03:15 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

100 г. национален отбор на България: Когато Господ беше българин

Припомняме си епохалния за нас 17 ноември 1993 година на "Парк де Пренс"

Снимка: Иван Григоров

100 г. национален отбор на България: Когато Господ беше българин

Припомняме си епохалния за нас 17 ноември 1993 година на "Парк де Пренс"

13:05 | 2 май 2024 | Редактор : Николай Петров 5 1781 Снимка: Иван Григоров

Преди 100 години се започва. Българският национален отбор по футбол играе първия си мач като официален състав на държавата в най-популярната вече игра през май 1924-а. В предходната 1923 г. е основана Българска Национална Спортна Федерация (БНСФ), като на събранието за нейното учредяване във Военния клуб в София присъстват представители на всички дружества от различните градове, вече създадени и действащи до този момент.

100 години национален тим на България

А с наличието на федерация, България вече може да бъде приета като член на ФИФА. И това се случва през 1924-а. И дава възможност за изиграването на първия мач в историята на националния отбор по футбол на страната ни.

Останалото е история. Стогодишна вече. Седем класирания на световни първенства, две участия на европейски финали. Множество паметни мачове и велики победи над сили като Германия, Франция, Италия, Аржентина. Немалко трудни моменти и поражения - та кой ги няма?

Corner.bg ще ви представи поредицата "100 години национален отбор на България", като в серия материали ще погледнем към незабравими отделни мачове или периоди в този век история на единствения отбор у нас, около който всички фенове би следвало да са единни в подкрепата си.

Големият триумф на "Парк де Пренс" и разплакването на французите

Снимка: Иван Григоров

В историята на българския футбол има моменти, към които нито един нашенец не може да остане безразличен, стига да е бил жив тогава и да ги е преживял. Най-отчетливият пример се роди на 17 ноември 1993 година, когато България постави на колене Франция на "Парк де Пренс".

Виж още 25 години от Чудото (галерия с непубликувани снимки)

Преди мача "петлите" имат точка аванс пред нашия отбор и само победа ни върши работа за класиране на Мондиал 1994 в САЩ. За запазването на шансовете ни голяма заслуга има последният отбор в групата Израел, който кръг преди края на квалификациите печели срещу Франция в Париж с 3:2, макар малко преди края да губи с 1:2.

Загубата на французите е страхотна изненада за нашия тим, но селекционерът Димитър Пенев години по-късно признава, че тайничко се е надявал това да се случи. На "Парк де Пренс" за мача с Израел е имало българи, които са "снесли" информация за френския отбор. В последствие Пенев убеждава своите футболисти, че те са по-добри от съперника на всеки индивидуален пост.

Дни преди големия мач отборът ни се изолира в Германия, на 100 километра от Франкфурт, като това спомага за сплотяването. Големият проблем е, че Любослав Пенев и Емил Костадинов нямат визи, но те все пак успяват да влязат в Париж благодарение на заговор с не малко участници.

Снимка: Иван Григоров

"Истината е, че имаше хора в БФС, които ми търсеха цаката - спомня си Пенев. - Дори на пресконференцията преди мача с Франция един журналист ми каза: "Пена, кажи състава, тя твоята е ясна." Тогава обаче получих подкрепа и от Валентин Михов, и даже от президента на България Жельо Желев. Заминахме за Германия, за да не четем и слушаме постоянно тук как ни сменят, махат и други такива. Това се оказа много важно за победата."

Трябва и да се припомни, че преди заключителния мач от квалификациите се развихриха два големи скандала с нашия национален отбор. Първият бе преди домакинския мач с Финландия, когато Любо Пенев бе ядосан заради критиките към играчите и призова репортерите: "хайде да изиграем един мач на малки вратички, да видим кой е по-добър". Последвалата реакция е протест, като медиите отразяват мача само телеграфно, в последните новинарски колони. Другият скандал е преди мача с Израел. Тогава Стоичков напусна лагера на тима, за да играе за Барселона, заради което му бе наложена огромна глоба.

И така всичко е забравено до мача на "Парк де Пренс", където и равенство стига на французите. Но нашият отбор излиза за победа и знае, че може да я постигне.

Снимка: Иван Григоров

Равностойното първо полувреме завършва при резултат 1:1, след като Ерик Кантона открива в 32-ата минута, а само пет по-късно Емил Костадинов насочва по перфектен начин топката с глава след центриране от ъглов удар на Красимир Балъков.

Виж още Четвърт век след "Господ е българин" - фразата, която не се забравя

Второто полувреме върви безмилостно бързо за българските играчи и фенове, но чудото се случи около 23:30 часа наше време. В 87-ата минута цяла България гледа националната телевизия, където Николай Колев-Мичмана и Петър Василев-Петела коментират с надежда последните мигове от двубоя.

Мичмана отбелязва, че френският отбор е много колеблив и в този мач сме имали златен шанс да го накажем. Двамата с Петела отбелязват разочароващото представяне на нашото атакуващо трио.

"Ние ще съжаляваме, че това наистина талантливо поколение български играчи минута и 15 секунди преди края на редовното време изпуска участието си в световните финали... Може би още един шанс ще имат тези футболисти в своята кариера. Той ще бъде в следващите европейски квалификации. Но тук на "Парк де Пренс" лично аз очаквах да играем доста по-активно в средата на терена и атака", казва Василев.

И тогава голямата услуга идва от Давид Жинола, който по абсолютно безумен начин центрира топката от десния фланг и я праща в краката на Емил Кременлиев. Остават няколко секунди до края на редовното време, а точно тогава България прави най-великата атака в своята история.

Кременлиев подава на Балъков, той на Пенев, за да последва уникален извеждащ пас на Любо към Костадинов. Докосванията на последния не са никак малко преди завършващия удар и много неща могат да се объркат. Господ обаче беше българин и Костадинов заби топката под гредата на Бернар Лама.

Снимка: Иван Григоров

Малко след това идва и последният съдийски сигнал на Лесли Мотрам, а кадрите след него са незабравими. Треньорите Жерар Улие и Еме Жаке са смразени от кошмарния за тях сценарий, а на теренът лежат френските футболисти, също хванали се за главите.

В същото време нашите играчи и треньорския щаб куфеят, като най-бързо тича героят Емил Костадинов, с разголени гърди. Там някъде се роди неговият прякор "екзекуторът на петлите".

"Атаката наистина стана перфектна и всичко се получи, което е най-важното. Това са стотни от секундата, в които ако се забавиш или избързаш, може да сгрешиш. Всичко стана както трябва. Усещането е невероятно, пожелавам на всеки да го изпита", спомня си бившият играч на ЦСКА в интервю за БНТ.

Въпросният мач беше последен за Жерар Улие начело на Франция. В последствие той призна, че е "сключил договор със себе си" никога повече да не говори за 17 ноември 1993 година. Наруши го и каза, че се е чувствал като в нокаут в онази вечер, а поражението оправда с тежката психологическа обстановка в отбора заради тогавашния скандал с Олимпик (Марсилия).

Снимка: Иван Григоров

Триумфът на България обаче се оказа и до голяма степен добра новина за Франция. След това "петлите" изградиха план за излизане от кризата. Той пък свърши перфектна и бърза работа, за да може страната да стане световен шампион на предстоящия домакински Мондиал през 1998-а.

Голът на Костадинов пък даде на България луд футболен период, продължил през Мондиала в САЩ и до Евро 96.

ИЗБРАНО