В неделя Рафаел Надал спечели 14-ата си титла на "Ролан Гарос" след победа над финала над Каспер Рууд от Норвегия. Неоспоримият Крал на клея и Крал на Париж поне в тениса пише собствена история в този турнир.

Това постижение не просто е №1 за цялото съществуване на надпреварата от Големия шлем. Смело може да се каже, че то никога няма да бъде подобрено - просто няма как да се случи.

Надал има 17 участия на "Ролан Гарос", където е побеждаван само три пъти. Само в три случая някой успя да го отмести от кортовете в парижкия дом на турнира, а победите му с тази в неделя вече станаха 112. Отделете половин минута да го осмислите - 112 спечелени мача и само три загубени за 17 години!

На финали в Париж Рафа е с баланс 14-0. Това не е постигано на нито един турнир от нито един друг тенисист в историята. А изобщо във вечната ранглиста на "Ролан Гарос" никой няма повече от 6 титли.

Допълваме статистиките с факта, че Надал печели поне една титла на клей вече в 19-и пореден сезон, след 2003-а. Нещо повече, което да ви липсва, за да подредите пред себе си пъзела, който ясно казва: "Крал на клея"?

Embed from Getty Images

А как започна всичко? Как стартира тази история, която днес е легендарна и се разказва без нужда да бъде доукрасявана из аристократичната атмосфера на бистрата по "Молитор" - улицата, водеща към "Ролан Гарос"?

Ето как започна.

Преди 17 години Надал влиза в турнира като актуален №5 в ранглистата, вече спечелил първите си титли и готов да покорява трофей от Шлема на любимата настилка.

Напереният тийнейджър среща в първия кръг германеца Ларс Бургсмюлер, който е №96 в ранглистата и без особени успехи. Има една титла в ATP тура, постигната три години по-рано.

Embed from Getty Images

Срещата от първия кръг е на 25 май 2005 г. Играе се на стария корт №1 в комплекса, а германецът си спомня:

"Още от жребия ми беше ясно - ще е страшно трудно. Надал играеше вече като топ тенисист, биеше водещите състезатели в тура и се бе устремил към върха. А на клей бе невероятно силен и загатваше за големи успехи. Бяхме се срещнали няколко месеца по-рано в Щатите и знаех какво имам насреща (Рафа бие с 2-0 сета на Индиън Уелс - б.р.)."

Надал излиза в зелено, но с бели гащета, които са въздългички (доста популярни по онова време в мъжкия тенис). С лентата на главата, която си остана негов символ през годините. Видимо леко нервен от дебютното си участие на "Ролан Гарос", испанецът сервира първи, печели гейма и ... останалото е история. 

С 6:1, 7:6, 6:1 на старта, тийнейджърът тръгва към първата от 14-те си титли в Париж. Срещата продължава 1 час и 45 минути, но Надал не е доволен от себе си.

"Играх колебливо и допуснах много грешки. С такова представяне, не виждам как мога да бъда сред фаворитите за титлата", коментира младокът.

Той печели първия си мач на турнира без да допусне дори точка за пробив на съперника при своите подавания. И пак не е удовлетворен, иска повече от себе си.

Може би това е отговор на доста въпроси около тези 14 титли, както и общо 22-те в Големия шлем.

След Бургсмюлер идват Хавиер Малис (Белгия), Ришар Гаске и Себастиен Грожан (Франция), Давид Ферер (Испания). На полуфинала чака световният №1 Роджър Федерер, който е победен в четири сета. Също толкова са нужни и за успеха над Мариано Пуерта от Аржентина на финала. И първата от 14-те е факт. Рафа е шампион в Париж.

Изречение, което днес ни се струва банално, нещо като "слънцето ще изгрее".

Любипитен детайл:

На 25 май 2005 г., часове след победата на Надал, която тогава още никой не приема като нещо историческо, се играе финалът в Шампионската лига по футбол, който днес е определян за най-велик в историята. Ливърпул обръща Милан от 0:3 до 3:3 и печели купата с дузпи, а светът с дни говори за този мач. Всъщност, темата около него избледнява леко на втори план едва на 14-ия ден, когато Рафа, тийнейджърът от Испания, печели първата си титла в Големия шлем край Айфеловата кула.