"Как Давид вдигна над главата си Голиат". Заглавие, което не е най-оригиналното в света, но със сигурност любопитно.

Така през ноември 1986 г. германското издание "Deutsches Sportecho" озаглавява своя очерк за едно световно първенство в спорт, в който Западна Германия няма особен интерес.

Но - внимание. Въпросният Голиат е СССР, а това винаги е любопитно в онези години.

Точно 35 години минаха от най-великия триумф на българските щанги. Световното първенство в София през ноември 1986-а е убийствено робство, под което попадат всички противници на тима ни, воден от Иван Абаджиев.

Ето ги и фактите, но ще ви върнем към този позабравен (а не бива да е такъв) и огромен успех на спорта ни.

ВЪРНЕТЕ СЕ КЪМ "СОФИЯ 1986" С ФОТОСИТЕ НА ДОАЙЕНА ИВАН ГРИГОРОВ>>>

Категориите са 10. България взима 7 златни медала, добавя и два сребърни. Това е доминация, която е нечувана в спортовете, в които СССР приема като лична обида някой друг да има повече медали от Съюза в онези години.

Зала "Универсиада", ноември 1986 г., Световно първенство по вдигане на тежести

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Фактите:

Това е световно първенство №60 в историята на вдигането на тежести. Идват 193-ма атлети от 41 страни, като най-добрите са в София.

До 52 кг, шампион Севдалин Маринов (България)

56 кг, шампион Митко Гръблев (България)

Абаджиев с отборната купа на световен шампион

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

60 кг, шампион Наум Шаламанов/Наим Сюлейманоглу (България). В този момент големият Наим се състезава с първото име. Месец по-късно той напуска лагера на отбора ни в Мелбърн по време на състезание за Световната купа и акостира в Турция.

67.5 кг, шампион Михаил Петров, втори Стефан Топуров (България)

75 кг, шампион Александър Върбанов, втори Борислав Гидиков (България)

82.5 кг, шампион Асен Златев (България)

90 кг, шампион Анатолий Харпати (СССР)

100 кг, шампион Нику Влад (Румъния)

до 110 кг, шампион Юри Захариевич (СССР)

над 110 кг, шампион Антонио Кръстев (България).

Разбира се, в зала "Универсиада" няма празно място през онези ноемврийски дни от 8-ми до 15-ти. Удивителното представяне на отбора на Абаджиев не е сензация, защото българските щангисти вече са заявили в предходната декада, че не смятат да се дават. Но такава хегемония...

Наим Сюлейманоглу

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

През 1976 г. на Олимпийските игри за първи път се видя, че нашите могат да се сборят със Съюза - 2 златни, три сребърни и един бронзов медал. На световните първенства от 1981 и 1983 г. ги доближавахме - 9 срещу 10 медала общо, но пак изоставахме в златото. Към края на 1984-а от 30 световни рекорда в отделните движения на категориите, 12 вече бяха български. Почти всички останали - съветски.

За да дойде хегемонията от 1986-а, а и нейното продължение в следващите години, макар и никога не в чак такива статистически измерения.

Едно изследване на Международната федерация твърди, че през 1984-а на територията на СССР е имало 341 хиляди души, които са се занимавали организирано с вдигане на тежести. У нас по това време едва ли са повече от 4-5 хиляди, включително треньори, ветерани, юноши и любители.

Което прави успеха от Световното през 1986-а в "Универсиада" още по впечатляващ.

ВЪРНЕТЕ СЕ КЪМ НЕВЕРОЯТНОТО ЗА БЪЛГАРИЯ СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО "СОФИЯ 1986" С ФОТОСИТЕ НА ДОАЙЕНА ИВАН ГРИГОРОВ>>>

В традиционната рубрика "За вашия албум" на в. "Старт" снимката на футболен отбор бе заменена с тази на шампионския ни състав

Асен Златев

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Митко Гръблев

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Антонио Кръстев

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Зала "Универсиада", ноември 1986 г., Световно първенство по вдигане на тежести

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg