Оливие Жиру се хвърли с главата напред срещу нападателите на Дженоа и спаси сигурен гол, с което запази победата на Милан миналия уикенд. Не може да не сте видяли, чули, прочели... Френският нападател стана вратар по принуда след червения картон на стража Майк Манян, а "росонерите" нямаха право на повече смени в края.

Големият Жиру стана хит - на сайта на Милан го поставиха при вратарите, а фланелката на стража с неговото име се продава във фенмагазините. Серия А също се включи - спасяването на Оливие стана едно от подборката на топ 10 на кръга.

ВИЖТЕ ВИДЕОТО>>>

Полеви играч на вратата не се вижда често, а какви само случки помни футболната история.

Няма и 10 години откакто в центъра на София, на "Васил Левски" Козмин Моци спаси две дузпи с ръкавиците и екипа на Владо Стоянов, изгонен по-рано, и прати Лудогорец в групите на Шампионската лига. Тогава куриозната случка обиколи световните новини, а и мачът вероятно сложи същинското начало на европейската епопия на Лудогорец.

Първо влизане в групите, и то с каква драма!

Незабравими са виковете на коментатора, кадрите с невярващите играчи на Стяуа, които не успяваха да вкарат от 11 метра на защитника, станал принудително вратар.

Случаят "Моци" е световно известен, но е само едно парче от пъзела от истории, които сега предстои да научите. Разбира се, остава си наша, българска гордост. Случи се в центъра на София, а и с български отбор, който си отвори път към груповата фаза на най-силния турнир.

Защото полеви играч на вратата - това е причудливост на футболния терен с дълга история. 148-годишна, ако трябва да сме по-конкретни. Или поне тогава е първият случай, за който се знае и има документи.

На 6 март 1875 г. Англия и Шотландия трябва да изиграят един от първите си мачове в новата игра, завладяваща все по-масово Острова. Играчите пристигат с влакове от цялата страна - тези на домакините, и от север - тези на гостите.

По 11 са, няма резерви. Няма треньори, разбира се, макар в архивите на английската Футболна асоциация да пише, че капитанът Чарлз Олкок е "разяснил на висок глас кой къде ще играе". Един от основните играчи на англичаните Александър Бронсън трябва да започне като нападател. Но времето си тече, мачът е на път да започне, а тимът на домакините е само с 10 играчи. Няма го вратарят.

Влакът от Шефийлд до Съри, където на старото игрище за крикет "Овъл" е срещата, закъснява. И Уилям Кар, който трябва да пази вратата на Англия, го няма. В 15:20 часа, двадесетина минути след уречения час, двата тима решават, че не могат да чакат повече. Има и над 1800 зрители. И така Бронсън застава на вратата, а Англия стартира с 10 футболисти.

Нападателят спасява 2-3 опасности, а около 10-ата минута пристига Кар. Той застава между гредите, а вратарят по принуда отива на позицията си. Мачът завършва 2:2.

Това е началото на тази епопея.

В британския футбол, откъдето са и най-ясните архивни документи със статистики за първите години на футбола, се откриват няколко такива случки. Особено любопитна е тази от 1937 г., когато Уили Бучън, крилото на Селтик, се налага да застане на вратата, след като стражът на тима Джо Кенуей е контузен много тежко.

Няма смени, тогава правилата не ги разрешават. В този момент Селтик вече губи с 0:4 при гостуването на Мъдъруел, защото Джо е пазил близо 30 минути със счупена ръка, едва седящ на краката си от болка. Накрая излиза и крилото отива на мястото му.

Резултатът е 0:8. Катастрофа. И все пак, ако мислите, че да пазиш вратата срещу Мъдъруел в шампионата на Шотландия, когато не си вратар по призвание, е страшно...

Ето ви следващата култова история.

На 31 юли 1949 години Бока Хуниорс приема Ривер Плейт в мач, който може да направи гостите шампиони. Уточняваме - това е прочутият отбор на Ривер, наричан Ла Макина (Машината), който просто отнася всичко по пътя си в един период от аржентинския футбол току преди и в първите години след Втората световна война.

В него блестят Хуан Муньос, Хосе Морено, Адолфо Педернера, Анхел Лабруна и - в последните години на тази култова формация - Алфредо ди Стефано. Само на 23 години, младата звезда вече е с огромна репутация в Аржентина и Южна Америка.

Дербито върви при 1:0 за Ривер, като Ди Стефано е подал на Лабруна за гола. Но в 83-ата минута великият вратар на този тим Амадео Карисо е контузен тежко в главата. Изнасят го в несвяст, а на вратата застава Алфредо. Русокосият младеж влиза Ада - това се случва в 83-ата минута, в онези времена добавено време практически няма.

Но въпреки това, ако се съди по репортажите в аржентинските медии, "мачът се играе цяла вечност", като Ди Стефано не пуска гол. Ривер бие с 1:0 и става шампион на Клаусура.

Джаки Бланчфауър е едно от имената, което говори нещо вероятно само на феновете на Манчестър Юнайтед и тези, които се интересуват наистина задълбочено от английски футбол. Но той е герой на една от най-великите истории от финали за Купата на Футболната асоциация.

И вероятно - една от най-култовите в този списък, а те никак не са малко.

През 1957 г. Юнайтед излиза срещу Астън Вила на "Уембли" в мача за най-стария трофей. Но след само 6 минути игра вратарят на тима Рей Ууд е ударен лошо при висока топка. Изнасят го в безсъзнание, има сътресение и счупена скула.

На вратата застава Бланчфлауър, център халф на тима. Той пази практически през целия мач, защото в началото на второто полувреме превързаният и залитащ като пиян Ууд се връща на игрището, но треньорите решават, че не може да пази. Застава на лявото крило, просто да са 11... Но е пълен фигурант, разбира се.

Питър Макпарланд вкарва два гола за Вила, а в 83-ата Томи Тейлър връща един за Юнайтед. И тогава, видяли надеждата да изравнят, "червените дяволи" решават да върнат на вратата Ууд, а Блаунчфлауър да се върне като полеви играч! Но и тази промяна не помага, мачът е загубен с 1:2.

Само 9 месеца по-късно, през февруари 1958 г., шестима от играчите на Юнайтед в този финал загиват при катастрофата на летището в Мюнхен. Бебетата на Бъзби (на снимката - отборът в края на 1957-ма) остават там, а Блаунчфлауър е на самолета, но един от малцината оцелели. Никога повече обаче не играе футбол заради травмите си.

На 19 януари 1965 г. стадион "Пакаембо" ври и кипи, защото местната гордост Сантос с Пеле в състава играе решават мач-реванш за Купата на Бразилия с Гремио. Първата среща е спечелена с 3:1 навън, но в онзи ден нещата не вървят никак добре. Пепе дава аванс на Сантос, но до 15-ата минута резултатът е 1:3!

Намесва се Пеле. Той вкарва в края на първото полувреме от дузпа, а през второто полувреме с два гола обръща мача. Но заключителните минути са истинска лудост.

В 85-ата минута, в радостта след поредния гол на Краля, вратарят Жилмар (национал на Бразилия) удря съперник и е изгонен. Пеле отива на вратата и пази около 9-10 минути, тъй като съдията удължава срещата. "Пакаембу" вибрира и пее името на идола си, който опазва вратата, а Сантос е на финал. И печели поредния си трофей по-късно същата година.

През октомври същата година Герд Мюлер, който още не е кръстен тогава Бомбардира на нацията от немските медии, вече намира себе си пред вратите на съперниците като деветка на Байерн. Но в мача с Хамбургер му се налага да пази на вратата, след като Сеп Майер е изнесен с два счупени пръста и обърнат глезен, причинени от зловещ сблъсък с играч на съперника. Мюлер застава под рамката и не пуска гол в няколкото минути до края, а Байерн така или иначе по това време води с 4:0, както и завършва мачът.

Точно в стил Пеле, един друг великан и лидер на цяла генерация - Боби Мур, пази вратата на любимия и роден клубен тим в кариерата му - Уест Хем, в ключова полуфинална битка.

През януари 1972 г. легендарният бранител е принуден да иде между гредите, след като Боби Фъргюсън е контузен по време на полуфинала от Купата на лигата срещу Стоук Сити. Уточнение - това не е просто "полуфинала", а второ преиграване или общо четвърти мач между двата отбора, за да бъде определен финалист. Първата среща завършва 1:2 за Уест Хем, но в реванша Стоук бие с 1:0.

Налага се трети мач, който завършва 0:0. Тогава дузпи не се бият, пак преиграване. И там вече Стоук печели с 3:2, но не и след като при 2:1 на вратата застава Мур. Той пуска само един гол - от дузпа, като спасява първия удар от 11 метра на Майк Бърнард, който обаче довкарва отбитата топка. И праща отбора си на "Уембли".

10 години по-късно идва историята, която живее собствен живот в тази поредица от култови истории. Несъмнено тази е най-шашавата и невероятната от всички, а е съвсем истинска - при това в европейска държава с една от топ лигите, и с един от водещите отбори.

През пролетта на 1982-ра Клод Бес, лудият президент на Бордо, е във война с футболната федерация на Франция. Но историята не е толкова проста. Да, Бес е напълно луд, това е ясно. Но чуйте само какво се случва.

Четири кръга преди края Бордо е втори с 48 точки, само на 1 зад лидера Монако. Битката за титлата е направо убийствена. В 35-ия кръг обаче серия съдийски решения при домакинството на Ланс влудяват президента, а и играчите на "жирондинците".

Вратарят Драган Пантелич - един напълно откачен сърбин, който наскоро си отиде от този свят като легенда на целия югославски футбол, атакува съдиите в тунела след загубата с 0:1. Според Клод Бес само ги е псувал. Според доклада, ритнал е няколко пъти по задника страничния арбитър, когото е обвинил, че е пуснал от засада победния гол на гостите.

Федерацията наказва вратаря за година. Бордо беснее, а президентът се заканва, че ще извади отбора от първенството. Отвръщат му, че ако го направи, отива в трета лига. В отговор босът се укротява, поне временно. Но отборът, пълен с блестящи играчи и национали, е разбит психически и губи следващите два мача, за да изпусне титлата и без шансове за нея да иде на гостуването в Нант в последния кръг.

А там Бес решава, че е време за протест. И оставя отбора без вратар! Да, Бордо излиза на терена за изумление на всички с 10 полеви играчи, но без човек под рамката с ръкавици на ръцете. И още с първата атака Нант вкарва.

Мариус Трезор, един от най-опитните бранители на Франция, отива на голлинията и жестикулира към скамейката - "направете нещо".

Той седи там и опитва да отбива ударите с глава, крака и гърди. Не може да играе с ръце, не е картотекиран като вратар, той си е полеви играч. Нант нанизва набързо още четири гола, а после просто спира да играе, това е някакъв фарс.

На почивката Бес все пак се съгласява с играчите си, а реферът позволява на вратата да застане някой, който поне има право да пази с ръце. Но Бордо дори не е взел резервния си вратар за гостуването по настояване на лудия президент!

И така Ален Жирес, финият халф на "петлите" от онзи период, който само месец по-късно твореше на Мондиал 1982, пази вратата.

Пуска още един гол, 0:6, като Нант видимо не иска да унижава повече.

Случвало се е дори във Висшата лига на Англия, при това със звезди.

Джон Тери е пазил вратата на Челси - наложи му се, когато през октомври 2006-а гостуването на Рединг се превърна в кошмар за отбора на Жозе Моуриньо. Още в първите минути Петер Чех бе изнесен след сблъсък с нападател на съперника, а резервата Карло Кудичини си виждаше "суха мрежа", когато сам пострада тежка и напусна терена с комоцио.

Така Тери (горе) пази вратата до края, но я опази - Челси би с 1:0.

Партньорът му в отбраната на Англия в онези години - Рио Фърдинанд, застана под рамката в решаващ момент на четвъртфинала Манчестър Юнайтед - Портсмут, когато вратарят Томас Кушчак бе изгонен.

Първата работа на Рио бе да пази дузпа на Съли Мунтари от гостите. Не успя да предотврати гола, а Юнайтед отпадна с 0:1 насред своя "Олд Трафорд".

Преди 9 години Хари Кейн далеч не бе мегазвездата, за която Байерн плати 100 милиона евро на Тотнъм това лято. Но вече бе с репутация на човек, който вкарва топката във вратите на съперниците. Но в една есенна вечер през октомври, Хари застана на вратата на "шпорите", след като Юго Лорис бе изгонен в мач от Лига Европа.

Срещата с гръцкия Астерас Триполис реално вече бе спечелена, когато в 87-ата минута Кейн сложи екипа на Лорис и отиде под рамката. Резултатът бе 5:0, а Хари бе нанизал хеттрик. Но още първата му работа бе да извади топката от мрежата след прекия свободен удар, който последва от нарушението, за което бе изгонен вратарят.

Да кажем, че деветката имаше вина за гола, е меко определение. Но пък как да го виним? Той вратар ли е?

Не е вратар и Кайл Уокър от Манчестър Сити. Играе като десен и централен бранител, не носи ръкавици без видима причина да го прави. Но през ноември 2019-а в Шампионската лига неговият тим гостуваше на Аталанта.

При 1:1 в 81-вата минута бе изгонен с директен червен картон Клаудио Браво, а той бе сменил на полувремето контузения Едерсон. И така Сити трябваше да избере полеви играч, за да го замени.

Уокър пое отговорността, а в следващите почти 15 минути с добавеното време, не пусна гол и отборът му си взе точката в Бергамо.

Това е и единственият такъв случай в груповата фаза на Шампионската лига. За квалификациите вече казахме - спомнете си Моци...

Пандемията доведе до куп промени и хаос не само във футбола, а и в други области на живота ни.

А какви куриози имаше в любимата игра...

През май 2021 г. Ривер Плейт, грандът от Аржентина, трябваше да приеме Индепендиенте (Санта Фе) от Колумбия в решаващ мач от груповата фаза на Копа Либертадорес.

Проблемът бе, че в състава имаше 14 играчи под карантина с позитивни тестове за коронавирус. А още по-големият проблем бе, че сред тях бяха и тримата картотекирани за турнира вратари.

Конфедерацията на Южна Америка не позволи на Ривер да запише друго име в състава и така на вратата застана халфът Енцо Перес.

Капитанът сложи екипа на вратар, пази цял мач - и то страхотно, а отборът му геройски взе победата с 2:1 и се класира за елиминациите.

"Нощ за историята", лееха оди аржентинските медии. А Енцо Перес получи наградата "Играч на мача" - къде символично, къде съвсем заслужено.

И, за да завършим отново с българска история като онази от "Васил Левски" с Моци и Лудогорец, ето ви една от същата 2014-а година.

И от същия стадион.

На дербито между ЦСКА и Левски вратарят на "червените" Раис Мболи удари с топката в главата Ларсен Туре от "сините" минути преди края. И двамата бяха изгонени, защото пък преди това Туре го бе ритнал.

Но ЦСКА бе извършил всички смени и на вратата застана бранителят Апостол Попов. И не пусна гол до края - "червените" биха с 1:0 във Вечното дерби!

Така и най-големият мач в българския футбол се записа в историята на култовите случки с полевите играчи под рамката.