Преди 100 години се започва. Българският национален отбор по футбол играе първия си мач като официален състав на държавата в най-популярната вече игра през май 1924-а. В предходната 1923 г. е основана Българска Национална Спортна Федерация (БНСФ), като на събранието за нейното учредяване във Военния клуб в София присъстват представители на всички дружества от различните градове, вече създадени и действащи до този момент. А с наличието на федерация, България вече може да бъде приета като член на ФИФА. И това се случва през 1924-а. И дава възможност за изиграването на първия мач в историята на националния отбор по футбол на страната ни. Останалото е история. Стогодишна вече. Седем класирания на световни първенства, две участия на европейски финали. Множество паметни мачове и велики победи над сили като Германия, Франция, Италия, Аржентина. Немалко трудни моменти и поражения - та кой ги няма?
Corner.bg ви представя поредицата "100 години национален отбор на България", като в серия материали ще погледнем към незабравими отделни мачове или периоди в този век история на единствения отбор у нас, около който всички фенове би следвало да са единни в подкрепата си.
Лудото лято
1994-а си остава най-великата година в историята на българския футбол. А както е тръгнало, още дълго време ще бъде така, макар и тайничко да се надяваме, че дори да не се повтори онова велико американско лято, все пак националите ще ни зарадват с класиране за голямо първенство - рано или късно.
ГАЛЕРИЯ ОТ ЛЕГЕНДАРНАТА ПОБЕДА НАД ГЕРМАНИЯ ВИЖТЕ ТУК >>>
Скоро ще се навършат цели 30 години от онзи незабравим месец между 17 юни и 17 юли, в който Пеневата чета остана на крачка от финал на световно първенство и в крайна сметка се прибра у дома с медал, макар и като четвърти в заключителното подреждане.
Най-велика и защото Христо Стоичков заслужено взе "Златната топка" за невероятното си представяне на клубно ниво с Барселона и после с националния тим в САЩ, където подели голмайсторския приз с руснака Олег Саленко, реализирайки 6 гола.
Може би съдбата си е знаела работата, предричайки нещо голямо на българските национали още с начина на класиране за Мондиал 1994. Легендарната победа на "Парк де Пренс", с която нашите си подпечатаха място на световните финали. А там мисията бе ясна - търсене на така жадуваната първа българска победа на световно първенство, като със сигурност задачата нямаше как да е лека в група с Аржентина на Диего Армандо Марадона и традиционно силния отбор на Нигерия.
Селекционерът Пенев, както винаги култов, казва това за Аржентина - "Знам ги много добре. Там са Марадона и Каниджа. Те са европейски шампиони на Южна Америка".
Но началото е далеч от блестящо за България.
В първия мач пред малко повече от 44 хиляди зрители на "Котън Боул" в Далас "супер орлите" показват нагледно на нашите защо са супер и ни пишат бърза тройка. Голове на Рашиди Йекини, Даниел Амокачи и бъдещия съотборник на Стоичков в Барса Емануел Амунике осигуряват трите точки на нигерийците.
Нещата обаче поемата в друга посока за втория двубой в Чикаго, където подкрепяни от множеството български емигранти, футболистите на Пенев се чувстват като у дома си. И постигат "тая победа", която Камата обещава - 4:0 след два негови гола от дузпи и по един на Йордан Лечков и Даниел Боримиров.
При тръгването към САЩ Ицо е категоричен пред медиите и изстрелва - "Обещавам, че тая победа ще я постигнем". Лечков е още по-оптимистичен и заявява, че ще играем най-малко четвъртфинал. В ключов двубой за излизане от групата се изправяме срещу Аржентина, вече без Дон Диего, който е хванат с допинг. Стоичков прави 1:0 в 61-ата минута, а нашите играят с човек по-малко над 20 минути след изгонването на Цанко Цветанов. Резултатът от 1:0 в наша полза праща "гаучосите" на първо място в групата, но Наско Сираков забива попадение с глава в 91-ата минута. 2:0, а нигерийци, българи и аржентинци прилкючват с еднакъв баланс от 2 победи и 1 загуба и по 6 точки. Африканците продължават напред като първи, втори са нашите, а южноамериканците все пак прескачат групата като трети (с еднаква голова разлика с българите).
В осминафиналите ни чака Мексико, след като в заключителните моменти на групата за момент сме били съперник на Италия, но все пак нигерийците ни разминават с "адзурите". Двубоят с "ацтеките" е първата историческа битка за страната ни на тогавашния "Джайънтс Стейдиъм" в Ийст Ръдърфорд, Ню Джърси - малко извън Ню Йорк. Изпълнен с всякакви случки двубой, който в крайна сметка след една сменена врата (буквално, заради мексиканец, който се хваща за мрежата и я събаря), завършва 1:1, а при дузпите ликуваме след 3:1, като тогава се ражда и онзи култов лаф за "този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов".
Продължаваме напред, като отново предстои битка в Ийст Ръдърфорд, но срещу далеч по-сериозен съперник.
ГАЛЕРИЯ ОТ ЛЕГЕНДАРНАТА ПОБЕДА НАД ГЕРМАНИЯ ВИЖТЕ ТУК >>>
Германия. Само преди четири години Бундестима печели световната титла в Италия, макар и като Западна Германия, а задачата не обещава да е никак, никак лесна.
Пророчеството на Камата и чудото в Ню Йорк
Интересът към националния ни тим, който несъмнено е приятната изненада на турнира, е огромен. Германската национална телевизия ARD праща екип в лагера на България, като журналистите са меко казано шокирани. Родните звезди буквално си правят кефа, разпускайки край басейна, а в типичния си стил Христо Стоичков избухва с великото изказване...
"Айнц-цу, цвай-цу, драй-цу. Дрън. Ще им броим до три и - айде!". Легендарна фраза.
Петър Александров, който е играл в Енерги Котбус преди няколко години, също шокира германците - "Резултатът ще бъде 2:0 за България, съжалявам", отчита острието. И почти познава, като все пак нашите вкарват два гола срещу един за Маншафта.
A на терена българските юнаци от самото начало показват на съперника, който има защо да е считан за фаворит, че грам не им пука, че насреща им стои световен шампион.
Красимир Балъков е на косъм от това да открие резултата в 12-ата минута, когато след пас на Ицо нацелва гредата на Бодо Илгнер. В началото България напада, напада, напада... Но после ролите се разменят и Боби Михайлов се проявява с отлични спасявания, а след това ролите се разменят и германците започват да натискат. Но не успяват да пробият българската стена, като десетина минути преди края на полувремето незабравимият Трифон Иванов спира мощен изстрел на Анди Мьолер със... слабините си.
В този мач играе както Туньо, така и друг голям защитник, но от другата страна - Андреас Бреме. За съжаление, вече и двамата покойници...
След 0:0 на почивката второто полувреме стартира кошмарно. Йордан Лечков събаря Юрген Клинсман в нашето наказателно поле, а резултатът е ясен. Дузпа, която Лотар Матеус реализира за 1:0. Разочарованието по лицето на Лече е видимо, но дали усеща как ще се реваншира малко по-късно?
Мачът е страхотен, двата отбора атакуват постоянно. Гол на Руди Фьолер е отменен заради засада в 74-ата минута, а още в ответната атака следва един от най-запомнящите се голове за България въобще. Стоичков е фаулиран отдясно пред полето на Германия - идеална позиция за убийствения му ляв крак, с който секунди по-късно препарира вратаря Илгнер. Бъдещият страж на Реал просто става свидетел на ювелирното изпълнение на Христо и няма какво да направи освен да изгледа как топката се оплита в мрежата му за 1:1.
Снимката, на която Камата празнува попадението остава легендарна и до днес.
Секунди по-късно Златко Янков поставя топката на главата на Лечков, който с летящо изпълнение шокира германците - 2:1 за България, обрат в рамките на едва три минути! Германската машина е в шок, а после минават почти 30 години преди Бундестима да загуби мач на Мондиал, след като е повел в резултата (случи се през 2022-а срещу Япония).
Димитър Пенев не пропуска да изстреля поредния си крилат лаф - "Радвам се, че ги победихме. Това е добра репетиция за мача за Европейското...". (б.р. - нашите са в група с този съперник в квалификациите за Евро '96 и го побеждават с 3:2 на "Васил Левски" година по-късно, а на въпросното Европейско Германия вдига титлата).
Третият път в Ийст Рдърфорд обаче не е късметлийски за България. Героите ни губят с 1:2 на полуфинала от Италия, а после сякаш вече са съвсем смазани от разочарованието и приключват с 0:4 от Швеция в Пасадена, Калифорния, но все пак получават бронзови медали.
Въпросният "Джайънтс Стейдиъм" пък вече е в историята. Стадионът бе съборен през 2009 година, за да бъде заменен от новия и по-модерен "МетЛайф Стейдиъм". Остават само спомените за него и за щастливите мигове на страната ни там.
Точно както ни остава единствено и само да си спомняме за големите български мачове във футбола, защото скоро не сме ставали свидетели на такива...
БЪЛГАРИЯ - ГЕРМАНИЯ 2:1
10 юли 1994 година, Йист Ръдърфорд, Ню Джърси.
0:1 - Матеус (48-дузпа), 1:1 - Стоичков (75), 2:1 - Лечков (78)
Състави:
БЪЛГАРИЯ: 1. Борислав Михайлов, 4. Цанко Цветанов, 6. Златко Янков, 3. Трифон Иванов, 5. Петър Хубчев, 16. Илиян Киряков, 9. Йордан Лечков, 20. Красимир Балъков, 10. Наско Сираков, 7. Емил Костадинов, 8. Христо Стоичков.
ГЕРМАНИЯ: 1. Бодо Илгнер, 5. Томас Хелмер, 10. Лотар Матеус, 4. Юрген Колер, 17. Мартин Вагнер, 7. Андреас Мьолер, 6. Гуидо Бухвалд, 8. Томас Хеслер, 14. Томас Бертолд, 13. Руди Фьолер, 18. Юрген Клинсман.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}