Тенисът започва да страда от проблем с билетите, подобен на този, който в последните години съпътства най-големите футболни мачове.

Както добре знаем, когато дойде ред за мач от ниво като финал за Шампионска лига, огромен процент от билетите се раздават на корпоративни партньори и официални лица, а не на обикновените фенове, които просто искат да подкрепят отбора си.

Нещо подобно се случва и в момента на "Уимбълдън", където в продължение на три дни се коментират полупразните трибуни на големите кортове.

Оказа се, че и там огромна част от билетите се раздават на партньори, които обаче нямат тази страст към спорта. Те или просто не отиват на гледат, или са в ресторанта на корта, наслаждавайки се на богатия кетъринг.

Това предизвика остри реакции в социалните мрежи, където стотици фенове се оплакват, че нямат достъп до билети за Централния корт, докато някой служител на компания - спонсор, седи и хапва в ресторанта, без никакъв интерес към действията на корта.

Шокиращото за британците бе, че дори и мачът на местната гордост Ема Радукану не бе с изпълнение до краен предел трибуните. Макар и малко, десетки свободни места имаше и за мача на големия любимец Анди Мъри.

Проблемът с раздаването на тези партньорски билети е, че те важат за едно и също място в хода на целия турнир. По този начин е трудно да очакваме, че един човек ще прекарва абсолютно всеки ден в следващите две седмици на Централния корт.

А по този начин това място "изгаря", като не може да бъде изплзвано от обикновен фен, готов да плати нужната такса за нормален билет.

Неслучайно вчера се виеше двучасова опашка за мача на Анди Мъри, като доста хора в крайна сметка трябваше да останат отвън и да наблюдават двубоя на специално пригодената видео стена.

Британският тенис анализатор Мат Смит сподели:

"Мразя случващото се. Гледката с празните места, запазени за корпоративни партньори оставя лош привкус. Вместо да взимат тези билети, нека си отидат на скъпия ресторант в центъра на града.

Уимбълдън трябва да отваря вратите си за обикновените фенове, а не да се превръща в място за елита, както е било преди десетилетия. Явно организаторите се притесняват повече за репутацията си сред богаташите, отколкото за спорта и за тениса".