17-11-2017 20-11-2018

Как Джокович продължава да е недосегаем и на 35: Тайната на успеха е в главата му

Колегите му и треньорът Иванишевич обясняват какво различава Новак от останалите

10:36 | 30 януари 2023 | Редактор : Динко Гоцев 95 8968 Снимка: Getty Images

Виж още Джокович плака, празнува и призова всяко дете да вярва в мечтите си (Галерия)

Четири месеца преди да навърши 36 години, Новак Джокович продължава да е все така убедителен на корта и да не оставя никакъв шанс на съперниците - далеч по-млади и гладни за успехи от него. Поне на хартия би следвало да са такива. В неделя Джокера спечели десетата си титла от Australian open с 3-0 сета срещу Стефанос Циципас - един от лидерите на тази нова генерация асове, които би следвало вече да заменят на трона онази на Ноле, Рафа и останалите.

Доминиращата сила в мъжкия тенис (той и Надал останаха сами в тази категория след оттеглянето на Федерер) обаче не спира, а и очевидно изобщо няма намерение да го прави. Защо обаче Новак продължава да мачка съперниците, които сякаш са като "зомбирани", когато се изправят срещу него?

И докога ще продължи тази хегемония на човека, който вече има 22 титли от Големия шлем и 93 титли в тура. И общо 1043 победи.

"Поне още две-три години Новак ще е на такова ниво, дори вероятно и повече - изрече плашещи думи за конкурентите Горан Иванишевич, треньорът на сърбина, след финала в Мелбърн в неделя. - Той е различен, друго "животно". Мозъкът му работи различно. Физически е невероятен, от друга планета. Но най-важното оръжие е в главата му."

Иванишевич разкри, че с травмата в бедрото на Новак, с която изкара всички седем мача в Мелбърн, 99 процента от останалите играчи не биха изиграли дори един. А сърбинът не просто изигра 7 срещи на турнир от Шлема.

Той ги спечели, като даде на съперниците си 65 гейма - под 10 средно на двубой. Загуби един сет. Допусна 7 пробива на негово подаване (от тях три направи Григор Димитров). Седем пробива в седем мача. Доминация ли? Това е тирания на корта!

"Когато го видиш в твоята част на схемата си казваш - о, не, не отново - коментира съперникът му на полуфинала Томи Пол. - Не знам как го прави. Излизаш срещу него и сякаш всичките ти оръжия не работят.

Опитваш удари, които са ти носили успех цял турнир, но сега изглеждат неефективни. А той е като машина, не бърка. Не мога да опиша чувството, знам само, че усещах, че нямам шанс да спечеля още от първия гейм."

Това е - съперниците не си вярват, че могат да го бият. Каза го Джон Макенроу още на старта на турнира. Казвал го е и преди, а и не е само той. Ноле "психира" човека от другата страна на корта с пределната си мобилизация, с изблиците на нерви, но и с невероятни отигравания в точните моменти. Той е човекът за напечените ситуации. Онзи, който не трепва под напрежение.

Виж още Ноле се върна на мястото си, а Григор падна с една позиция

Излива гнева си върху щаба си, фенове, съдията, когато играта не върви и съперникът поведе (не се случва често). Така канализира негативната енергия и я вади навън, а в себе си събужда огъня на амбицията да не се провали.

Всичко това е изградено, освен вроденото свръхжелание и шампионски манталитет. Изградено, защото от 12 години насам Новак се е посветил на това да има спортно дълголетие и кариера, каквато никой друг в тениса не е постигал. Някъде през 2011-а започва да спазва изключително строгия режим, по който живее и днес. От събуждането до заспиването, всеки момент е планиран и преценен, когато е в режим на състезания. По 2-3 месеца от годината излиза от него, пропуска турнири, почива и "рестартира системата". В останалото време - педантичен до лудост.

"Той е невероятен. Храни се без компромиси, стриктно и по програма, от която няма отклонение. Нищо не може да наруши това - разказва Иванишевич. - Не съм виждал човек, толкова отдаден на здравето си, на здравословното си състояние и тялото си. Нито спортист, нито друг човек. Като някакъв вманиачен тип, който не допуска и най-малката грешка."

Новак е в режим на строга безглутенова диета от 12 години. Изключил е месото, рибата, всички продукти с животински произход и всякаква захар от менюто си във времето на сезона в тениса. От 2014-а се занимава активно с йога. От горе-долу тогава добави към щаба си личен психолог, с когото прекарва по няколко часа седмично. Всяка крачка е преценена. Всяко действие.

"Не съм изпитвал друго такова чувство - призна Циципас след финала. - В невероятна форма съм и знаех, че мога да бия всеки на този турнир. До мача с Новак. Той излиза срещу теб и изведнъж усещаш несигурност.

Благодаря му, че продължава да е в тура и да дава нивото, което трябва да достигнем. Никой друг не вдига така моето ниво, когато играе отсреща. Аз играя най-силния си тенис срещу него, това е сигурно. Нямам избор. И пак не е достатъчно..."

Стефанос, вероятно един от наследниците на трона на Тримата големи, е с 10 поредни загуби от Джокович. Ето за такава доминация говорим. За такова мачкане на егото на "следващите", които така и не могат да бутнат от трона сърбина.

И още малко статистики, за да придадем плътност на описаната дотук картинка за онези, които искат да бият Новак.

На 31 май 2022-ра той загуби с 1:3 сета от Рафа Надал на четвъртфинал от "Ролан Гарос". На червената настилка в Париж има друг Крал, това е ясно.

От тогава - а това са си 8 месеца, Джокович е паднал точно ... веднъж. Изненадващо бе победен на финала на Мастърса в Париж от Холгер Руне. Има и още две поражения, но те са на отборния Лейвър Къп и демонстративен турнир в ОАЕ. Осем месеца - една загуба в официален мач от ATP тура (в 38 мача). Добавяме, защото не е маловажно - постижението му срещу играчи от топ 10 в този период е 10-0. Не е играл срещу когото и да е, с други думи.

Психиката на този човек наистина изумява.

Снимка: Getty images

И разбираме защо Горан твърди, че "тайната е в главата, не в тялото". Оттам всъщност идва и грижата за това тяло, за тази физическа издръжливост, невероятна кондиция и еластичност, с която като "гумен човек" продължава да спасява невъзможни топки по целия корт. Джокера пращи от здраве, но това, което прави възможни успехите му и тази доминация, е психиката. Тя помага никога да не си кажеш, че си постигнал достатъчно. Никога да не се отпуснеш - "е, какво пък, на 35 съм, спечелих в Австралия за десети път, да го ударя на ядене, пиене и живот за седмица."

"Не вярвах, че ще спечеля титлата с контузията - каза самият шампион след финала. - Преди 14 дни седяхме с физиотерапевтите и бяхме много разтревожени дали ще издържа на първия мач. Но знаех, че с всеки следващ ден тук нещата ще се подобряват и болката ще отшумява. На полуфинала и финала почти не я чувствах."

Навремето казваха за немския футболист Ханс-Петер Бригел, че е лидер не заради футболните му умения.

"Той си слага главата там, където другите не смеят да поставят крак. Ще тръгне с глава през стената, но няма да отстъпи", твърдеше за него - къде с възхищение, къде с неприязън, френският му съперник Мишел Платини. Манталитет, който донякъде е аналогичен с този на Новак. Той никога не се отказва.

Пречупва съперниците с някаква хипноза, ако се вярва на думите им. Влиза в главите им. Има необяснима свръхсила, както казаха в Мелбърн и Рубльов, и Пол, и Циципас.

Всъщност, това е силата на големия шампион.

Онзи, срещу когото се чувстваш победен още преди първата точка в мача.