10:27 | 14.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Димитър Димитров-Херо пред Dir.bg: Футболът ни е нулев. Срамувам се от това му състояние

Големият треньор не седи далеч от играта, докато се възстановява от операция

Снимка: Getty Images

Димитър Димитров-Херо пред Dir.bg: Футболът ни е нулев. Срамувам се от това му състояние

Големият треньор не седи далеч от играта, докато се възстановява от операция

12:10 | 13 ноември 2024 | Автор : Динко Гоцев 23 5294 Снимка: Getty Images

Димитър Димитров-Херо е име-парола в българския футбол за последните 30 години. Един от доайените на треньорския занаят у нас в момента следи играта отстрани, докато се възстановява от операция на колянна става. Не пропуска да гледа футбол, но и обича да говори за футбол. Направи го и за Dir.bg, като темите са много.

Херо пое Нефтохимик точно преди 30 години, през 1994-а, за да направи фурор с бургаския клуб. Изведе го до второ място, което е най-високата точка за футбола в града. С Литекс надгради и вдигна титла, а с Левски направи дубъл през 2000-а година. Води националния тим на България в края на миналия век, а след това кариерата му го заведе във Велбъжд, Локомотив (Пд), Черноморец, Берое, както и до нова титла - с Лудогорец преди 6 години. Това е визитката у нас, като за последно работи в Спартак (Вн) през 2023-а.

Извън страната води Ал Наср и Ал Кадисия в Саудитска Арабия. Първият клуб е същият, в който сега играе Кристиано Роналдо. Бе в руския Амкар, както и в Иртиш от Казахстан.

Какво вижда във футбола ни днес 65-годишният Херо? Оптимист ли е за позитивна промяна в него, амбициран ли е още да работи и още въпроси и отговори в разговора с един от най-успелите и доказани треньори в България.

Как сте и как минават дните ви, господин Димитров? Не работите във футбола, но едва ли сте далеч от него?

Възстановявам се след операция на крака. Най-близо съм до Черноморец, нашият отбор. Ходя на мачовете им, не спирам да гледам футбол по телевизията. Не съм далеч от играта. Засега сме водачи в Трета лига, надявам се да можем да влезем в професионалния футбол. Но това е много, много малко за град като Бургас. Проблемите са много и са отдавна, като започнем от базите. Един клуб без база е като дърво без корен. Първо този проблем трябва да се реши, а след това вече и другите неща, които трябва да преодолеем.

Бургас не заслужава това ниво, на което е футболът сега. Аз се срамувам от това състояние. Помня времена, в които стадионът се пълнеше до последното място, играеше се добър футбол. Сега е много различно.

Виждаме доста "ваши" кадри като треньори в Първа и Втора лига.

Да, естествено, че това ме радва. Има такива треньори в момента, с които сме работили дълго време съвместно. Следя техните резултати и се вълнувам от техните победи и загуби.

Димитър Димитров-Херо

Снимка: Bulphoto

Когато у нас през 2024-а си говорим с приповдигнати слова, че сме построили един стадион, какво казва това за нивото на футбола ни?

Това не са нормални неща. Ние не само сме стигнали дъното, ние копаем надолу. Да си го кажем направо - нещата са трагични. Както качеството на футбола, така и базите... Отстъпваме драстично на страните в Европа. Нямаме един нормален стадион. Условията в околните държави са на светлинни години от нашите.

Ако говорим реално, преди години също не са имали кой знае какви блестящи условия, но са изкарвали далеч по-добри футболисти от сега. А сега треньорите из школите би трябвало да са на по-високо ниво от тогава. Но тогава имаше много по-качествени играчи.

Стигам до извода, че липсва индивидуалната работа, страничната. Тогава като свършеше тренировката, отиваха в училището или в квартала, и пак играеха. Продължаваха с футбол. Сега с три тренировки на седмица... Това е крайно недостатъчно. Липсва кварталният футбол и индивидуално усъвършенстване.

Друг проблем са условията. Друг - треньорите. Много, много проблеми.

А поколението и реалностите на живота в модерния свят?

И това го има. Имат много други възможности - интернет, телефоните, дигиталният свят. Липсва глад да се пребориш, липсва търсенето на реализация и доказване. Не е случайно, че африканските деца заляха футбола, а и не само от този континент.

Успяват тези, които имат хъса да търсят успеха. Не задоволените деца.

Към вас не може да не е имало оферти в последните месеци.

Ще ви кажа, аз съм откровен човек. Последната оферта за елитната ни лига беше от Ботев (Пловдив), това не е някаква тайна. Аз поставих своите условия за някои хора в щаба, от там стана и разнобой.

Ако си спомняте, собственикът на клуба дори обяви в публичното пространство, че аз ще съм следващия треньор, но след това нещата се промениха след срещата ми със спортния директор. Аз поставих условията си директно - този, този и този да не са в моя щаб. И те се отказаха. Това бе преди назначаването на сегашния треньор Керкез.

Имах и предложение от Черноморец, след като изпаднаха от професионалния футбол. Но искам да се възстановя физически след операцията и не желаех преди това да започвам работа.

Имах няколко оферти от чужбина, но от държави, към които не смятам да тръгвам да работя вече на този етап от кариерата и живота си.

Димитър Димитров-Херо

Снимка: Bulphoto

Докато се възстановявате обаче гледате футбол, а разбрахме, че бяхте наскоро и на един мач на Гьозтепе в Измир, където работи дългогодишният ви приятел Станимир Стоилов. Какви са впечатленията ви и сравнението с турския футбол?

Малко е неудобно да говоря на тази тема. Техните условия и тези у нас са като земята и небето. Имах възможността да се разходя и да разгледам базата. Направена е точно на брега на морето, уникална база. Там всеки футболист си има отделна стая с всичко необходимо като условия. Имат си ресторант, който работи денонощно, от който си поръчваш храната, която ти трябва за деня. Има диетолог, той определя кой какво трябва и не трябва да яде. Всичко това е строено преди 10 години, не сега. Не е като да кажеш - сега имат пари Гьозтепе, направили са всичко това. Построили са го, когато клубът не е разполагал с големи средства.

Бил съм в България в почти всяка база. С изключение на тази на Лудогорец, останалите просто нямат допирни точки с тази в Измир.

А и за мача мога да ви разкажа (2:1 срещу Трабзонспор - б.а.). Това беше един от най-хубавите и емоционални моменти в живота. Час преди мача се напълни стадионът, песни, подкрепа. Теренът уникален, динамичен футбол... Различна планета от нашия. Много, много по-високо ниво. А и накрая с начина, по който победи отборът на Мъри, при това с 10 души ... беше емоционално и изключително приятно.

Говоря често със Стоилов и той признава, че не е очаквал чак такива условия в Гьозтепе. И двамата можем да направим, например, сравнението с Казахстан. Работихме там. Много по-високо ниво. И този клуб дори не е от грандовете в турския футбол. Мога да се досетя какви са условията при тях, като видях Гьозтепе.

Темата е направо тъжна. А не е ли време да се събуди нашият футбол?

Футболът ни в момента е нулев. Всички го виждаме и се срамуваме от качеството и във вътрешния шампионат, и национални отбори, и представяне в евротурнирите... Под нивото на водата сме.

Трябва да се започне от базите. След това да инвестираме в млади треньори, в тези, които работят по школите и ще изграждат играчи.

Тук има въпрос - кой е печелившият модел за това? Да пращаме да се учат навън в нормална среда или да водим специалисти тук. Второто вече го опитаха клубове с нидерландци, португалци, и май не сработи...

Прав сте, второто не се получи, да опитаме с първото. Това е по-правилното. Трябва да отсеем млади хора, които имат виждане и философия за футбола. Да ги изпратим да видят целия процес, да се учат и да си изградят методика за играта. Това с методиката е много важно. Да имаме кадри, готови да я следват, и да се държим за нея.

Защото в момента са се появили много "интернет-треньори". Видял е някъде две упражнения, тръгва да ги прави и той, да ги прилага. Но каква е целта, защо се прави, какво ще спечелят играчите... Не се анализира.

Димитър Димитров-Херо

Снимка: Bulphoto

Чисто като интрига, първенството ни май пак не е особено интересно. След 14 кръга Лудогорец има 2 допуснати гола и 2 изпуснати точки...

За нивото на Лудогорец аз съдя по европейските мачове. Не по вътрешния шампионат, който е изключително слаб. Нивото му всяка една година спада, което е най-жалкото. И Лудогорец се откроява у нас, но резултатите в Европа говорят друго.

Направиха солидни 60 минути срещу Атлетик Билбао, но това не е достатъчно за положителна оценка. Резултатите са негативни, а години назад този отбор играеше с грандове, печелеше точки, надиграваше се. Има положителни нюанси и сега, но нивото не е същото.

Другите отбори - там нещата опират най-вече до финанси. Взимат се свободни агенти, докато Лудогорец има възможности да купува играчи, съответно - качество. При свободните трансфери възможността да сбъркаш е много по-голям.

Проблем е и отношението към треньорите - загубят два или три мача, сменяме ги. А трябва време, за да се изгради игра, стил. Ако си го назначил и след два-три мача го смениш, значи ти признаваш, че си сбъркал като си го сложил. От друга страна - не Лудогорец е виновен за ниското ниво на останалите.

Имаше доста позитивен отзвук това, че в грандовете ЦСКА и Левски се назначиха млади български треньори. Но ето, че върху тях вече има напрежение след първите негативни резултати.

В Левски и ЦСКА винаги ще има напрежение. Но собствениците и президентите не само в тези два клуба трябва да дадат възможности и време, не при първите негативни резултати да има напрежение и да те сменят. Ние така ще употребим всички млади треньори у нас, няма да остане един качествен.

Друг е въпросът хората, които избират треньорите, колко са наясно с материята. Това е друг проблем. Много президенти си помислиха, че разбират достатъчно от футбол - започнаха да казват вече и как да се тренира, по колко пъти да се тренира, каква селекция да се прави. Това е ужасно сериозен проблем. Това е най-вече при млад треньор, по-опитните не позволяват такава намеса. Младите са готови на всичко, за да получат шанс за изява и понякога позволяват да ги мачкат така.

Трябва да има спортни директори, те да отговарят за спортно-техническата част. Те пряко отговарят за треньора, за развитието на отбора. И те носят отговорността.

Храм на обречените ли е националният отбор? И изненада ли ви 0:5 в Белфаст преди месец?

Като резултат ме изненада. Не очаквах чак такава загуба. Имаше време, когато тези отбори не ги броихме. Но това време отмина. Сега сърбаме това, което сме надробили през годините. Ние стигнахме дъното и се сравняваме с отборите от най-ниското ниво.

Да, преди тази загуба записахме някои добри резултати, не губехме мачове, но... Ако сравним качеството на игра с това, което гледаме от другите отбори, изводът е, че ние драстично отстъпваме на средно европейския футбол. Не говоря за високото ниво. Отстъпваме на средните европейски стандарти.

Нашите футболисти показателно не играят в чужбина, а ако играят там, не са водещи играчи. Това говори за нивото. Най-добрият ни състезател е Десподов, а той дори не е основен играч в състава си. Какво да говорим за останалите?

А какво става след Илиан Илиев? Той май е последният, който не бе опитал в националния, от поколението на опитните ни треньори.

Вече не знам какво следва. Вероятно ще чакаме развитието на Томаш, на Генчев... На следващото поколение. Те са бъдещето, няма други. Трябва да им се даде време и да се чакат резултати.

През тази година се смени ръководството на БФС. Какво виждате като тенденция и промени и какво очаквате?

Предполагам, че Георги Иванов има желание да промени нещата. Друг е въпросът дали ще му позволят. Визирам например за разделянето на БФС и Лигата Лигата да поеме първенството и работата с клубовете, а БФС да отговаря само за аматьорски футбол и национални отбори.

Другото са телевизионните права. Когато видя клубовете да получават това, което заслужават, а не трохи, тогава мога да кажа, че тук ще се прави нещо сериозно.

Гонзо може и да има някакво желание, виждам че опитва нещо, сменя хора на определени позиции... Но крайният резултат не се вижда, както и някаква промяна. Поне засега. Не само от него зависят нещата. Твърде много хора искат да се запази това статукво. Той е човекът, който трябва да направи правилата и да се спазват. Без компромиси.

Димитър Димитров-Херо

Снимка: Bulphoto

Един любопитен факт - вие работихте преди точно 20 години в Саудитска Арабия, където днес има бум на футбола. И точно в клуба, където днес играе Кристиано Роналдо. Следите ли какво се случва там, огромните пари, които се дават...?

Разликата е огромна от тогава. Аз попаднах в Ал Наср в много тежък период, но пък това ми помогна да се изявя още по-добре. В годината, в която водих този отбор почина президентът на клуба. Бяхме наказани да играем без чужденци. Тогава в първенството им имаше право на трима легионери. Но заради един бразилец, на когото не бяха пратили по-рано, бяха осъдени и наказани да не могат да вземат играчи отвън.

Любопитното е, че държавата тогава строеше базите на отборите - беше построила на всички и бяха абсолютно еднакви, като по калъп. Едно към едно. След това през годините всеки клуб започна да си прави своя, модерна и както иска да изглежда и функционира.

В Рияд имаше четири отбора - ние, Ал Хилал, Ал Шабаб и Ал Рияд. И четирите играехме на един стадион мачовете си. На големия стадион за националния отбор сме играли един-два пъти. Сега всеки от тези клубове си има свой, модерен стадион. Много бяха различни нещата от това, което се случва сега там.

Следите, предполагам, и европейския футбол. Кой ви прави най-силно впечатление като треньорска работа? Но ни изненадайте, не говорим за доказаните асове в професията.

Като изненада - много ми харесва Хюрцелер, който сега води Брайтън. На 31 години! Следих мачовете му още в Германия миналия сезон. Изключително ме впечатлява начинът на игра на отбора му този сезон. Преди няколко дни видях победата им над Манчестър Сити, просто беше удоволствие да се гледа.

Но не трябва сляпо да копираме каквото виждаме като идеи. Например това изнасяне на топката, което сега е наложено почти във всеки водещ отбор. Рискът е голям, а трябва да се замислим каква е печалбата. Разбира се, там играчите са много качествени. Но ако излезеш от пресата така, стигаш до центъра, а това още далеч не е гол. Докато ако загубиш топката пред или в своето наказателно поле, това е почти сигурен гол в твоята врата. Далеч съм от мисълта, че трябва да риташ топката напред безцелно, но трябва да минимизираш риска.

Хората търсят постоянно да се развиват, да измислят нови неща във футбола.

Оптимист ли сте за българския футбол и каква е амбицията ви пак да сте част от него?

Искам да бъда оптимист, но не мога към момента да видя светлина в тунела. Надявам се нещата да се променят.

А колкото до моето участие, една история мога да разкажа. Като бях в Измир, Мъри ме представи на спортния директор, който ме познава като име, следил е кариерата ми, знае къде съм работил.

И ме попита къде работя в момента. Отговорих - никъде. И му обясних, че в България като минеш 60 години, вече не те броят за жив.

Отговорът му беше: Реал Мадрид станаха европейски шампиони с Анчелоти, който ви е набор. В добавка Гасперини, който е по-голям от мен, спечели Лига Европа с Аталанта. А и треньорът на Олимпиакос, който пък спечели третия трофей в Европа, и той е над 60 години (Мендилибар - б.а.). Хората разчитат на това кой какво може, а не на какви години е.

Но тук такива са реалностите.