Рядко ще намерите дом на някой бивш спортист, който да не е оборудван със стая или поне стена с трофеите, купите и медалите му. С ценни фланелки, разменени след поредната битка, със снимки от славните години.
Е, в Билбао един от символите на местната футболна религия държи в специална стъклена кутия на най-видно място в къщата му един чифт футболни обувки. Тези, с които счупи глезена на най-добрия футболист в света.
Да, това е най-скъпият спомен от футбола в дома на Андони Гойкоечея Оласкоада. Гледа ги гордо, усмихва се, когато очите му паднат върху кутията. Те разделят живота му на две и накараха светът да говори за него.
През май Гойкоечея навърши 64 години, а в погледа му все така се чете решимост, като на 18-годишен амбициозен младеж. Човекът, когото градът и областта наричат Гиганта от Алонсотеги, а футболният свят знае като Касапинът от Билбао.
През 80-те години футболът беше различен, особено в Испания. Да, топката пак бе кръгла, и - както и днес - 22-ма играчи я гонеха по терена. Но в него имаше страст и омраза повече, отколкото можете да си представите в който и да е футболен мач днес. Политика, също така.
Грубостите преобладаваха, контузиите на звездите не бяха рядкост. По терените се случваха "покушения", както си спомнят хора като Шустер, Санчес, Валдано или Симонсен. И Марадона, разбира се.
Гойкоечея бе един от символите на онази епоха - корав тип, който с физическо присъствие, "респектиране" и на моменти откровено насилие, защитаваше емблемата на отбора и областта си. Баск до мозъка на костите, той не обичаше нито кастилци, нито каталунци. А по онова време Атлетик Билбао командваше в испанския футбол и спореше с Реал за титли и трофеи.
Барселона по онова време бе в тежката ситуация да е спечелил 3 титли за 31 години (от 1960-а до 1991-ва). Мадрид и Страната на Баските бяха големите конкуренти на върха.
Гигантът от Алонсотеги обаче обичаше да се изправя срещу Барса и да показва на каталунците кой е шефът. Да настъпи съперник, да го удари без топка, докато съдията не гледа или да си достави удоволствието да изрита някого през краката, лягайки на шпагат. Барса отговаряше с постоянни медийни закачки, че отбори като Билбао действат така, защото са далеч от изискания и техничен стил на "синьо-червените".
Това не правеше баските по-дрюжелюбни в преките мачове. Не е пресилено да се каже, че Гойкочея бе антитезисът на Барселона и опитите на този тим да играе елегантен футбол.
През сезон 1981-82 г. Бернд Шустер бе като Рус Бог по терените на Испания. Той и топката адски си допадаха, а феновете дори на най-враждебните стадиони аплодираха уменията на германеца - бърз, техничен и умен, играч от друго измерение. Докато не срещна Билбао.
Гойкоечея не опита да спечели топката в онази вечер. Той просто изчака пристигането му с крак, изпънат срещу него в областта на коляното му. Атаката бе прекратена. Мачът за Шустер - също. Сезонът му, всъщност. Бяха скъсани връзките на коляното му и той не игра около 9 месеца. На практика това приключи и надеждите на Барса, която водеше по това време с пет точки на върха, но загуби титлата за сметка на другия баски гранд Реал Сосиедад. За да е пълна катастрофата, Шустер пропусна и световното в Испания през 1982-ра.
Каталунската преса беснееше, а дори тази в Мадрид се възмути на покушението. Фенове от Каталуния му издаваха "смъртни присъди" с писма по пощата.
Когато Барса срещна Билбао две години по-късно, на 24 септември 1983-а, Шустер толкова бе обсебен от желанието да си отмъсти, че се наложи в съблекалнята преди мача да бъде специално предупреден от всички съотборници - концентрирай се върху играта.
Това беше футболна война. В седмицата преди нея Сесар Луис Меноти, треньор на Барселона, и Хавиер Клементе (Билбао), не говориха за футбол.
Иронични подмятания за стила на съперника, обвинения в манипулиране на съдиите и пресата, защита и атака на извършеното от Гойкоечей две години по-рано... Това бяха темите.
Барса водеше с 3:0 след час игра и изглеждаше, че спорът е решен с футболни аргументи - ясно и неопровержимо.
Шустер обаче бе излязъл на терена с три цели:
- победа за отбора
- лично добро представяне
- да контузи Гойкоечея
Оставаше само третото, а времето си течеше. Германецът се вряза в бранителя на Билбао, който падна като покосен. Стадионът изригна в овации при гледката - "Камп ноу" искаше кръвта на Гойко. Но баскът не бе наранен, а просто разярен повече. Тогава дойде онзи момент, който светът няма да забрави никога.
Гойкоечея мина целия терен да гони Шустер за една топка, но не се стигна до сблъсък. Искрите горяха, а най-близо бе Диего Армандо Марадона, който застана между двамата и каза няколко думи, за да ги успокои.
В своята автобиография великият Диего пише: "Спокойно, Гойко. Губите с 0:3, а сега и ще ти дадат картон за нищо", това му казах. Как го приел баскът ли? Вероятно като подигравка. Андони Гойкоечея действаше по прост закон: За всеки опит да му се правиш на техничен получаваш зверски ритник и си късметлия, ако станеш прав след това.
Марадона тръгна на поредния си дрибъл, елегантен и врзивен едновременно. Но още недалеч от центъра чакаше Гойкоечея. Летящ с бутоните напред, той уцели опорния крак на Диего малко над глезена.
Последва звук, който Марадона по-късно описа като "сякаш се счупи дърво". Глезенът е строшен на две, а всички възможни връзки около ставата - скъсани. Ужасяваща контузия.
Стадионът утихна, а Диего бе изнесен с ръце, закрили насълзените му очи, пребледнял и в агония. За Гойкоечея наказанието бе жълт картон. На трибуните, сред журналистите за мача, е британецът Едуард Оуен. Той използва един израз, който става марка и предизвиква политически скандал в Испания.
"The Butcher of Bilbao" се ражда в репортажа за мача на Оуен. Butcher е касапин, месар, коляч. Брутален.
И си е напълно на мястото, но има една малка подробност. От близо 30 години тази дума е използвана от баските, за да опишат репресиите срещу тях. Тя е върховната обида в Билбао, Ирун и Сан Себастиан, където живеят гордите типове от севера. А сега я използват за един от тях.
Сезонът на Марадона приключи. Гойкоечея бе наказан за 18 мача от федерацията, но се върна навреме за последните двубои и спечели титлата с Билбао.
Меноти полудя след контузията на Марадона и не спести нищо на Клементе и Атлетик. Той разкри, че докторите дълго не са давали гаранции, че Диего изобщо ще може да играе футбол отново. 48 часа след операцията самият Марадона призна, че се е радвал, когато му казали в болницата, че ще ходи нормално.
"Антифутбол", категорична е пресата в Каталуния, а и в останалата част на Испания пригласят. Използват се думи като "човек на ЕТА" - баската сепаратистка и терористична организация.
И докато за света той бе Касапинът от Билбао, за самия град бе герой. Дни след фаталния за Диего мач, Гойкоечея вкара първия гол и допринася за 4:0 срещу полския Лех в реванш от купата на шампионите (0:2 навън). Феновете го изнесоха на ръце.
Още седмица по-късно бе извикан в националния тим на Испания. Скандално за всички, освен за баските.
Първият шанс за отмъщение дойде 14 месеца по-късно. Диего се завръща, а мачът е на "Сан Мамес". Мач... силно казано. Фауловете са над 50, головите положения - около 3. И головете са толкова, като Марадона вкара и двата за победата на Барса с 2:1.
Но се задава Денят на разплата. Двата отбора трябва да играят на финал за Купата на краля, а две седмици по-рано Марадона получи червен картон срещу Еспаньол в първенството. Ако наказанието е 2 мача, пропуска финала. Но федерацията обяви - Диего е аут за един двубой и ще играе за трофея. Баските изригнаха, а Хавиер Клементе нарече решението "престъпление". Тогава се намеси Меноти, който каза, че му е дошло до гуша от номерата на Билбао и "Барса е готов да отвърне на агресията с агресия".
Денят е 5 май 1984-а, а стадионът - "Сантяго Бернабеу" пред над 100 000. В 13-ата минута нещата станаха по-опасни, след като Ендика вкара за Билбао и каталунците озверяха. Барса натисна, но напразно - нямаше по-добър отбор в Европа по това време в това да пази резултат, от този на Клементе.
Последният съдийски сигнал не сложи край, а начало на битката. Резервата на Атлетик Мигел Анхел Сола приближи Марадона и му направи жест с ръка, който значи само едно: "Шибай се!".
Диего го атакува с удар от каратето, който нокаутира и приспа съперника по гръб на тревата безжизнен. Аржентинецът уцели с лакът още един противник в лицето, след което вече нищо не можеше да спре боя.
Ритник в гърдите на Диего. Двама негови съотборници го спасиха с еленски скокове в главите на атакуващите баски. И - аха Марадона да се спаси от сцената, която сам създаде, се появи Гойкоечея. Летящ и надъхан, както винаги, за да вреже бутонката си в бедрото на аржентинеца - белег, който остава и досега на крака на Марадона. Едни от най-удивителните сцени в историята на футбола продължиха над 2 минути. Заснеха я тв камерите, иначе днес трудно бихте повярвали, ако не го видите.
За щастие това бе последната среща на Диего и Гойко, защото Барса продаде съкровището си на Наполи.
На 64 години днес Андони Гойкоечея гледа гордо обувките, прибрани в стъкления куб - най-скъп футболен експонат. С тях той счупи глезена на Марадона и спечели завинаги баските, които го превъзнасят като герой. Не се гордее, но и не се срамува от стореното. Защитил е цветовете на Билбао.
В Испания роптаеха, когато го обявиха за селекционер на младежкия национален отбор през 90-те, но той остана непреклонно горд. Записа сребро и бронз на европейски първенства. Днес живее пак в родния град, на всеки мач на Атлетик е на трибуните. За баските той е символ на непоклатима гордост.
За всички останали си остава Касапинът от Билбао - онзи, който едва не осакати първо Шустер, а после и Марадона.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}