30 години от ужаса "Хилзбъро" - трагедията, променила футбола (снимки)
15 април 1989 г. преобърна историята на играта, цената бе 96 човешки живота
Три десетилетия минаха, но раните не се затварят.
Спомените за най-ужасната и нелепа трагедия във футбола, отнела 96 невинни човешки живота, белязаха завинаги историята на играта, както и на един град, луд по нея. Ливърпул.
На 15 април 1989 г. в Шефийлд, на стадион "Хилзбъро", се игра полуфинал за Купата на Футболната асоциация. Играха се всъщност шест минути от него, за които никой не иска да си спомня.
ВИЖТЕ В ГАЛЕРИЯТА КАК ВЕЧЕ 30 ГОДИНИ ЛИВЪРПУЛ НЕ ЗАБРАВЯ 96-ТЕ>>>
Ливърпул и Нотингам Форест закараха в града над 45 000 фенове.
Тези на "червените" от "Анфийлд" бяха настанени на трибуната "Лепингс Лейн", която се напълни повече от 30 минути преди началото.
В 14,45 ч местно време обаче, 15 минути преди мача, полицейско нареждане отваря вратите на сектора отвън и допуска в него още няколко хиляди души, които бързат да влязат.
Вместо да бъдат вкарани в секторите отстрани, където още има доста празни места, те са пуснати в пълната трибуна и тълпата смазва на оградите долу хората от първите редове. Няма хулиганизъм, няма побоища. Има хора, притиснати до оградите. Има смърт.
В 15,25 ч 93-ма са мъртви, а ранените са стотици. В 15,06 ч сигналите на играчите вече са ясни - нещо се случва зад вратата. Съдията спира мача, полицията най-после демонтира части от оградите и пуска хората на терена. Той се превръща в лечебница, но и в гробище.
Десетки са спасени от други запалянковци, от бърза намеса на стюарди и полицаи. Изнасят ги с рекламни пана, няма време да се чакат линейките, трудно е и да влязат до игрището. Отнема време.
Залата за гимнастика на гърба на стадиона се превръща в морга. Там разпознават загиналите. Те са 95 още на място, а един почива дни по-късно в болницата.
96 загубени живота в няколко безумни минути. На мач.
Най-младият загинал е Джон-Пол Гихули, 10-годишен. Братовчед му Стивън Джерард тогава е на 8 г. и не пътува с родителите си за мача. След това бе капитан и символ на Ливърпул близо две десетилетия. Общо 38 от жертвите бяха на възраст между 10 и 18 години. Ранените са около 750.
Този ден променя завинаги английския футбол, а и играта като цяло. Трагедията на "Хейзел" четири години по-рано е плод на сбивания, на хулиганизъм, но и отново - на лоша организация и порутен стадион. В Брюксел на финала Ливърпул - Ювентус загиват 39 фенове, трибуната почти се срутва, оградите не издържат.
В Шефийлд лошата организация, слабата подготовка на полицията, в комбинация със съоръжение, което е остаряло и не позволява бърза реакция на екстремната ситуация, са причина за ужаса.
А той е огромен. Англия е в пълен потрес, светът - също. Град Ливърпул е почернен, буквално няма човек, който да не е загубил близък, приятел, колега или поне познат. В месеците след "Хилзбъро" са регистрирани десетки самоубийства, като повечето са несъмнено свързани с травмата. Отнемат живота си хора, оцелели, но видяли отблизо ужаса.
Играчите от отбора, който в тези години доминира напълно английската игра, посещават всички 96 погребения. Мениджърът Кени Далглиш е навсякъде, говори с близките, с родители на загинали, дава им домашния си телефон и получава обаждания дори през нощта. Просто иска да е насреща и да помогне.
Кени не издържа дълго на стреса, през февруари 1991 г. хвърля оставка и напуска футбола, защото травмата е твърде голяма.
Маргарет Тачър, министър-председател тогава, взима крайни мерки.
Изготвя се регистър на хулигани, създават се поименни билети, а Лорд Тейлър изготвя доклад, който предлага революция и пълна промяна в организацията на футбола и стадионите. Премахват се оградите, но и правостоящите места. Ражда се идеята за Висша лига, където стадионите са напълно модерни и безопасни.
Хореография в почит към загиналите. Такава ще има и днес в мача Ливърпул - Челси
Снимка: Getty Images/Guliver Photos30 години по-късно, ако идете на мач в Англия, виждате как плановете на Тейлър са се изпълнили на 100 процента. Семейни сектори, комфорт и никакви проблеми по трибуните.
Трагедията има много аспекти. Градът изживява огромен шок четири дни по-късно. На 19 април главният редактор на таблоида "Сън" - Кевин Макензи, лично нарежда на първа страница да се пусне огромно заглавие "Истината".
Статията е умопомрачителна. Обяснява се как пияни запалянковци обирали труповете на терена, уринирали върху тях и атакували полицаите и медицинските лица, които опитвали да спасят ранените. Разбира се, това е опит да се вдигне тиража.
Видеозаписите и полицейските доклади опровергават напълно такива глупости, а в Ливърпул се зараждат две организации, придобили символен статут.
"Не купувайте "Сън" - кампания, която в град Ливърпул гледа отвсякъде
"Не купувайте "Сън" е битка против вестника, който на практика не се продава в Ливърпул и около града. "Справедливост за 96-те" е друга кампания, създадена от близките на загиналите.
Те се борят за нови разследвания, за да падне тежестта от обвиненията, които правителството на Тачър хвърля върху тях. Заключението е смразяващо тогава: "Виновни са феновете, а не организацията на мача и охраняващите го".
Градският съперник Евертън и неговите запалянковци застанаха плътно зад Ливърпул, "сини" и "червени" са единни в тази битка от 3 десетилетия. Пълна солидарност, която е нечувана за градско съперничество във футбола.
26 години след трагедията, през 2015 г., справедливостта дойде. Новите разследвания и отворените най-после засекретени документи доказаха, че полицейска небрежност и престъпна безотговорност е пратила хората в препълнения сектор и е обрекла на смърт десетки други. Вестник "Сън" публикува на първата си страница извинение и дори написа: "Излъгахме". Късно - никой не се трогна.
Последствията от кошмарния 15 април 1989-а?
Английският и европейският футбол разбраха смисъла от това стадионите да станат място за нормалност, за шоу. Клубът Ливърпул като машина, която мачкаше безмилостно, вече бе в миналото. През 70-те и 80-те, за някакви си 19 години, "червените" бяха спечелили 10 титли на Англия, 3 пъти Купата на ФА, четири пъти Купата на шампионите в Европа. Най-силният тим на континента просто се стопи след трагедията.
Светът също се разтърси от кадрите и фотосите, дошли от онзи следобед на "Хилзбъро".
Дни след трагедията Милан прие Реал (Мадрид) в полуфинал за Купата на европейските шампиони. В първата минута, веднага след сигнала за начало, мачът спря.
Играчите застинаха на терена, а от уредбата на "Сан Сиро" зазвуча химнът на Ливърпул - "You`ll Never Walk Alone". Пееше и целият стадион, пълен с италианци.
30 години по-късно, клубът в понеделник пак ще почете жертвите, но тихо, без голяма служба на терена, както бе през годините. Градът ще застине под звука на сирените в 15,06 ч. Всеки ще спре там, където го завари часът, ще сведе глава и ще си спомни.
Всъщност, Ливърпул никога не е забравял. Футболът - също.
Защото онези 96 загинали в ужаса на "Хилзбъро" спасиха много човешки животи на мачове в годините след това.
Трагедията роди революция и промени футбола завинаги.
ВИЖТЕ В ГАЛЕРИЯТА КАК ВЕЧЕ 30 ГОДИНИ ЛИВЪРПУЛ НЕ ЗАБРАВЯ 96-ТЕ>>>
Мемориалът на "Анфийлд" с имената на загиналите
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Забележка: Corner.bg ви спести най-стресиращите снимки от онзи ден преди 30 години, заснети от фотографите, намиращи се на метри от оградите на "Хилзбъро".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}