В дните, в които имаме достатъчно време край телевизор или компютър, а спортни събития на живо все още почти няма, на помощ идват класиките.

Corner.bg ви връща към някои от тях - паметни моменти в спорта, които в задъханото ежедневие обикновено нямаме време да си припомним.

Днес е ред на един от най-емблематичните мачове от родното футболно първенство, навръх 20-ата му годишнина.

Става въпрос за двубоят между Левски и ЦСКА от 13 май 2000-ата, който "сините" печелят с "кървавия гол" на Георги Иванов - Гонзо.

Безспорно този двубой е класика не само в съперничеството между "сини" и "червени", но класика и за историята на футболния ни шампионат.

Това се дължи не само на марката "вечно дерби", която различава мача, но и на драматичното му развитие, голът в последните секунди, а и залогът, който има.

Голяма част от феновете, които днес подкрепят двата гранда от трибуните, са били малки деца пред 20 години, но пък със сигурност са запознати отлично с този класически мач.

А преди него ситуацията е следната: След две поредни титли на Литекс, този път борбата за трофея е между грандовете на родния футбол.

Като за Левски това е преследване на първа титла от 5 години. Преиод, който днес не изглежда чак толкова дълъг.

"Сините" обаче са с две точки повече в класирането преди мача от 26-ия кръг, след който за двата тима остават по четири мача. Левски е с 59 точки, ЦСКА с 57, но освен това "сините" имат домакинско предимство, пред препълнените трибуни на "Георги Аспарухов".

Въпреки ролята на фаворит преди сблъсъка и домакинското предимство, Левски със сигурност не играе най-добрия си мач, като ЦСКА определено е по-добрият на терена, най-вече през първата част.

Именно през тази първа част идва и едно от най-спорните ситуации, белязали голямото дерби на България. Докато в десетки мачове преди и след този, спорните положения са нещо обичайно, а всяка страна е със своите претенции, до в 24-ата минута на онзи мач нямаше нищо спорно.

Емил Кременлиев, по това време вече с екипа на ЦСКА, центрира топката от фаул, а Бисер Иванов - Легендата, забива с глава топката в собствената си врата.

За изненада на всички обаче страничният рефер Иван Леков е вдигнал флага си за засада и голът е отменен, макар според правилника на играта причина за такова решение да няма.

През тази първа част се случва и друго събитие, което ще допринесе за митологичния характер на двубоя. Георги Иванов - Гонзо, предовждащ атаката на "сините", се сблъсква с "червения" бранител Галин Ивано и получава арката, което го принуждава да доиграе мача с бинтована глава. Нещо, което не трогва особено бъдещия любимец на "синята" агитка.

И докато Георги Иванов води атаката на Левски, тази на ЦСКА е водена от тъкмо прохождащия в големия футбол Димитър Бербатов, само няколко месеца преди подписването на договора му с Байер (Леверкузен).

И макар днес да е едно от големите имена тръгнали към големия футбол от "Българска армия", преди точно 20 години Бербатов се превръща в големия антигерой за "червената" публика. Младокът се отчита с някои фрапиращи пропуска, с които можеше да прати мача в друга посока, а и да преобърне първенството, защото с победа ЦСКА щеше да излезе с точка пред вечния си съперник.

Може би най-запомнящият се от тях идва в самия край на мача. Тогава Берба се измъква от подхлъзналия се Предраг Пажин, но вместо да стреля или да подаде на свободния си съотборник в атака, на свой ред куриозно се подхлъзва и проваля шанса да попари 25-те хиляди "сини" по трибуните.

Естествено, това му навлича гнева на "червените" фенове, които след мача, а и в месеците след това не спират да изливат гнева си върху младия нападател.

Нещо, за което самият той призна в излязлата си преди година автобиография. Той определи месеците след онзи мач като може би най-тежките в живота му. А огромна роля за това има минутата след куриозното му подхлъзване в наказателното поле.

Димитър Иванков грабва топката, пуска я с ръка към Предраг Пажин, който силно я праща далеч напред. Тя достига до Димитър Телкийски, който пък майсторски печели фаул в полза на Левски близо до странична та линия.

Потърпевшият центрира, а с окървавената си глава Георги Иванов - Гонзо, праща топката във вратата. 1:0 в последната минута и победа за Левски. Трибуните избухват, а голът завинаги праща Гонзо в "синия" фолклор, печелейки му любовта на феновете.

Въпреки страхотната си кариера за Левски и 15-те гола във вратата на вечния съперник, именно този с кървавата глава, феновете никога няма да забравят.

А освен място в историята на вечните дербита и българския футбол, той на практика осигурява титлата на Левски през онзи сезон.

"Това бе много тежък мач, а Левски не беше ставал пет години шампион - коментира Гонзо в интервю за "Монитор" днес. - ЦСКА изпусна много положения и игра по-добре от нас, но този гол ни направи шампиони.

Аз и други голове съм вкарвал по този начин, но този беше много специален и може би за това се помни толкова. За мен всички попадения срещу ЦСКА са ценни. Много пъти гледаме колко гола са вкарали нападателите, но един нападател е добър, когато вкарва в решаващите моменти и мачове.

Кръвта по главата и фланелката ми се появи след тежък сблъсък с Галин Иванов още около 20-ата минута. Аз получих аркада, а той имаше 17 шева на главата и трябваше да бъде сменен.

Бербатов изпусна няколко положения... Тогава той беше много млад, но вече показваше сериозните си качества. В този мач Бербатов не успя да вкара положенията, които ЦСКА създаде, а за наше щастие аз се разписах.

Явно ни върви на тази дата (визира и финала за Купата на България 2 години по-рано, 5:0 за "сините" срещу "червените" - б.р.). Истината е, че Левски тогава беше много силен отбор. В дербитата срещу ЦСКА ние влизахме по-уверени, с по-голямо самочувствие и не случайно в този период имахме много повече победи."

До края му "сините" печелят и четирите си мача, триумфират и с Купата след победа над Нефтохимик с 2:0.

ЦСКА от своя страна допуска загуба и равенство до края, които оставят тима на второто място, а пропуските на Бербатов и кървавата глава на Гонзо определено не са спомен, който феновете на тима искат да си спомнят.

Този двубой обаче си остава като един от символите на великите мачове между "сини" и "червени".