Историята на олимпийските игри познава десетки изненади, шокиращи шампиони и грандиозни провали. Само едно събитие на летни игри обаче всички световни медии нарекоха "Изненадата на века". А и до днес използват това определение, когато го припомнят.
То си беше чудо, каква ти изненада... Става дума за края на кариерата на най-великия борец - Александър Карелин, който приключва невероятния си спортен път по най-неочаквания начин и в най-неочаквания момент. Великият руснак губи битката за златото в най-тежката категория от класическата игра по време на игрите в Сидни.
Карелин е надвит от никому неизвестния американец Рулън Гарднър на 25 септември 2000 г. С оставащи няколко месеца до края на 20-и век, никой няма съмнение, че това е най-голямата спортна сензация на изминалото столетие.
До онзи момент всички говорят за "Чудото на леда", случило се между хокейните отбори на САЩ и Русия, 20 години по-рано. То обаче е изместено от "Чудото на тепиха", след схватка отново между американец и руснак.
Ако има някаква конкуренция, то това е - но от зимни, а не от летни игри.
В деня, който българските фенове на спорта свързват с титлата на Армен Назарян от същата Олимпиада и това прословуто тръшване на треньора му след победата, се случва събитието, което ще получи истински световен отзвук.
Ще се питате какво толкова изненадващо има във един олимпийски финал в борбата? А и там на теория се срещат двамата най-добри в категорията си в целия свят. Може би във всяка друга категория това би било вярно, но не и в тежката от края на 90-те до онзи 25 септември.
Просто до онзи момент Александър Карелин е абсолютно непобедим. Не, той не просто е непобедим, а по-скоро е недосегаем.
Машина, която излиза на тепиха, върши работата си, взима медала и се връща обратно да тренира. "Руската/Сибирската мечка", "Руският Кинг Конг", "Александър Велики" и "Експериментът" не са прякори, които са се появили просто така.
Ето малко статистика какво е Александър Карелин преди онези злополучни за него игри в Сидни:
На 33 години той има три олимпийски титли от трите Олимпиади, на които участва. Има 9 световни титли, 12 европейски и още десетки златни медали от различни състезания от по-малък калибър.
Всъщност от 1982-ра до Олимпиадата в Сидни през 2000-та година, Карелин не печели само едно състезание, в което участва. Наистина удивително.
Да, това са 18 години, изпъстрени само със злато. Единствената му загуба идва на финала на съветското републиканско първенство през 1987-а, когато 20-годишният тогава Карелин губи от далеч по-опитния Игор Ростороцки.
Той така и няма загуба в международно състезание в кариерата си.
Появява се за първи път на международната сцена на едва 15-годишна възраст, когато вече е с внушителна физика от 191 сантиметра и над 100 килограма. От поява му през 1982-а, той не губи нито един мач до въпросното поражение през 1987-а. След това идва нова, още по-невероятна серия, която продължава 13 години.
В тях никой не го побеждава, а последните шест никой дори НЕ ВЗИМА ТОЧКА от Карелин.
В продължение на толкова време среброто в тази категория си е като злато, просто защото си достигнал до финала срещу непобедимия. Там е ясно, но ти и като втори се чувстваш победител.
По категоричен начин печели три олимпийски титли под три различни флага. За СССР през 1988-а, за ОНД през 1992-а, както и за Русия през 1996-а. Общото между тези три Олипиади е, че Карелин е знаменосец и на трите. Просто той е най-ярката звезда в изпълнените с талант руски и съветски делегации.
Всички са убедени, че ако не бе бойкотът на страните от Източния блок през 1984-а, Карелин щеше да има още един златен олимпийски медал около врата си.
А този четвърти медал се очаква да дойде в Сидни, при това с лекота. И Карелин тръгва в познат стил. 3:0 над състезаващия се за България Сергей Мурейко, след което още два пъти по 3:0 и едно 4:0 над съперници от Унгария, Украйна и Беларус.
И предстои финал срещу неизвестния за широката публика американец Рулън Гарднър. Той не предизвиква никакъв интерес, а всички са в залата, за да видят как се пише история. Специално пристига шефът на МОК Хуан Антонио Самаранч, за да награди лично Карелин. Руснакът е явление, превърнал се е в мит и символ на олимпийския триумф.
Залата е пълна, а на тепиха излиза в буквалния смисъл един дебеличък американски борец с лице на дете. Физиката му не е дава вид на професионален спортист, докато срещу него седи огромната канара Карелин с тяло на Херкулес.
Говорим за атлет от Сибир, който тича в тайгата, гребе в ледените реки, вдига 220 килограма от лежанка, а като най-сериозен свой съперник определя хладилника си. Просто му се наложило да го качва сам до деветия етаж на блока. Карелин гушнал новата си придобивка и се качил до апартамента без особена драма.
Общо взето в продължение на години хората гледат как размята 110-120 килограмови мъже из залите по цял свят. Именно това е запазената му марка - хвърляне с обратен захват, което никой друг не може да изпълни в тежката категория, защото няма нужната сила.
Той има 887 победи от 888 мача.
Треньори казват, че Карелин не доминира, а тероризира категорията си. Самият руснак признава, че доста често вижда ужас в очите на съперниците преди схватка.
Срещу него е Рулън Гарндер, който расте в обикновено фермерско семейство. С общо девет братя и сестри, от малък той работи във фермата, като е признавал, че е тренирал суплес, премятайки телета. Говорим обаче за човек без медал на международната сцена, без впечатляваща техника. Общо взето на теория - без нищо, с което да затрудни Карелин.
Никой в залата не вярва в сензация. Нито родителите на Гарднър, нито самият той, както признава по-късно.
"За мен бе успех, че съм стигнал до финала. Изобщо не мислех за мача срещу него, исках просто да се позабавлявам, да усетя какво е да се бориш с Карелин", казва американецът.
А чувството със сигурност не е приятно, но каквото и да опитва "Сибирската мечка", резултат няма. Той на няколко пъти повдига съперника си, но не стига до точка.
Кулминацията е през втората част на мача, когато при клинча, Карелин изпуска захвата си за секунда, което съдиите в първия миг не виждат добре. Почти две минути гледане на повторение обаче ги убеждават в случилото се, като се присъжда точка на Гарднър.
В този миг Карелин за първи път разбира какво е да изоставаш в резултата от финала на Олимпиадата в Сеул 1988, когато му се случва срещу българина Рангел Геровски. Също така за първи път от шест години разбира какво е съперникът ти да направи точка. Точка, която въпреки отчаяните си опити руският исполин не успява да върне, а след изтичането на времето в залата настава гробовно мълчание. Никой не може да повярва.
Нетипичното тяло на Гарднър се оказва проблем за Карелин, който е и видмо уморен, Дори пет секунди преди края той признава поражението си, като отстъпва с крачка назад и не атакува съперника.
А след мача действията на Карелин са красноречиви, Той стиска ръката на противника, сваля обувките си и напуска тепиха бос.
Ясен знак, че това е последното му действие като професионален борец. Краят на една 18-годишна ера, изпъстрена с 887 победи и само две загуби, но втората от тях Карелин вероятно би заменил за няколкостотин от победите си.
За легендарния руснак обаче краят на спортната кариера е началото на политческа такава, като в три мандата той е член на руската Дума. Занимава се и с десетки обществени дейности, помагайки на руски младежи най-вече в областта на спорта.
На другият полюс в дългосрочен план е Рулън Гарднър. Той е посрещнат като световна звезда в САЩ, каквато съвсем заслужено е станал. Все пак по всички правила побеждава Александър Карелин, макар и да не прави нито една атака. Просто такива са нещата в класическия стил по онова време.
Той участва и на игрите в Атина, където стига до бронз, но като цяло животът му си заслужава холивудски сценарий.
Губи пръст на ръката, след като се губи със снегомобил и прекарва нощта в гората, а крайниците му измръзват. След това го блъска лек автомобил. Също така има инцидент със самолет, но успява да катапултира навреме. Изобщо - съдбата никак не му намигва благосклонно, след като е сторил чудото в Сидни.
През 2012-а обявява фалит и стига до улицита. Продава медалите си и всичко, за което се е борил. Заради депресията стига до 220 килограма тегло. В този момент Гарднър е на дъното, но за щастие олимпийският шампион успява лека полека да стъпи на крака. Днес тежи 130 килограма и води абсолютно нормален живот със семейството си.
Такава е съдбата и историята на човека, сътворил спортната сензация на века.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}