Артьом Дзюба: Сборная обедини Русия
Световното първенство през очите на руския нападател Артьом Дзюба
Нападателят Артьом Дзюба бе един от най-важните играчи за Русия по време на Световното първенство.
Сборная стигна до четвъртфиналите, а снажният Дзюба вкара три попадения в турнира, включително и това в осминафинала срещу Испания.
Извън терена, Дзюба е известен като лошото момче на руския футбол.
Той често се забърква в скандали с фенове, треньори и съотборници, а попаденията му на нежния фронт са доста повече от тези в противниковите врати. Той е сред най-известните руски плейбои, като не една или две руски миски са били свързвани с него.
Седмица след края на Мондиала, той да де обширно интервю пред "Спорт Експрес", в което разказа интересни моменти около представянето на Русия на първенството.
"Когато всичко свърши беше болезнено. Да, ние стигнахме чак до четвъртфиналите, но знаете, че апетитът идва с яденето, искахме повече.
Полуфиналът бе толкова близо, но в крайна сметка радващото е, че обединихме цяла Русия и накарахме хората да празнуват и да се гордеят с нас.
Вече и бабите знаят кои сме. Много руски деца играят по площадките и не подражават на Меси и Роналдо, а на Дзюба, Головин, Черишев и останалите ми съотборници, което е прекрасно.
На площада в Санкт Петербург едно момче ме прегърна и 3-4 минути отказа да ме пусне, каза, че иска да бъде като мен и да играе за Русия, наистина се просълзих.
Преди турнира беше тежко. Медиите се държаха неуважително към нас, за което имахме вина със слабите си резултати.
Започнаха да ни погребват още преди първенството.
Но всичко се промени, хората повярваха. Спомням си, че пътувахме в самолета и пилотът съобщи, че ни чака Португалия на осминафинал, настана луд купон.
Минута или две по-късно отново се обади капитанът, не е Португалия, Испания е нашият съперник, помните каква драма беше в тяхната група.
Настана мълчание, та това бе най-мощният отбор, тим който не изпуска контрола над топката, изглеждаше невъзможно. Искахме Португалия и тогава Станислав Черчесов ни успокои, че знае как да спрем испанците.
Вкарах дузпата за равенстовто, през втората част ме замениха. В края на 120-те минути гледах отстрани, а толкова исках да съм на терена. Обожавам дузпите, дори си представях, че на вратаря му прилошава и заставам до рамките на вратата, забавно, нали.
Победихме, не си спомням много добре този момент, просто тичах. Покрай мен имаше плачещи мои съотборници, хора от щаба. Големи мъже плачеха като деца.
Тогава видях плаката "Играем за вас".
Наистина преди мача не подозирахме за него, никой не ни бе казал, но поздравления за човека, който го бе измислил.
Еуфорията беше страхотна. Нещо подобно се случи при изравнителния гол срещу Хърватия.
Видях как резервният ни вратар Андрей Линев ме надбягва с над 10 метра и скочи върху оградата с един скок, ако трябваше да се катеря щеше да ми отнеме 15 минути.
Когато Марио Фернандес вкара на хърватите помислих, че съм влюбен в него. Бях в рая.
Фернандес, Головин, Зобнин, Кутепов, Черишев, всички бяха перфектни по време на турнира. Нашият защитник Сергей Игнашевич бе на 38, това е невероятно. Луис Суарес, Единсон Кавани и Марио Манджукич се зартудняваха, а срещу тях бе 38-годишен.
Всеки даде всичко за този отбор, гордея се със съотборниците си. Бяхме невероятен отбор, истински колектив. Такива неща остават доживот.
Англия бяха преодолим отбор, Франция и Белгия бяха ниво над останалите, но няма защо да съжаляваме, това е положението.
За кого бях на финала ли? Хърватите бяха отбора, който ни победи, те привличаха симпатиите на неутралните фенове, но истината е, че нямах фаворит.
Може би щях да съм за Хърватия, ако не бяха Домагой Вида и Огнен Вукойевич.
Когато видях видеото на онзи Вида, исках да отида и да го размажа от земята.
Най-показателният пример за това, което сторихме са пътуванията ни с автобус. Преди първенството често феновете ни показваха среден пръст или въобще не ни обръщаха внимание.
След победата с 5:0 над Саудитска Арабия, започнаха да ни махат, да пращат целувки, едно момиче дори се съблече пред автобуса.
Най-странното е, че когато преминахме, тя просто се облече и продължи да чака на спирката сякаш нищо не се е случило.
За добро или зло, това е Русия".