Завръщане и затвърждаване в световния топ 10, 46 победи и първа ATP титла от 2017 година насам. Това е само черешката на тортата във възходящата статистика на Григор Димитров през изминалия за него тенис сезон.

Доброто представяне на българина можеше да го вкара и във финалите на ATP в Торино, но за съжаление той не успя да се класира сред най-добрите осем и стои на резервната скамейка като първа резерва. Но по всяка вероятност вече е изиграл последния си мач за 2024 година.

Това ни дава повод да си припомним какво направи единственият ни тенисист в елита и защо изминалите 10 месеца са възходящ период за него и един мини ренесанс в представянето му.

Всъщност той започна още в края на миналата кампания (сезон 2023). Тогава Димитров игра полуфинал на Мастърса в Шанхай и финал на този в Париж след впечатляваща серия от победи над някои от най-добрите тенисисти в света - Алкарас, Медведев, Хуркач и Циципас.

Онези прекрасни резултати го изправиха пред огромната и трудна за преодоляване порта на световния топ 10. Изглеждаше, че в моментната му форма влизането там е въпрос на време, но това минаваше през още по-голямо постоянство и по-важното - спечелване на ATP титла.

Снимка: AP/БТА

Въпреки добрата серия Григор продължаваше да бъде обременен от факта, че от 2017 година не беше вдигал трофей. В този дълъг период той беше влязъл в една кошмарна серия от поредни загубени полуфинали, дори и на надпревари от категория ATP 250.

Това можеше и трябваше да се промени в началото на 2024 година. Случи се по впечатляващ начин, тъй като в първите три месеца Григор стана вторият играч с най-много победи в тура, отстъпващ само на световния №1 Яник Синер. Как се стигна до това?

Българинът за поредна година показа, че обича началото на сезона и австралийските турнири, като спечели още първия такъв. В ролята на бивш шампион в Бризбън българинът се представи отново великолепно, постигайки серия от пет поредни победи с общо един загубен сет.

Той дойде на старта срещу легендата Анди Мъри при обрат, а след това победите над Даниел Алтмайер, Ринки Хиджиката, Джордан Томпсън и Холгер Руне бяха безапелационни. Сутрешният финал срещу датския талант накара отново след дълго време България да се събуди с мисълта за Григор и да очаква с нетърпение негов голям мач.

За последно това се случваше през 2017-а при онзи велик двубой срещу Надал на Australian Open.

Getty Images

Титлата в Бризбън беше голяма работа, но не заради самата значимост на трофея, а заради падането на една огромна психологическа бариера в играта на българина. Постижението ни накара да си мислим, че предстои да гледаме една по-добра и улегнала негова версия на опитен играч с много финали. Такъв ренесанси се наблюдават при много играчи над 30 години през последните сезони.

Освен че купата го изкачи до рекордно от 2018 година насам 13-о място в световната ранглиста, го направи и един от скритите фаворити на Australian Open. За съжаление, както често се случва с Григор, когато очакванията скочат, разочарованията стават най-болезнени. Той постигна 4-сетови победи над Мартон Фучович и Танаси Кокинакис преди да загуби от далеч по-недоказалия се дотогава португалец Нуно Боржеш с 1:3.

Григор обаче побърза да ни върне усмивките още в следващия турнир, достигайки още един ATP 250 финал - този в Марсилия. Постигна го след поредни победи над Себастиан Корда, Артур Риндеркнех и Карен Хачанов, като тази срещу руснака беше истински трилър с финален тайбрек.

За съжаление играещият много силно през този сезон Юго Умбер зарадва домакинската публика, спечелвайки титлата.

Щурмът на Гришо към световния №10 продължи със силно представяне и в Ротердам в средата на октомври. Там победените бяха Лоренцо Сонего, Мартон Фучович и Александър Шевченко. За съжаление отпадна за втора поредна година на полуфинал там, този път след загуба от австралийския демон Алекс Де Минор.

След този турнир Григор вървеше като №1 по брой победи през сезона преди да започне доминацията на Яник Синер. А италианецът и българинът предстоеше да се сблъскат в много важен мач. Преди това Григор отпадна на осминафинал на Индиън Уелс след загуба от Медведев. Истинското свидетелство за прекрасната му форма обаче бе Мастърса в Маями. В първите два кръга бяха победени Алехандро Табило и Яник Ханфман.

Предстояха сблъсъците от тежка категория. В първия от тях Хуберт Хуркач падна жертва след финален тайбрек. Следващият мач пък беше най-добрият за Григор Димитров изобщо през 2024 година. Той буквално се разправи с Карлос Алкарас, побеждавайки го с 6:2, 6:4, а без излишен патриотизъм можем да кажем, че това се случи с изумителен тенис.

След мача испанският суперталант каза емблематична фраза: "Димитров ме накара да се чувствам като 13-годишен". Да, българинът и в края на 2023-а беше побеждавал Алкарас, но следващият му съперник бе един от най-неудобните му изобщо - Александър Зверев. Изглеждаше логично пътят на Димитров да спре именно на полуфиналите, но той направи още едно геройство, побеждавайки германеца с 6:4, 6:7, 6:4 и прекъсвайки серия от седем поредни загуби срещу него.

Снимка: AP/БТА

На финала насреща бе "новият бос" на мъжкия тенис Яник Синер. Там вече умората и разликата в класите си каза думата и италианецът победи категорично, носейки втора поредна загуба на Григор във финал през 2024-а. Друг е въпросът, че впоследствие беше разкрито, че италианецът е дал положителни допинг тестове в навечерието точно на този турнир. Това, разбира се, няма как да върне титлата на Гришо.

Достигането на този финал обаче донесе дългоочакваното завръщане в световния топ 10 за първи път от октомври 2018 година, а задържането му там до края на сезона е най-доброто доказателство за успешния сезон.

През април Григор продължи да играе солидно, но без да постига кой знае какви успехи. Отпадна крайно драматично на осминафинал в Монте Карло от Холгер Руне, а след това в първи кръг в Мадрид от Якуб Меншик - най-неочакваната му загуба през сезона. Проблемите му на клей се потвърдиха и в Рим, където постигна чисти победи, но после бе победен от Тейлър Фриц.

И макар от Григор да не се очакваше нищо специално на "Ролан Гарос", той отново показа, че се чувства прекрасно на голямата сцена. Успя да постигне поредни победи над Александър Ковачевич, Фабиан Марожан, Зизу Бергс и "абоната" си Хуберт Хуркач. В предстоящия мач на четвъртфиналите срещу терминатора Яник Синер беше оставен без шансове - загуба с 0:3.

Снимка: Getty Images

След "Ролан Гарос" Димитров се пренесе в сезона на трева, където започна с разочарование в Куинс след отпадане във втория си мач срещу Себастиан Корда. На "Уимбълдън" се представи солидно, побеждавайки последователно Душан Лайович, китаеца Шанг (с първия си обрат от 0:2 сета) и ветерана Гаел Монфис. Последва контузия в самото начало на осминафинала срещу Даниил Медведев.

След месец почивка Григор заигра в САЩ, където претърпя крах в първата половина на август. Първо отпадна рано от бъдещия шампион в Монреал Алексей Попирин, а после още в първия си мач от Фабиан Марожан в Синсинати.

И както преди турнира от Големия шлем в Париж, така и преди US Open очакванията към българина спаднаха. По традиция той ги вдигна с великолепно представяне. Кириан Жаке, Ринки Хиджиката и Талон Грикспор бяха победени категорично с по 3:0, за да дойде първия сериозен тест - мач с Андрей Рубльов на осминафинал.

Там Гришо постигна една от най-впечатляващите си победи, тъй като успя да се възстанови от загуба на два сета преднина и да спечели петия. В него триумфира, за да стигне втори пореден четвъртфинал в Шлема. За съжаление по подобие на Australia Open 2019 кошмарът за него отново се казваше Франсис Тиафо. Американецът успя да победи благодарение на контузия на Гришо в четвъртия сет.

Снимка: Getty Images

След 15 дни почивка, демонстративен мач срещу Новак Джокович в София и такъв на турнира Купа "Лейвър", Гришо се върна за последните си четири насрочени надпревари за 2024 година. Първата от тях беше Мастърса в Шанхай, където успя да победи Зизу Бергс, а след това да вземе реванш от Алексей Попирин.

Последва разочароваща загуба на осминафинал от... Якуб Меншик, отново.

Доброто представяне обаче се завърна за един от любимите турнири на българина - този в Стокхолм. Там успя да достигне мача за титлата след победи над Кантен Алис, Доминик Щрикер и отново Грикспор. За съжаление Тони Пол го победи и му нанесе трета поредна загуба на финал през 2024-а.

Снимка: БТА

Все пак резултатите затвърдиха мястото на Григор в световния топ 10 през сезона. А той завърши със загуба във втори кръг на турнира във Виена от Томас Махач, както и такава на четвъртфиналите на Мастърса в Париж от Карен Хачанов.

В последните седмици вече си личеше огромната натрупана умора за Димитров, въпреки опитите му да се класира на ATP финалите.

Но дори това, че остана първа резерва за тях, е показателно колко добра година имаше първата ракета на България в елита по върховете на мъжкия тенис. Той е там отново и изглежда няма намерение да го напуска.

Статистиката на Григор през 2024 година:

46 победи (седми в ATP) и 18 загуби

4 финала и 1 титла - шампион в Бризбън и финалист в Марсилия, на Мастърса в Маями и в Стокхолм

Асове - 487 (461 през 2023 г)

Двойни грешки - 218 (212 през 2023 г)

Първи сервис - 61% (61% през 2023 г)

Спечелени точки на първи сервис - 80% (77% през 2023 г)

Спасени брейк точки - 68% (63% през 2023 г)

Реализирани брейк точки - 37% (41% през 2023 г).

Снимка: БТА