Хуан Мартин дел Потров има безспорно една от най-тъжните истории в тениса, защото брилянтният му талант и бъдещето на голям шампион бяха съсипани от непрестанните контузии.
Тялото му просто не позволи аржентинецът да се превърне в един от най-великите, въпреки многото му опити и да се завърне в най-добрата си форма.
Шампионът от US Open през 2009-а разкри, че дори и след края на кариерата му, която той официално приключи през февруари, болки не спират да го преследват и в ежедневието.
На практика ходенето е единственото нещо, което прави без болка, а дори качаването на стълби и леките опити за бягане са непосилни за него задачи.
"Това е моята реалност. Много е тежко, много е тъжно, но аз непрестанно се старая да намеря начин да се подобря.
Мога единствено да ходя. Бягането е невъзможно, дори и на пътека, а изкачването на стълби е придружено с адска болка. Опитите за плуване също приключват с болка.
Вече не мисля за титли, а само как да подобря състоянието си, за да живея без болка.
Наскоро бях в Швейцария при поредния доктор, като започнах ново лечение. Много колеги ми го препоръчаха, но на този етап не усещам никакво подобрение.
След всеки опит сърцето ми е разбито. Винаги опциите са нов вид лечение или поредната операция.
Вярвам във всеки нов вид лечение, но понякога се чувствам като глупак. Животът без тенис е много труден, особено за психиката ми.
Говоря с много отказали се колеги. Те сами признават, че им е отнело поне две години да свикнат за новия начин на живот. Аз бях № в света, когато колената ми отказаха. Те са съсипани, а аз останах с без нищо", разказа той.