Световното първенство чука на вратата, а Азия за втори път в историята си ще се превърне в туптящото сърце на футболната игра.

20 години по-късно континентът отново ще прикове погледите на футболния свят, макар и на коренно противоположен край, с тотално различна култура, климат и часова разлика.

Докато днес Катар с трепет очаква да посрещне Мондиала, който мнозина вече определиха като най-странен и екзотичен до момента, то в подобна роля се намираха Япония и Южна Корея преди две десетилетия.

И тогава решението е странно, екзотично от гледна точка на футболните традиции, но пък се оказва адски успешно, превръщайки Мондиала през 2002-а в първия наистина модерен и бляскав шампионат.

След успешното първенство в САЩ през 1994-а, ФИФА твърдо решава, че пращането на Мондиалите по различните краища на света е голямата стъпка, която ще преобрази играта в следващите десетилетия, набирайки още стотици милиони ентисуазирани фенове, далеч от обичайните бастини на играта като Европа и Южна Америка.

Именно заради това през 1996-а кандидатурата на Япония е приета с голям ентусиазъм. Днес може и да гледаме на страната като на традиционен футболен колос за Азия и редовен участник на световните първенства, но по онова време изобщо не е така.

Днес националният тим на страната е съставен почти изцяло от играчи от европейските шампионати, самото японско първенство е на високо ниво и првилича доста европейци и бразилци, но през 1996-а е напълно аматьорско и тотално непопулярно сред местните.

Страна все още не се е класирала на фтуболни финали, но големият план е задействан. Местните власти виждат какъв потенциал крие футбоът и започват тотална реформа в опит да го популяризират, а освен построяването на игрища и запалването на младите по играта, огромна роля играе и кандидатурата за Мондиала през 2002-а. Нещо, около което нацията се обединява.

Снимка: Getty images

По това време големият икономически и политически опонент на японците - Южна Корея, решава, че няма как да остане по-назад и на своя глава се впуска в битката с отделна кандидатура.

Единствен опонент по онова време е Мексико, но в страната вече е имало два Мондиала, а и страстите от американското световно все още не са утихнали, за да получи региона отново тази чест едва осем години по-късно.

Легендарният президент на ФИФА - Жоао Хавеланшх, е най-големият привърженик на каузата Япония и постоянно промотира кандидатурата, но готвещите се да го заменят със Сеп Блатер членки на УЕФА, начело с нейния президент Ленард Йохансон, имат друго виждане за нещата.

Те са на страната на Южна Корея, но ясно осъзнават, че нито корейците, нито японците имат готовност за самостоятелен Мондиал, а и директно противопоставяне на ФИФА и УЕФА по този въпрос ми коствал прекалено много и на двата лагера.

Така Ленарт Йохансон се превръща в основен радетел на идеята за общ Мондиал между двете страни - нещо, което на пръв поглед изглежда немислимо.

Да кажем, че двете азиатски страни не са приятелски настроени една към друго ще бъде меко определение. Но големите шефове на световния футбол поставят нещата така: Или си стискате ръцете за общ Мондиал, или може да останете без нищо.

Снимка: Getty images

И така двете страни решават, че ползите от този компромис ще са доста повече от вредите, заради което за няколко години забравят своите различия, а общата азиатска кандидатура печели. Любопитна подробност, която се разкри пред света години по-късно е, че първоначалния план е предвиждал и мачове в Северна Корея като част от обединение на двете Кореи, но ФИФА е стопирала нещата в зародиш.

Ако днес виждаме обвинения за корупция при вота за избор на Катар, то по онова време изобщо няма вот с бюлетини. Делегатите се събират в една зала в Цюрих и вкупом с устно гласувне решават бъдещето на Световното първенство.

А това отприщва вълна от недоволство. Една от причините е отдалечеността му и неудобството за европейските фенове, както и липсата на кавито и да е футболни традиции в страните. Да, Южна Корея вече има три участия на Мондиал, но Япония няма такова, а това е първият случай в модерната история на първенствата, в който страна получава домакинството, без да е била част от Световно преди това. Втория случай е ... Катар.

Но двете страни започват трескавата си подготовка, а икономическата им и политическа конкуренция ражда качество, защото между тях непрестанно има съревнования около това, коя от двете страни ще е по-подготвена.

Стадионите са бижута, изключитлено модерни и новативни за времето си и може би най-бляскавите преди подобен голям форум, но крайната оценка за първенството не е позитивна.

Снимка: Getty images

Разстоянието между двете страни и липсата на сухоземна граница и достатъчно полети създава истински логистичен кошмар, а след края му Сеп Блатер официално забранява съвместните кандидатури за световни пърнвества. Нещо, което бе отменено от наследника му Джани Инфантино, защото както знаем следващия Мондиал ще бъде в САЩ, Канада и Мексико.

И докато достигането на Южна Корея до полуфинал създава истиснки фурор на футбола в страната. Стига се до немислимто ообявяване на почивен и неучебен ден около мачовете, а по улиците излизат милиони празнуващи, тоя японците са далеч от този ентусиазим.

Голяма част от страната така и не се трогва от всеобщата мания, а в много региони дори няма как и да се наблюдават мачовете, няма и интерес. Но организационните и политически игри са нещо, което винаги носи неприятни емоции около всяко голямо първенство, докато чисто футболно Мондиал 2002 си остава все така култов.

Едно от последните първенства, което остава на прага на традиционния и модерен мултимилионен футбол. Светът вижда танцуващата Бразилия, шокиращи сензации като полуфиналите на Южна Корея и Турция, отпадания в груповата фаза на действащия шампион Франция и колос като Арженитна, както и ... Сенегал.

Снимка: Getty images

Още първият двубой води до нечуван отзвук, защото колоритните типове от Сенегал, определяни за най-екзотичното нещо на Мондиала, побеждават с 1:0 Франция на старта. Онзи гол на Папа Буба Диоп и сенегалската радост и до днес остават ярък спомен на милиони, особено за родените през 90-те, за които това е първият съзнателен шампионат на планетата.

Тогава Франция отпадан от групата без дори да вкара гол, а това официално слага край на практиката шампионът да има гарантирано право на Мондиала. Тази привилегия вече има само за домакина.

Още едно правило завинаги си отива от футбола по време на въпросния Модниал - това за златния гол.

То решава общо три сблъска от елиминациите, но след края на шампионата завинаги е премахнато. Именно един от двубоите, решен по този начин сътворява един от чутовните скандали на световните първенсва.

Става въпрос за мача Южна Корея - Италия, завършил 2:1 след корейски "златен гол", който и до днес остава като може би най-скандалният от съдийска гледна точка.

В главната роля е еквадорският съдия Байрон Морено, който отменя гол за Италия, гони Франческо Тоти и поакзва коренно различен аршин при куп други ситуации. В крайна сметка Южна Корея достига до историческия четвъртфинал, а в Италия определят случилото се като най-голямата кражба в историята.

Снимка: Getty Images

Всичко се повтаря дни по-късно, когато Южна Корея елиминира и Испания, а съдийството на египтянина Гама Ал-Гандур не се различава особено в тенденцията си.

В крайна сметка всичко завършва със самба, ръководена от един гений във може би последния си голям футболен танц - Роналдо.

Феномена вкарва осем гола, включително и два в спечеления с 2:0 финал срещу Германия, а уникалната в онзи период Бразилия печели рекордната си пета световна титла.

И днес, 20 години по-късно, отново в Азия, Селесао пристига като фаворит №1.

И днес, 20 години по-късно, отново в Азия, Мондиалът бе съпътстван с куп скандали от подобен тип, много от тях далеч по-жестоки.

И днес, 20 години по-късно, отново в Азия, всеки европеец се чуди защо ще гледа Мондиал през зимата и в страна без каквито и да е традиции.

И днес, 20 години по-късно, отново в Азия, Мондиалът е екзотичен, странен, необичане, но отново всички го очакват с обичайното нетърпение.

Снимка: Getty images