Рафаел Надал призна, че контузията в ходилото е много тежка и състоянието му не позволява да бъде на топ ниво постоянно.

Испанският ас спечели 14-ата си титла на "Ролан Гарос" в неделя, но едва ли ще го видим на "Уимбълдън" в края на месеца заради травмата.

"Изобщо не усещах ходилото си. Играя с инжекции в нерв на крака, за да нямам болка, но те отнемат всякаква чувствителност на цялото ходило. Изключително трудно е - обясни Надал на пресконференцията. - Няма да успея да изкарам още дълго така. Имам нужда от дълги почивки след такива турнири...

Говорихме с щаба ми - ако се нуждая от инжекции и за "Уимбълдън", и ситуацията не е по-добра в следващите дни, няма да участвам в Лондон. Това е твърде много за мен, а и няма да бъда на ниво. Не мога да го правя непрекъснато в това състояние.

Отказвам да приема ограниченията на тялото, луда глава съм. Факт е, че здравето е по-важно от тениса, но за мен лично кариерата ми тенисист е изключително важна. Ако нещата се влошат ще проявя разум.

Щастието в живота ми не се определя изцяло от тенис кариерата ми. Имам мотивация и ако мога ще продължа да играя тенис."

Рафа говори и за самата победа - негова 14-та в Париж:

"Този трофей ми донесе самочувствие, че все още съм един от най-добрите. Това е един изключително емоционален момент. Бих казал, че триумфът ми е неочакван, мнозина ми предричаха отпадане в ранната фаза на турнира. Бяха невероятни две седмици. Успях да подобря играта си с всеки следващ мач.

Устремът ми не е повлиян от егото. Не искам да съм най-велик в историята, не искам да подобря всички рекорди, щастлив съм. Обичам тениса и това е причината да продължавам да играя. Това е моя сбъдната мечта. Страстта ме държи на корта, както и адреналинът от надпреварата с най-добрите. Никога не съм си представял, че ще бъда тук на 36 години, печелещ титлата."

Снимка: Getty Images

Каспер Рууд, загубилият финалист, говори с уважение към шампиона след мача:

"Надал ме изяде жив. Бях тотално надигран. Не бях особено убедителен при сервисите си. Беше ми трудно да се отпусна и да покажа най-добрата си форма, защото това беше първи финал на Голям Шлем в кариерата ми.

Притеснението си каза думата. Правех една крачка повече от необходимото, нямах ритъм. Надал ме караше да тичам постоянно и не ми даваше да го притисна. Той просто нямаше грешни решения. Беше по-подготвен от мен".