Разходка във времето: Тъжни футболни белези ни оставят тези иначе толкова весели ирландци
Изхвърляха ни от европейско и от световно. Нямаме победа в Дъблин, а единственият ни гол там в официален мач е... автогол
Ирландците имаха поредния уикенд на купон, отлично настроение и песни до зори. Те са си такива хора, а когато е и техният най-голям празник Свети Патрик (беше на 17 март, но хората си го поливат през целия уикенд около датата), градовете и селата на Зеления остров са малки карнавални столици. Такава е народопсихологията им. Жизнерадостни и весели хора, които в четвъртък и неделя срещаме като противник на футболния терен във важни за националния отбор мачове.
България - Ирландия в четвъртък в Пловдив и Ирландия - България в неделя в Дъблин ще определят кой ще играе в по-горната Лига В на турнира Лига на нациите в неговото следващо издание. Сега сме в Лига С и ще останем в третото ниво, ако не спечелим в двата баража с ирландците.
А те, тези весели и симпатични типове, имат лошия навик да ни оставят трайни и тъжни белези, когато се срещаме на футбол. Иначе казано, нямаме добри спомени от сблъсъците с тях, въпреки че записахме и победи.
Първи срещи. Ние сме голям фаворит, но...
На 1 юни 1977 г. се изправяме за първи път срещу Република Ирландия на футбол, на ниво национални отбори. Мачът е световна квалификация в София, а групата е от три отбора. Франция с младия Платини, с Рощо, Лакомб и останалите, е третият състав. Започнали сме с 2:2 срещу "петлите" у дома, което се приема за добър резултат. После французите бият с 2:0 ирландците в Париж, но падат с 0:1 в Дъблин с гол на местната звезда Лиъм Брейди. И ние виждаме ясно шанса си.
Побеждаваме много трудно с 2:1 в София тимът в зелени екипи, като Павел Панов и Андрей Желязков вкарват за България. Попадението на Жужо идва за 2:1 в 76-ата минута, след като гостите ни измъчват жестоко.
Но в Дъблин правим само 0:0, а това означава, че отиваме на решаващ мач в Париж само с точка пред Франция. А можеше да са две... Падаме с 1:3 и пропускаме шанс за Мондиал 1978.
Още в следващите квалификации пак сме в една група, но по пътя за Евро 1980 идва ново разочарование. Бием с 1:0 в София (Чавдар Цветков вкарва много късен победен гол в ужасно мъчен мач), но навън отново ни чака разочарование - 0:3. И пак сме далеч от класиране, като оставаме не само зад Ейре, но и зад Северна Ирландия, и зад Англия.
Шотландска услуга и сълзите на "Васил Левски"
Ако 17 ноември 1993-а е Еверест на емоциите на родния футбол, що се отнася до квалификационни мачове в цялата му история, то 11 ноември 1987-ма е обратният полюс. Дъното.
В онази дъждовна вечер на "Васил Левски" паднахме с 0:1 от Шотландия в последна квалификация за Евро 1988. А ни трябваше реми, за да се класираме сред най-добрите - забележете - осем отбора на континента. Не отидохме там, защото шотландците ни посякоха с гол в 87-ата минута на Гари Макай, въпреки че играеха само за честта си.
А защо това е важно за този материал ли? Защото на европейското се класира Ирландия!
В групата преди това ги бихме ужасно трудно в София с 2:1, като Лъчо Танев вкара победния гол в 81-вата минута от дузпа.
Преди това Аян Садъков откри за нашите, а нападателят на Манчестър Юнайтед Франк Стейпълтън изравни.
В Дъблин обаче пак ни завъртя вихрушка. Биха ни 2:0 в един странен мач, в който вятърът бе толкова силен, че при всеки корнер топката изглеждаше така, сякаш директно може да влезе във вратата.
Нашите не издържаха не само физически. Насреща вече бе отбор с доста сериозни играчи като Рей Хаутън, Рони Уилън и Джон Олдридж от Ливърпул, Пол Макграт, Кевин Моран и Стейпълтън от Юнайтед, както и Лиъм Брейди, Пат Бонър на вратата, Мик Макарти...
Нов век - старите навици
През 2004 г. ги срещнахме в контрола в Дъблин, която бе първи мач като национален селекционер за Христо Стоичков. В добавка видяхме и първия гол с екипа на България на Валери Божинов, и - 1:1.
През 2009-а се изправихме два пъти срещу тези корави типове, вече в световни квалификации, а там отново нещата не завършиха добре.
В Дъблин изравнихме в 74-ата минута с автогол на Кевин Килбан - и това остава и до днес единственото попадение за България при гостуване на Ирландия в официален мач! Те поведоха още в първата минута с гол с глава на огромния бранител Ричард Дън.
Същият Дън пак ни надъни в София, пак с глава (естествено) за 0:1, стигнахме отново само до 1:1 с гол на Димитър Телкийски. Треньорският сблъсък Станимир Стоилов - Джовани Трапатони завърши 1-1, но ирландците отидоха на бараж като втори в групата, а ние гледахме и плейофите, и световното в ЮАР, по телевизията. Както и те, между другото, след като "измамата на века" с ръката на Тиери Анри ги изхвърли на баража срещу Франция.
Загубихме с 1:3 контрола през 2019-а (с треньор Краси Балъков), а голът за нас вкара Ивелин Попов в 67-ата минута от дузпа.
А за последно се изправихме срещу ирландците в Лигата на нациите през есента на 2020-а, когато допуснахме 1:1 в София с изравнителен гол на Дъфи в последните секунди (Божидар Краев вкара за нашите). После 0:0 в Дъблин само подпечата последното ни място в групата.
Обобщението: 3 победи (все у дома), 6 равенства, 3 загуби. Като гост в никакъв мач не сме ги били, а в официален имаме един отбелязан гол. Застанат ли на пътя ни, никога за никакво първенство не се класираме.
Ще трябва да пренапишем историята в четвъртък и неделя, за да играем в Лига В на турнира от следващото издание.