"Уембли", буйните коси на Ломбардо и купата, паднала в български ръце

На 20 май 1992 г. Христо Стоичков стана първият, а и до днес е единственият наш играч с трофея на шампионите

Снимка: Официален сайт

"Уембли", буйните коси на Ломбардо и купата, паднала в български ръце

На 20 май 1992 г. Христо Стоичков стана първият, а и до днес е единственият наш играч с трофея на шампионите

10:41 | 20 май 2018 4 3791 Снимка: Официален сайт

"Ломбардо развява буйните си коси по терена на "Уембли" - фраза, която не се забравя.

Стоичков

Особено, когато се отнася за номер 7 от "Сампдория", който на онзи финал за купата на европейските шампиони през 1992-ра вече бе с почти напълно плешива глава (запазената му марка). Онзи мач на 20 май преди 26 години, в който бе произнесена фразата от покойния коментатор Николай Колев-Мичмана, беляза историята на "Барселона" и българския футбол.

Това бе паметна нощ в Лондон, която у нас ще се помни също вечно.

Embed from Getty Images

Предаването на националната телевизия (тя тогава си беше само една) с коментара на незабравимия Мичмана, както и играта на Христо Стоичков, естествено. Първи финал в турнира на шампионите на Европа, в който игра българин. И единствен трофей за наш сънародник в най-важния турнир на клубно ниво във футбола.

Сякаш бе вчера. Осмицата с буйните коси (истински буйни, не като тези в шегата за Ломбардо), който стискаше юмруци от гняв след удар в гредата с десния крак в 61-вата минута. Христо пропусна, но игра вдъхновено, както винаги в онези години с екипа на "Барса".

После Куман вкара от пряк свободен удар - 1:0 в продълженията.

Embed from Getty Images

Камата вдигна трофея, сядайки на парапета на Кралската ложа на стария "Уембли". Друг кадър, който никой от българите, гледал онзи мач, няма да забрави.

"Барселона" никога преди онзи ден не бе печелил Купата на шампионите. Днес е доминант в европейския футбол с пет трофея, има Меси, има статут на гранд. Но преди финала на "Уембли" бе различно.

В София се чуваха гърмежи от прозорци и тераси - и при гредата, а и при победния последен сигнал. България прие триумфа на Стоичков за свой.

Финалът бе голям мач за България - вестниците пишеха дни преди него само за това събитие. По същото време страната ни чакаше и вечно дерби - ЦСКА и "Левски" трябваше да решат титлата на 23 май, като на "червените" стигаше и реми (мачът завърши 2:2). Само три дни по-рано обаче Ицо вдигна купата на "Уембли" и дори вечното дерби остана някак в сянката на това постижение.

Embed from Getty Images

"Само победата бе в главите ни - коментира наскоро Стоичков. - Знаех, че тази купа е там, за да я вдигнем ние. Да я покажа на цяла България от трибуната. Само мисълта за онази вечер в Лондон ме кара да настръхвам. Днес "Барселона" често играе полуфинали, печели финали в Шампионската лига. Но тогава бе различно - усещаше се, че този трофей трябва да бъде спечелен на всяка цена.

Голям момент! Много голям. Връщам лентата и помня минута по минута финала.

При удара на Куман, аз и Бакеро застанахме за изпълнението, бутнахме топката на Роналд. Бум - във вратата. Бяхме го тренирали!".

Ако не бе онази нощ в Лондон през 1992-ра, кой знае накъде щеше футболният вятър да понесе кораба на синьо-червените във водите на модерния футбол. Първият дриймтим на Кройф сложи основите, за да има днес суперотбор около Меси, с Шави, Иниеста и останалите.

20 май 1992 г. е паметен ден за всеки привърженик на "Барса", но и за всеки у нас, който помни онази вечер пред телевизора.

С рошавия българин, седнал пред аристократите в ложата, с коментара на Мичмана и с купата, паднала в ръцете на Стоичков.

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО