07:29 | 20.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Свеждаме глава с уважение: Самотният Дон Кихот на световния футбол идва в България след 51 г.

Няма друг като Атлетик Билбао - антиподът на всичко, в което се е превърнала любимата игра на планетата

Снимка: Getty Images

Свеждаме глава с уважение: Самотният Дон Кихот на световния футбол идва в България след 51 г.

Няма друг като Атлетик Билбао - антиподът на всичко, в което се е превърнала любимата игра на планетата

17:05 | 6 ноември 2024 | Автор : Динко Гоцев 8 11839 Снимка: Getty Images

Един много специален мач ще има в България в четвъртък. Не може да пропуснем да кажем това, въпреки че думи като "велик", "голям", "мега" се употребяват твърде често в наши дни.

Но този двубой в Разград, в който Лудогорец ще приеме Атлетик Билбао, наистина е различен. И страната ни за първи път от 51 години (до точния ден!) ще приеме най-специалният, уникален и самотен в начина, по който се развива, футболен клуб на планетата. Длъжни сме да сведем глава с уважение, а и да свалим шапка, ако имаме такава, към госта ни. Той го заслужава.

Това е Атлетик - "лъвовете" от Билбао.

Лицето и гордостта на един регион и културна група, които нямат аналог на планетата. Баските са хора с невероятно изострено чувство за принадлежност и достойнство, а клубът в червено и бяло райе се придържа към стратегия, история и традиции повече от всеки друг в модерния футболен бизнес свят. И докато някои клубове се гордеят, че са дали 100 или 150 милиона евро за играч, който ще продаде 20 или 30 милиона фланелки и ще им донесе 5 или 10 трофея с головете си, в Билбао ценностната система и валутата на успеха са различни.

Но - да започнем от начало.

Виж още Трагичната история на Пичичи. Далеч преди Ди Стефано, Меси и Роналдо, от него започна всичко

Клубът е създаден на 1 януари 1898 година, когато у нас още футбол не е имало. Носи червено и бяло от първия ден. Райето е взаимствано от два английски клуба - Саутхемптън и Съндърланд, защото от тези пристанищни градове са хората, пренесли футболната топка и "бацила" на играта в Страната на баските.

И като почти всеки клуб от Испания и Италия, англичани са основателите, създателите и първите стълбове на развитието им.

Самият Атлетик, обединил шест малки баски дружества малко преди началото на 20-и век, е един от основателите на лигата. А и днес остава един от трите клуба, които никога не са изпадали от първа дивизия на Испания. Другите два са - естествено - Реал Мадрид и Барселона.

Трофеите? Има ги. 8 титли на страната (последната преди 40 тгодини), 24 победи в Купата на краля, включително през 2024-а, както и два загубени финала в Европа - от Ювентус в Купата на УЕФА и от Атлетико Мадрид в Лига Европа.

Но това, което прави клуба специален, не са парчетата лъскав метал с дръжки. Или дузината суперзвезди, които е произвел. А и такива има.

През това лято Испания стана европейски шампион с трима актуални играчи на Билбао в състава - Вивиан, Симон и Нико Уилямс, а Еймерик Лапорт излезе точно от този клуб, за да стигне до английския футбол и Саудитска Арабия.

Атлетик е дал на света първия велик голмайстор на испанския футбол - Рафаел Арансади, на чийто прякор "Пичичи" днес е кръстена наградата за реализатор номер едно в първенството. След него на върха на атаката е Телмо Сара, който държеше всички голови рекорди в Ла Лига, докато не се появи Меси.

Виж още Касапинът от Билбао

Добавяме още имена: Субисарета, Гойкоечея, Де ла Фуенте, Сарабия - това са героите от последния шампионски тим през 80-те.

Де ла Фуенте е същият, за когото си мислите. Чичкото с брадата, който през лятото като треньор донесе европейската титла на Испания. Суби беше вратар и на дриймтима на Барса на Кройф, в който блестеше Ицо Стоичков. Гойкоечея е злодеят, намразен от целия свят, след като счупи брутално крака на Марадона. Баските го боготворят...

В новото време - Хулен Гереро, Муняин, Андер Ерера, Хави Мартинес, Лапорт, Фернандо Йоренте.

Но всичко това не е достатъчно. Ето защо този клуб е уникален и му свалихме шапка още в първите редове.

До 1912 г. в отбора играят англичани, както и испанци с баски корени. Като навсякъде. Но тогава идва промяната, която и днес отличава този футболен Дон Кихот от всички други клубове.

Това е едно правило, което става опорна точка на философията на Атлетик. Привличат се само свои. Никакви чужденци. Ръководствата се сменят, но това правило остава завинаги валидно. В началото то позволява да бъдат селектирани само момчета от Бискау, една част от областта, където е Билбао.

Баската провинция като цяло е мощна футболна ос, има няколко сериозни отбора като Реал Сосиедад, Осасуна, Алавес, а и Ейбар във втора лига, например. Таланти има, но все пак - това е малка територия. С годините политиката леко се променя и разширява, но - не драстично.

Феновете на Атлетик пълнят трибуните за всеки домакински мач.

Снимка: Getty Images

Вече говорим за трансфери само на футболисти от Euskal Herria. Това не е само географско понятие. На баското наречие означава "областта на баско влияние" по света. Говорим за Алава, Бискау и Гипузкоа, регионите на Баската автономна област в Северна Испания. Но и за Горна Навара, Лаборт, Сола, полуостров Ирун, Биариц.

В понятието влиза и всеки, който е с баски корени или е възпитан и израснал в местен клуб. Примери имаше с играчи като Биурун (роден в Бразилия), Лизаразу (Франция), Аморбиета (Венецуела)... Но като цяло такива случаи има под 10 за 112 години.

Цялата обща територия, от която се избират таланти за академията и играчи за първия тим, е 20 664 квадратни километра. Това е малко по-голяма площ от територията на Словения. Невероятно, нали!? На фона на днешния трансферен пазар и футболен бизнес, в който академията на един голям клуб в Англия, Италия или Испания е отворена за поне 20-30 талантливи момчета от други страни, а първият отбор представлява мултинационален и оркестриран за стотици милиони състав, това е просто непонятно.

Най-голямата трансферна сума, платена някога от "лъвовете" за играч е 32 милиона евро, дадени за Иниго Мартинес от Реал Сосиедад преди 6 години. Днес той е стълб в отбраната на Барселона. А след него списъкът със сделки, за които са похарчени повече от 7-8 милиона, е много къс.

Как се справя Атлетик? Как оцелява във водопада от милиарди с този ресурс и ограничен избор. И не просто оцелява, а се бори за трофеи, за място в Шампионската лига и редовно играе евротурнири?

Нико Уилямс е голямата звезда на настоящия тим, като го оценяват на 90 милиона евро след игрите му на Евро 2024

Снимка: Getty Images

Напълно в разрез с разбиранията за луди пари, мегатрансфери и интернационални състави, Билбао остава същият. Идентичен и истински. Докато другите привличат Белингам, Холанд, Левандовски или Мбапе, тук звездите се произвеждат. Със здрава работа и страхотна отдаденост. И от свои момчета.

Ако бъде взет играч, роден не в тези територии (Euskal Herria), той трябва да е израснал в академията за футбол на местен клуб.

Братята Уилямс например, които може би ще видим в Разград на терена, са ганайци по произход и наследство. Родителите им прекосяват Африка и бягат в Испания, като двамата братя се раждат в Страната на баските.

Иняки е роден в Билбао, а Нико - в Памплона. И двамата се класират за място в академията на Атлетик като местораждане, а днес са типични "местни", без цветът на кожата да ви подлъгва за обратното. Постовете им социалните мрежи нерядко са на баско наречие (според хората там си е език).

В настоящия състав има още две момчета, които ще ви се сторят "външни", но не са. Алек Падиля е мексиканец по националност - тоест, избра да играе за този национален отбор и вече го викат в тима до 23 години. Но вратарят е с баща баск и майка от Мексико, и е роден, израснал и живял само в Бискау.

Адама Бойро е с един родител от Сенегал и един - баск, но също е израснал в едно селце край Билбао. От 7-годишен е в академията на клуба.

Нико Уилямс избра да играе за Испания, а Иняки носи екипа на Гана. Това е избор, в който клубът не се меси. Важното е, че са баски по убеждение, манталитет и душа.

Какво още не сме казали за този уникален клуб? Например, че играе на стадион

"Сан Мамес", наричан в цяла Европа "Катедралата". Това е новата, модерна версия на стадиона, след като преди няколко години град Билбао със сълзи на очи изпрати в историята старата арена. Тя носеше същото име.

А то идва от Мамес - един християнин, хвърлен на лъвовете на арената. Успял да ги укроти, което се превръща в мит. А през вековете след това бил канонизиран за светец. И така - Сан Мамес е името на стадиона на Лъвовете, както е прякорът на Атлетик.

И за да завършим историята. Преди 51 години бе единственият случай, в който този уникален отбор дойде да играе официален мач в България. През сезон 1973-74 г. в турнира за Купата на купите жребият го изпраща срещу Берое във втория кръг.

Ернесто Валверде - треньорът на Атлетик в момента. Баск, направил сериозна кариера и като играч, и като наставник не само в този клуб

Снимка: Getty Images

В Стара Загора се играе един от най-славните мачове изобщо на български тим в евротурнирите. Домакините бият с 3:0 пред над 20 000 възторжени фенове. Головете вкарват Димитър Димитров, Жеко Желев и Методи Бончев, а Петко Петков прави огромно впечатление на испанските медии с играта си на върха на атаката.

На "Сан Мамес" на реванша - куриозно, на 7 ноември, когато е и мачът Лудогорец - Атлетик, е страшно. Но беройци геройски удържат загуба само с 0:1. Вратарят Кръстев прави чудеса, а голът на Ласа остава единствен. И така точно преди 51 години до деня, единствената среща на уникалния баски клуб с български приключва добре. За нас. Не за баските.

Естествено, че има значение и какъв ще е резултатът в Разград. Но далеч по-важно е да знаем и да покажем уважение към един клуб, който упорито плува срещу течението на все по-меркантилния, почти лишен от идентичност, но пък напомпан с пачки модерен футбол.

Баският Дон Кихот е тук. И заслужава респект.