разказ, низ от истории, но и свидетелство за живота у нас в различни периоди на миналия век, излизащо извън спортния контекст.

Dir.bg ще ви покаже три от сюжетните линии в него - истории, които са част от основата на филма. И на над половинвековната любов към тази игра у нас, която днес отново се разгаря въпреки дългогодишното тлеене извън фокуса на голямо обществено внимание - по една или друга причина.  

Ако инженер Стефан Филипов е човекът, донесъл искрата на българска земя от Германия, то няма съмнение кой е Патриархът на ръгби у нас.

Името му е Христо Димитров Вълков, родом от Свиленград.

Историята му е разказана сред многото във филма, а тя е изключително интересна. На 20 години през 1949-а Вълков получава сертификат за треньор по спорта ръгби след успешно положени изпити в педагогическия факултет на Карловския университет в Прага.

Дипломата е издадена от Чехословашката спортна организация на "Соколските дружества", а оценката в нея е "отличен" - 59 точки от 75 възможни.

Така Христо Вълков е първият сертифициран треньор по ръгби на България. А шест години по-късно той е вече в родината и през октомври 1955-а е инициатор на това към ЖСК Локомотив (Сф) да се създаде секция ръгби. Датата 21 октомври 1955-а се смята за нещо като рождена за официалното присъствие на играта у нас.

Тогава се учредява ръгби секцията в Локомотив.

Съвсем скоро след това е направена и първата, историческа тренировка на територията на България - на 16 ноември същата година. Заниманията са на игрището на Локомотив в понеделник, сряда и петък.

Самият Вълков, тогава на 28 години, ги води показва топката, пасовете и блокажите на шепа момчета. Моменти от тренировките са документирани от Българска телеграфна агенция, а вестниците публикуват имената на цялото ръководство на историческата първа ръгби секция, основана от Локомотив:

А. Бръшлянов, Хар. Маринов, Хр.Вълков, Д. Вучков и Ив. Бъчваров.

И при Вълков, както е и при инженер Филипов, историята е с някои неясни моменти. Единственото сигурно е, че и двамата опитват да посеят семената на феномена ръгби в родната почва.

Когато Вълков се прибира от Чехословакия, идеята му според някои тези е да създаде отбор тук и да може да излезе с него на Запад, където да остане - далеч от системата в страната ни.

Фактите: Още през следващата година се играят два демонстративни мача у нас от отбори от Румъния. Там играта се радва на голяма популярност заради близките езикови и традиционни културни връзки с Франция.

Румънците играят ръгби от 1913-а, далеч преди яйцевидната топка да се появи на наша територия.

Снимка: П. Петров

Двата двубоя на железничарските отбори от Северната съседка са в София и Пловдив.

Христо Вълков, наричан от приятелите му Делята, и съмишлениците, му сами купуват топки, екипи и всичко необходимо, за да има тренировки и ръгби състав на Локомотив. Той е реално първият такъв в България.

Именно Делята е считан за Бащата на играта тук. За съжаление - покойник, след като си отиде след дълго боледуване през 2008 г.

След онези железничарски битки на румънски отбори, играни пред многохилядна публика, ръгби в България намира своите първи съмишленици.

Създават се отборите към физкултурно дружество "Левски" и във ВИФ "Г. Димитров".

А през 1959 г. се провежда и първото градско първенство, където победител е отборът на ВИФ. През същата тази година имаме и появата на първия отбор по ръгби извън столицата - "Миньор", а град Перник става мощно биещо сърце на играта у нас.

През 1960 г. се провежда и първият национален шампионат, като първенец става "Локомотив" (София).

Подобаващо - все пак това е пионерът.