13:02 | 21.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Добромир Жечев: Ритнал съм Пеле..? А да го оставя да ни вкара гол ли?

Големият боец, играл на четири Световни първенства за България, в интервю пред Дир.бг

Снимка: Иван Григоров

Добромир Жечев: Ритнал съм Пеле..? А да го оставя да ни вкара гол ли?

Големият боец, играл на четири Световни първенства за България, в интервю пред Дир.бг

09:34 | 18 април 2018 | Редактор : Венислав Кирилов 2 4640 Снимка: Иван Григоров

Добромир Жечев или както го знаят всички - Бобата, е сред най-добрите защитници във футболната ни история.

Вечното дерби

75-годишната легенда има 369 мач и 20 гола в "А" група, където играе за софийските "Спартак" и "Левски". На два пъти става шампион и два пъти печели Купата на страната.

Жечев изиграва 73 мача за националния тим, 9 от тях с капитанската лента. Гордее се с постижение, което едва ли скоро ще бъде подобрено. Бобата е единственият българин участвал на четири Световни първенства (1962, 1966, 1970, 1974).

В Световен мащаб само трима са играли на повече Мондиали - Джанлуиджи Буфон, Лотар Матеус и мексиканецът Антонио Карбахал.

Бил е и треньор на любимия си "Левски", както и на тимове в Гърция, Кипър, Саудитска Арабия и Алжир.

Днес Жечев прекарва по-голямата част от времето си на стадион "Раковски" сред подрастващите деца от школата. Не изпуска и мач на любимия "Левски", но играта на тима не му допада, както сподели самият той пред Дир.бг.

Върна се и назад, разказа ни за това как е охранявал на терена великани като Пеле и Еузебио, за играта с Гунди и за времената, когато националният тим е излизал като равен с равен срещу най-добрите.

С националния тим на България. Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Снимка: Иван Григоров

"Не, "Левски" въобще не ми харесва - казва напрегнато той. - Не може да правиш равенства с "Витоша" и "Етър", да губиш вкъщи от "Берое"... това са все срамни резултати.

Не обвинявам конкретно някого, тя вината си е колективна, на играчи, на треньори. Ръководството няма вина, Спас Русев е сериозен човек, създаде организация, но на терена не играе той.

Вдигнаха се за мача с ЦСКА (2:0 за Купата - б.а.), показаха някакво ниво, видя се, че Обертан е класа, но нищо не е решено. ЦСКА бяха без няколко футболисти, те ще се върнат и реваншът ще е различен, трябва много да се внимава.

Треньорът Делио Роси ако се провали за Купата да си ходи, това му е шанса. Щом не печелиш трофеи в "Левски", какво правиш там?

Мъчно ми е да гледам отбора така. Преди нямаше такива резултати и то вкъщи. Нямахме никакви проблеми с мачовете на "Герена". Случваше се някой да ни победи навън, но то си беше голямо събитие.

Пълно е с чужденци в отбора. Разбирам, такива са времената, но те трябва да са класни - като Обертан. Другите има още да се доказват.

Минаха времената, в които трябваше да налагаме юноши, защото чужденци просто нямаше как да вземем.

Добромир Жечев с екипа на "Левски". Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Снимка: Иван Григоров

Спомням си, когато започнахме да налагаме Боби Михайлов, Ники Илиев, Красимир Коев, Емил Велев, Божидар Искренов.

Беше много лесно да ги наложиш в състава, да им дадеш възможност. То играч сам си се налага, със своите качества и характер, ние просто така леко ги подбутнахме, дадохме им шанса.

Сега виждам това младото, дребното момче (Станислав Иванов). Включи се добре, завърта се, подава я, има футбол в него, но пък рядко играе.

То това не е само на "Герена". И в силните, и в слабите отбори е така.

Вижте "Лудогорец", много добър отбор, много класни чужденци, но каква е ползата на българския футбол от него. Там българи не играят, вече и капитанът Дяков не го пускат.

Човекът за всичко там е Методи Томанов - ходи, гледа, проучва бразилците и виждаме, че са много добри. Сега взе поляци и видяхте какво стана. Шверчок влезе срещу ЦСКА и спечели мача. То конкуренцията събуди и Кешеру, той се разхождаше, сега направи страшен мач, показа колко е класен.

Това пречи на националния. Петър Хубчев е много добър специалист, познавам го, млад, преспективен, но с тоя материал не виждам как ще постигне нещо.

Дано го направи, от все сърце го желая, но се съмнявам. Дадем ли шанс на 4-5 силни юноши да играят, около тях ще се създаде добро поколение и ще може да ни класират за голямо първенство.

Трябва ограничение да има, четирима-петима чужденци в отбор. Нека играят българите."

Засегнал темата за националния тим, Жечев се върна назад във времето, когато той е носил националната фланелка - най-голямата гордост по думите му.

Embed from Getty Images

"Тогава само 16 отбора ходеха на Световно. Беше трудно, а и в квалификациите слаби отбори нямаше. Не трудно, беше много трудно.

То не е само на Световно, изобщо като играеш за България чувството е специално. Свири химна, а ти настръхваш. Аз бих дал задача на теньорите и на федерацията. Ако пуснеш химна и някой футболист не настръхне, какво прави там? Та той изобщо не трябва да играе за България.

Когато свири химна преди мач се мобилизираш, настръхваш, знаеш, че ще дадеш всичко, дори и повече ако можеш.

Първото Световно, на което ме викнаха, беше и първото, на което се класираме (Чили 1962 г. - б.а.). Бях на 19 години и ако трябва да съм честен, въобще не очаквах. Нещата се развиха добре, защото треньор беше Георги Пачеджиев.

Добромир Жечев, Кирил Ивков и Георги Денев. Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Снимка: Иван Григоров

Той беше наставник и в "Спартак", познаваше ме, беше забелязал моите качества и ме викна. Даже ме пусна и в третия мач от групата, срещу Англия (0:0).

Това чувство не се забравя. Първо Световно и в толкова далечна страна, такива неща са неповторими.

След това имахме много силни отбори. През 1970-а беше най-силният, но стана провал, изложихме се (б.а. България отпада в групата със само една спечелена точка).

Беше необяснимо, много съм го мислил и още не зная защо стана така. В мача с Перу (2:3) имаше един Сотил (Уго Сотил - б.а.), ние си му викахме по нашенски - Стоил. Преди Световното бяхме играли контроли в Перу, но не беше направил някакво особено впечатление. Беше един нисък, стил Марадона и Меси - магьосник с топката, ама дребосък.

Той на Световното остана резерва. Поведохме ги 2:0 и те го пуснаха. Както влезе, и гол - 2:1. И като започна Стоил да я плете в средата, бяха едни пасове, едни чудеса, 3:2 ни биха.

Това попречи да се класираме напред, този мач беше решаващ, а отборът беше много силен.

Не знам дали бяхме по-добри от отбора през 1994-а, но със сигурност бяхме поне равностойни. Те имат успехи, но имайте предвид, че освен невероятните футболисти, имаха и голяма доза шанс. Със сигурност не бяхме по-слаби от тях.

Embed from Getty Images

Аз на четири Световни ходих и като този отбор от 1970-а не видях.

Тогава не ни пускаха в Европа. Не мога да кажа със сигурност, но може би ако играехме навън, щеше да се вдигне нивото на националния. Тогава много ни искаха, всички. Гунди най-много, но и мен ме бе харесал някакъв треньор в Германия. Но какво от това, не даваха да се отиде в чужбина.

Тогава разузнаването не беше както сега, но като излизахме знаехме силните и слабите страни на противника. Знаехме кои са остриета. Аз обикновено играех с най-опасния, такава ми беше позицията. Пазех играча в най-предна позиция, а зад мен имаше "метачи" (смее се).

Играех със Манол Маноилов - Симолията, Димитър Пенев, Иван Вуцов, Кирил Ивков, все големи футболисти и аз играех пред тях.

Задачата беше да пазя най-добрите - Пеле, Еузебио, Сандро Мацола, Пол Ван Химст, Джиджи Рива.

То трудно се пазеха такива играчи, ама се справях. Смеехме се на лагерите. Обикновено ходехме в Кюстендил, а Зума и Чико (Христо Бонев и Динко Дерменджиев), нали са зевзеци пловдивчани, само ме бъзикат.

"Какво ще го правим този?".

Embed from Getty Images

Аз им отговарях: "Ми какво да го правим, той е готов, бе! Ще го изям".

Имаше много такива майтапи. Когато пазих Пеле през 1966-а, обувката ми падна. Беше драма, аз бързам да си я взема, но пък и да не го изпусна. Ние тогава играхме силно. Те бяха Световни шампиони два пъти подред, а ни вкараха два гола от статични положения.

Мачът беше много равностоен. Накрая и аз имах една ситуация. С един дрибъл стигнах до много добра ситуация, бях почти до малкото наказателно. Гунди чакаше на добра позиция, а аз понеже няма опит като нападател, вместо да подам, бих удар. Изплюх я просто, вратарят я хвана.

Аз имам доста голове за защитник, но не знам какво стана тогава. Защо не я подадох наистина не знам.

Но нямаше проблеми тогава, Гунди нищо не каза, той беше великан. Толкова възпитан, нищо общо със сегашните грандомани, просто беше много голям.

Не можа да играе в голям клуб в Европа. Просто не пускаха, щеше да се изяви и пред целия свят".

И все пак - кой е бил най-трудният за пазене, коя от всичките звезди му е направила най-силно впечатление.

"Аз срещу Еузебио съм играл 4 или 5 пъти. Беше много изявен, страхотен нападател. Португалия имаха много добър отбор, но той се отличаваше. Всички казват Пеле, Пеле, но аз като играх срещу него, той не беше толкова добър. Като цяло първенството през 1966-а не му беше най-силното.

Embed from Getty Images

Той, Пеле, в някаква книга се бил оплаквал. Ритнал съм го, контузил съм го.

Няма такова нещо. Той игра следващия мач. Нашата среща с тях беше първа в групата, а той после как играе, ако съм го контузил?

Може и да съм го подритнал... ама хубаво де, какво да направя?

Да го оставя да ни вкара ли?".