23:34 | 09.01.25

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Трагедията роди пророчество, а цяла една нация 30 години чака сбъдването му

Замбия е футболна нация, белязана от огромна трагедия, но и също толкова огромен подвиг

Снимка: АР/БТА

Трагедията роди пророчество, а цяла една нация 30 години чака сбъдването му

Замбия е футболна нация, белязана от огромна трагедия, но и също толкова огромен подвиг

10:51 | 24 януари 2024 3 5049 Снимка: АР/БТА

Виж още Футболът веднъж ги спаси от войната, а сега надеждата е да го направи и от глада

Суеверието на футболните фенове из земното кълбо достига какви ли не измерения, носейки надежда на привържениците, че именно техните действия носят някакво влияние на случващото се долу на терена.

А какво да кажем, когато става въпрос за африканския футбол, където се стига до заклинания на шамани, черни магии и какви ли не методи, в опит за влияние на футболните срещи. Настоящият турнир за Купата на Африка е в разгара си, а той бе белязан от едно конкретно пророчество, обвито в най-голямата трагедия на местния футбол.

"Ще спечелим трофея след 30 години", пише на един мемориал в Лусака, където народът на Замбия е отдал почит на своите паднали герои.

Да, става въпрос за националния тим на Замбия, познат като "медните куршуми", който е обременен с тежката задача да спечели Купата на Африка, за да сбъдне пророчеството и очакванията на цяла една нация.

Замбия със сигурност не е сред най-силните отбори на континента, а и продължаването напред към елиминациите изглежда твърде трудна задача, защото днес "медните куршуми" ще трябва да търсят минимум точка срещу четвъртите в света - Мароко, за да се надяват при определени обстоятелства да се класират напред.

Отборът стартира кампанията си с ремита срещу ДР Конго и Танзания, а днешният състав няма нищо общо с онзи от началото на 90-те, смятан за най-силния на континента по онова време.

Докато у нас добре помним Нигерия, както и Камерун от изявите им на Световните първенства, то в първите години на 90-те всички на континента знаят, че никой не играе по-добър футбол и никой не може да се мери с тима на Замбия.

Embed from Getty Images

Младите замбийци се прославят със звучно 4:0 над Италия на Олимпиадата през 1988-а, печелят и бронзовите медали в Африка две години по-късно, а когато стартират квалификациите за Мондиала в САЩ през 1994-а, вече узрелият отбор на Замбия е уверен, че няма кой да го спре към най-големия планетарен форум.

Разбира се, в спорта и живота понякога всички планове се сгромолясват само за миг, а за Замбия те са свързани с най-голямата трагедия с африкански спортисти.

Всичко се разиграва през юли 1993-а, когато "медните куршуми" трябва да стартират заключителната фаза от квалификациите за Мондиала с гостуване на Сенегал в Дакар. 28-годишният амортизиран самолет прави сложен маршрут към Дакар с три спирания за презареждане. Едно в Конго, едно в Габон и едно в Кот д'Ивоар преди крайната цел.

Още след първото кацане в Бразавил се констатира неизправност в единия двигател, но самолетът все пак излита към габонската столица Либревил, което се оказва и последната дестинация за звездния тим на Замбия.

При излитането в посока Кот д'Ивоар, единият двигател избухва в пламъци, а след груба грешка на пилота, който изключва работещия двигател, самолетът губи мощност и се разбива в морето, на около 500 метра от брега на Габон.

18 футболисти, седем души щаб и петима души екипаж губят живота си, певръщайки случилото се в най-голямата трагедия на африканския футбол.

Замбия погребва загиналите като национални герои, а на паметната им плоча се изписва пророчеството, което днес тегне над настоящия състав, по-голяма част от който дори не е бил роден в деня на трагедията.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

А за да добиете представа каква суперсила за африканския футбол е Замбия по онова време ще посочим следните факти.

Страната успява да сформира нов национален тим около двете си звезди, които в деня на трагедията не са в самолета. Калуша Бваля - футболист на ПСВ Айндховен, лети директно от Европа за мача и едва кацнал в Дакар научава, че така и няма да дочака своите съотборници.

Контузеният Чарли Мусонда пък не е качен на самолета по настояване на селекционера, въпреки желанието на самия играч да пътува със своите съотборници до Дакар.

Около тях Замбия сформира състав, който кръг преди края на квалификациите, е лидер в групата си и гостува на Мароко. Същият този съперник, който днес дели замбийците от елиминациите.

Тогава и реми стига за участие на Мондиала в САЩ, но Мароко печели с 1:0 и за втори път в рамките на шест месеца разбива замбийските сърца.

Година след трагедията, загубилият 18 играчи в океана тим на Замбия прави истински подвиг в турнира за Купата на Африка, където достига до финала, но губи с 1:2 от Нигерия. Същият онзи нигерийски тим, който два месеца по-късно ни разкатава с 3:0 в САЩ.

Embed from Getty Images

Но замбийците са посрещнати като герои у дома. Същото онова поколение достига до бронзовите медали в следващата Купа на Африка две години по-късно, преди да дойде големият залез на футбола в страната.

Години на кризи и неубедителни резултати са прекъснати в един от най-големите сензации на континенталните първенства. Сензацията е измерима с титлата на Гърция на Евро 2004 или трофея на разрушения от войната Ирак в Купата на Азия през 2007-а.

Случката се разиграва в началото на 2012-а, когато на фона на предвожданите от суперзвезди големи клубове на Африка, титлата от турнира печели Замбия.

Против всички прогнози, а всичко това се разиграва в ... Либревил. На около 500 метра от мястото, където сърцети на цялата нация бе зитръгнато от една самолетна катастрофа.

Онзи трофей бе малко футболно чудо и закъснелият подарък за една някогашна футболна сила, която трябваше доста по-рано да празнува, ако онзи полет от Либревил към Абиджан не се бе объркал зловещо.

И да се върнем на знаменията, суеверията и заклинанията. Онзи надпис на паметната плоча гласи, че 30 години по-късно Замбия ще спечели трофея и отново ще бъде велика футболна сила.

Радостта настъпи по-рано - 19 години след трагедията на 500 метра от нейното място, а днес турнирът се провежда в Абиджан, там където играчите трябваше да кацнат.

Ще има ли ново чудо? Ако се осланяме на футболната логика едва ли. Но "медните куршуми" не обичат логиката, те биха Италия с 4:0 през 88-а, останаха на минути от Мондиала и титлата на Африка, когато бяха изгубили отбора си в океана, а отново противно на логиката стъпиха на континенталния футболен връг през 2012-а.

Може и този път противно на логиката да видим сбъдването на едно пророчество.