Олимпийските игри са наричани най-великото спортно събитие на планетата. Така е, откакто ги има. Там са събрани най-добрите спортисти от най-широк кръг дисциплини и страни, атмосферата е различна, състезанията са в кратък период, концентрирани на едно място, а медийното внимание и глобален интерес - несравним.
Да си домакин на Олимпиада е огромна чест, отговорност и се приема за държавен успех. Е, или поне - така бе до скоро. Има кардинална промяна в това как се възприема идеята да организираш "на свой терен" Летни или Зимни игри, както и съвсем солидни аргументи защо е така.
През изминаващата седмица гражданите на канадския Калгари гласуваха в нещо като откри референдум "за" и "против" издигане на кандидатурата за Зимните игри през 2026 г. И вотовете решиха - няма да има такава. Процентите бяха близо 57 срещу 43 за отхвърляне на домакинството.
Бостън трябваше да е основен кандидат за Летните игри след 6 години, но през 2015-а градът гласува и сложи спирачка на идеята. Също така демократично и в открит вот "за" и "против".
В изборите за Зимни игри през 2022-ра спечели Пекин, като конкурент бе само Алмати (Казахстан). Четири града - Стокхолм, Лвов, Краков и Ослов, сами оттеглиха кандидатурите далеч преди финалния рунд.
Предстои да се гласува за зимен домакин през 2026 г., но там пак има само два останали номинирани града - Стокхолм и Кортина д`Ампецо в Италия, като съпротивата в Швеция може и да остави италианците като победител без нужда от избори. А за сравнение - Сочи се пребори с цели 7 конкуренти за игрите преди 4 години.
За игрите през 2008 г. Пекин спечели в конкуренция на 11 града. Говорим за лятна Олимпиада, най-бляскавото шоу. Сега имаме Лос Анджелис и Париж, които ще приемат спортния свят през 2024 и 2028 г., като просто бяха единствените два кандидата и за двете Олимпиади. Разбраха се помежду си и с МОК, и разделиха домакинствата...
Кандидати няма. Защо хората не искат Олимпиади в техните градове? Какво се промени?
Крис Демпси е лидер на антиолимпийското движение в Бостън, което се вдигна и спря номинацията на града. Той обяснява:
"Една група състоятелни и влиятелни хора в града - политици и бизнесмени, бяха инициатори на нашата кандидатура. Но ние просто трябваше да се намесим. Бостън не печели нищо от всичко това, а в края на процеса и след Игрите, градът ще понесе и тежки последствия."
Номер едно сред притесненията е финансовият въпрос. Олимпиадите струват все по-скъпо, като числата растат лавинообразно. Преразходите на бюджетите - също, като Токио 2020 вече излиза с около 200 милиона долара повече от планираното. Сочи струваше близо 40 милиарда долара на Русия.
"Всеки иска неговата Олимпиада да надмине всички предишни - обяснява професор Бент Фойберг от Копенхаген. Той изучи бюджетите на всички игри от 1970-а насам. - Цените на всичко необходимо за събитието се повишават, а за да имаш най-зрелищните Игри, плащаш много повече от градовете преди теб. Освен това нямаш опита, ако не си бил домакин. А това е ключово. Шокът след крайните изводи от организирането на една Олимпиада е голям. Загубите - обикновено също.".
Освен планираните разходи в обекти, организация и транспорт, винаги излизат нови и нови плащания. А освен това, да не забравяме и "белите слонове" - съоръженията, които стават неизползваеми след Олимпиада, като се превръщат в проблем на градовете си. Финансов и екологичен. Пьончан се чуди какво да прави със зимен суперстадион за 110 милиона долара, който дотук е използван общо четири пъти.
Атина, Рио, Пекин и Сочи също имат своите подобни проблеми, като загубите и пораженията от неизползваемите обекти минават половин милиард (общо за четирите града).
Други притеснения са сигурността, промяната на ежедневния ритъм на живот в градовете, логистичните свръхнатоварвания, шумови и екологични изменения в нормалните нива за определен период.
И така се стига до факта, че гражданските общества не желаят домакинствата. Искат ги елитните касти, едрият бизнес и политиците в отделните страни и градове. Олимпиадата е престиж, а и възможност определени браншове и бизнеси да получат сериозен тласък, като ефектът не е само временен.
Цената обаче изглежда твърде висока. Подобни са и проблемите с организирането на Мондиали по футбол. ЮАР, Бразилия и Япония се оплакаха само този век, че най-страхотното за света събитие в този спорт е оставило трайни и сериозни поражения, най-вече финансови, върху тях като страни-домакини.
В последните седмици родни управници говорят за кандидатура за домакинство на Младежка зимна Олимпиада, както и на съвместна такава за Мондиал по футбол на Балканите. Ако реално има такива намерения, не е лошо въпросите, които живо се разискват в Калгари, Бостън, Токио, Рио, Пекин и Сочи, да бъдат детайлно проучени.
И да се намерят отговорите, съпоставени с нашите реалности.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}