Втори в класацията на голмайсторите със 177 гола, и трети по мачове с 379 двубоя.

 

Юноша е на софийския "Септември", а във войнишките си години прекарва около месец в ЦСКА.

 

Панов получава възможност да съвместява тренировките със служенето, но в онзи отбор на ЦСКА няма място за 18-годишния играч и той така и не изиграва мач с "червения" екип, дори не го картотекират.

 

Младият футболист решава да се премести в "Спартак" (София) - отбор съставен от млади играчи, където ще има възможност да играе.

 

Години по-късно споделя, че много негови приятели от ЦСКА са споделяли съжалението си, че той не е останал при "червените".

 

Малко след началото на кариерата му в "Спартак", властта обединява клуба с "Левски".

 

Тогава Панов е изправен пред познат проблем. В състава на "Левски" са Георги Апарухов - Гунди, Сашо Костов, Цветан Веселинов - Меци.

 

Павката и младите му колеги осъзнават, че няма как да играят в този състав и започват да търсят алтернативи, но той получава уверение, че има място в отбора.

 

Решава да остане и не греши.

 

Става шампион на България четири пъти, голмайстор е на "Левски" е евротурнирите, като участва в паметни мачове с тимове като "Барселона", "Аякс", "Реал" (Мадрид), "Атлетико" (Мадрид), "Милан" и други.

 

Вкарва два гола - първият и последния, при паметната победа на "Левски" над "Барселона" с 5:4.

 

Няколко месеца по-рано вкарва и двата гола при победата над "Аякс" с 2:1, а в последствие е точен и при изпълнението на дузпи, за да класира "сините" напред.

 

Две години по-късно, отново срещу "Аякс", кракът на Панов е счупен. Нападателят успява да се възстанови и се завръща, като отново играе двубои от най-високо ниво.

 

През 1979 г., "Левски" среща "Реал" (Мадрид) в турнира за Купата на европейските шампиони.

 

"Белият балет" е шампион на Испания в четири поредни години, идва на "Герена" като категоричен фаворит и печели с 1:0. Това, че съперник е "Реал", въобще не трогва Панов и компания.

Години по-късно той си спомня:

 

 

Павел Панов има 44 двубоя и 13 гола за националния тим.

 

Участва на Мондиала през 1974 г., а през 1969 г. става Европейски шампион за юноши.

 

Младите български футболисти разбиват СССР на полуфинала, а финала срешу Източна Германия завършва наравно 1:1. Тога продължения няма, всичко се решава с монета, а тя присъжда титла на България. 

 

Макар кариерата му да е обвързана с "Левски", той е сред футболистите, които печелят уважението и на своя противник. 

 

Бе добър приятел с множество от легендите на ЦСКА, а по време на кариерата му, е печелил овации с играта си по всички стадиони в България - просто времената са били други.

 

Панов винаги е отличавал класата и майсторството на свои съотборници и противници, а преди по-малко от година, запитан кой е най-великият, срещу когото се е изправял, без да се замисля отговори:

 

 

През 1970 г. националният ни тим с нападателя в състава играе контола срещу Бразилия и завършва 0:0, а месец по-късно бразилците стават световни шампиони.

 

След този двубой, всички в Бразилия определят Павел Панов като българския Пеле.

У нас запалянковците го наричаха Пальо, също и Пачата - популярен, харесван от свои и чужди фенове, харизматичен. Никога не е отказал да помогне, интригите и конфликтите пък изобщо не бяха неговото "игрище". Нормален и земен.

До последно работеше за и във футбола - бе технически директор и отговорник за отборите на България при юношите към БФС.

 

Когато трябваше да отличи най-силният съотборник, с когото е играл, не се двоуми - избира Гунди, с когото понякога делят една стая в "Левски" и е близък приятел до смъртта му.

След трагедията от 1971 г., синът на Аспарухов - Андрей, и дъщерята на Панов - Изабела, стават семейство. Днес наследниците на двамата велики нападатели в синьо живеят в Америка.

В неделя вечер, докато гледаше мача на "Левски" с "Ботев", един от най-големите добряци, достоен и истински човек на футбола ни, отиде при Гунди.

Двамата отново се събраха.