17-11-2017 20-11-2018

65 години от първата "Златна топка": Човекът, който показа на света как да играе футбол

И тогава медиите се съмняваха дали той е най-заслужил, но колегите му - не

13:01 | 18 декември 2021 | Автор : Динко Гоцев 11 17036 Снимка: Getty Images

Преди две седмици в Париж се разгоряха страсти и дискусии, след като Лео Меси получи седмата си "Златна топка". За едни тя е незаслужена, за други - просто награда за цялостно творчество, а трети са категорични, че Меси я заслужава всеки път, когато стъпи на терена. Така е с индивидуалните награди в отборните спортове - колкото хора, толкова и мнения.

Ретро

Любопитно и показателно, така е откакто "свят светува" Или поне откакто футбол царува и в него има призове. Защото днес, 18 декември, е денят на връчването на първата "Златна топка" в историята. Преди 65 години двама пратеници на "Франс Футбол" я занасят в скромен дом в Блекпул, където сър Станли Метюс благодари, стиска им ръцете, кани ги на чаша чай (според легендата) и - това е. Няма церемонии, няма хиляди снимки, видеа, гифчета и ре-туитове. Други времена.

Общото - и тогава, и сега, има спорове (в пресата) дали най-заслужилият е спечелил.

В първото издание на "Златната топка" Метюс, крило на Блекпул, получава 47 точки в гласуването на журналистите от Европа. Втори остава Алфредо ди Стефано (Реал Мадрид) с 44, а трети - Раймон Копа от същия отбор с 33. Имената нататък - чуйте ги само: Ференц Пушкаш (Хонвед, 32), Лев Яшин (Динамо-Москва, 19), Йожеш Божик (Хонвед, 15)... В списъка са и двама българи - Иван Колев и Стефан Божков от всепобеждаващия у нас тим на ЦДНА, който година по-рано е дебютирал в новосъздания турнир на шампионите и е бил Динамо (Букурещ) с 8:1 в първия си мач. Колев дели 9-о място с още двама играчи, а Божков - 13-о с още 7 футболисти.

Започва се едно мъдрене, най-вече в Испания. Как така футболисти от Реал Мадрид, спечелил убедително първото издание на КЕШ и най-силен отбор на континента, са зад Станли Метюс. Той играе в онзи момент за Блекпул. Отборът е завършил сезон 1955/56 г. втори зад Манчестър Юнайтед, а в момента, в който "Топката" е занесена на Стан в къщата му на чаша чай, е осми в класирането в Англия. И още нещо - Метюс е на 41 години и 10 месеца! Самите конкуренти - огромни звезди на онова време, до един нямат съмнение, че най-заслужилият печели.

Embed from Getty Images

Та - това с "кой заслужава" във футбола, когато става дума не за резултати, а за индивидуални призове, не е от вчера. Но кой е сър Стенли Метюс, първият носител на "Златната топка"? Със сигурност мнозина дори не подозират каква е неговата история.

Каква бе тайната му ли? Той просто обичаше футбола.

Затова и игра на 50 години в резервния тим на Стоук, а на 49 - в Първа дивизия. Затова и не спираше да се усмихва на терена, независимо колко го подритваха защитниците из локвите на английските игрища. А тогава не бе като сега - всяко докосване е нарушение... Никой не пазеше нападателите от кръвожадни бранители.

Вероятно така трябва да започва историята на един от най-славните синове на играта, получил титлата сър още, докато играе. Това не е случвало никога повече след сър Стан. Той си отиде през 2000-а, а думите от едно от последните му интервюта вероятно са най-добрата визитка за този човек:

"Играех по цели дни на улицата като дете. Намирах някаква малка топка, ходех при месаря на ъгъла да ми даде нещо за ритане (обикновено пикочен свински мехур, който се изхвърля). Вечер понякога свалях уличната лампа и я подритвах пред къщата ни.

Това беше моето тренировъчно игрище. Никога в живота не съм искал друго, освен да играя футбол."

В годините като тийнейджър той играе футбол, но едновременно с това тренира лека атлетика и бокс. Те му дават невероятна атлетичност, бързина, повратливост и издръжливост. Като маратонец е - не спира да тича, а освен това с едно движение на рамото и финт праща крайните бранители по земята.

През 1930-а Метюс влиза в редиците на Стоук Сити, едва на 15 години. Мениджърът Том Матър убеждава татко му Джак да го пусне, като едновременно с това да работи и в офисите на клуба и да изкарва по 1 лира на седмица. Какви времена...

Две години подписва първия си професионален договор със Стоук. На 17 години е, в клуба вече се говори за таланта му. Заплатата му става 5 лири седмично. Единственият проблем е да успеят да канализират невероятната му енергия и да извлекат максимума от нея за отбора.

Стан превръща дрибъла в запазена марка - финтът с тяло, при който бранителят остава на място или дори пада, става известен в Англия и Европа като "номерът на Метюс". В края на 30-те години вестник "Таймс" измисля формулировката на този танц по крилото - нарича го "фокстрот от три стъпки", при който Станли си освобождава място за центриране.

Матюс е железен. Той играе във всеки мач, физиката му е убийствена, атлетизмът - изключителен. Заплатата му стига 20 лири на седмица и никога не ги надхвърля. Не са големи пари дори за онова време. Но хората в страната ходят на стадионите с огромно нетърпение, когато знаят че Станли Матюс ще играе. Защитниците го ритат през краката, той става и им подава ръка. Джентълмен с усмивка.

Записва над 700 мача за Стоук и Блекпул - двата отбора, за които играе в кариерата си в Англия. Има и 84 двубоя за националния отбор. Кариерата му продължава 33 години и 2 месеца - от дебюта за Стоук до отказването през 1965-а. Играе с номер 7, а от него тръгва магията на този номер в английския футбол.

Embed from Getty Images

Каква е тайната на дълголетието му?

Всяка сутрин в 8 ч той е на улицата, а в периода в Блекпул - на брега на морето, за да прави упражнения. Поне час подготвя тялото си за деня, който предстои. Отделно от това не пие и не пуши - рядко срещано за футболист в Англия в онези години. Не яде никаква захар, избягва и други храни, типични за британците. Спазва режим, включително хранителен, което е нечувано за 30-те и 40-те години на миналия век във футбола. Слаб, невероятно пъргав, позитивен и с манталитет на човек, който никога не се отказва.

Наричат го Хрътката, а по-късно - Вълшебникът на дрибъла. Не печели кой знае колко отличия в кариерата си, между другото. Ако го поставим до Ди Стефано, Копа и Пушкаш, които изпреварва за първата "Златната топка", направо не е спечелил нищо отборно. Но самият Ди Стефано казва:

"Той бе примерът и стандартът за всеки от нас. Лицето на футбола. Усмихнат, излъчващ увереност, едновременно с това невероятно земен и учтив човек. Да си на една маса с него бе чест и удоволствие."

Двамата са сядали няколко пъти на една маса, канени в сборни отбори на света, на Европа. Реал два пъти опитва да вземе Метюс дори в годините, когато вече минава 40. И да го събере с Копа, Ди Стефано и Пушкаш. Но на него му стигат 20-те лири седмично в Блепкул и после в Стоук. И дома. Това му е достатъчно, не търси слава пари.

Embed from Getty Images

През май 1953 г. е големият му ден. Тогава Блекпул играе на финала за Купата на Футболната асоциация срещу Болтън. Но - малко предистория. Шест години по-рано той напуска Стоук Сити, отборът на детството и живота си, за да премине в Блекпул за 11 500 лири. На 32 години прави първия си трансфер. Един от двата. Казва си, че с този тим има по-голям шанс да вземе единствената купа, която го интересува - Купата на ФА. Тогава тя е много по-важна от титлата на шампион.

Година по-късно купата е съвсем близо. Блекпул обаче губи финала от Манчестър Юнайтед с 2:4. През 1951-ва "оранжевите" отново са на "Уембли", на един мач от трофея. И пак разочарование - този път от Нюкасъл. Така две години по-късно, през 1953-а, Метюс знае, че това е вероятно последният му шанс. Вече е на 38 г.

Този път насреща е Болтън, воден от страховития Нат Лофтхаус в атака. В 55-ата минута английският национален халф Ерик Бел прави резултата 3:1 за Болтън и всичко изглежда приключило. Мечтата на Стан пак отлита. Но... тогава се случват невероятни събития на "Уембли".

Метюс запретва ръкави. Тръгва по дясното крило, преминава съперник, центрира и Стан Мортенсен вкарва - 2:3, двадесетина минути преди края. Блекпул натиска, а дясното крило просто танцува с топката. В 89-ата минута пак негов пробив, пак пас - 3:3, отново Мортенсен. Секунди по-късно - нова подигравка с бранителя, ново подаване отдясно на Метюс, този път Бил Пери вкарва отблизо и Блекпул печели с 4:3. Три асистенции на крилото.

И днес този мач е наричан Финалът на Метюс - ако погледнете в google или някой архив на английския футбол, така го водят.

Това е първото голямо събитие в спорта във Великобритания, предавано по телевизията. Ефектът е огромен, цялата страна гледа танца на сър Стан. Нат Лофтхаус се е изправил гордо след двубоя и аплодира Метюс, независимо от загубата и разочарованието.

Пресата в Англия е доказано силна, когато става дума за заглавия с поетичен отенък. "Вълшебникът на "Уембли" (The Wembley Wizard), "Стан Велики" и т.н.

Embed from Getty Images

Има и една история, която мнозина разбират чак години, след като крилото спира да играе. В края на войната, в която Станли служи във военновъздушните сили на Великобритания, баща му е на смъртно легло. Кара го да му даде две обещания, преди да умре. Едното е - грижи се за майка си. Другото - спечели Купата на Футболната асоциация. "Бях напълно спокоен и в мир със себе си след онзи финал", казва. Нищо друго вече не е от значение, освен да радва хората и играе футбол с огромното удоволствие, с което го прави.

На 50 години спира с футбола, за да стане треньор. Но не на големи отбори и професионални играчи. Издържа само една година в Порт Вейл, преди да тръгне по света и да тренира тъмнокожи деца и младежи в Совето, Танзания, Нигерия, Гана... За неговото отношение към играта, към феновете, към децата, се разказват легенди. Всъщност са си съвсем истински истории.

През 1950-а е с английския тим на световното в Бразилия, но след отпадането на отбора остава на свои разноски в страната. Иска да гледа мачовете, да се запознае с отборите на домакините, Уругвай и останалите. Просто му се гледа различен футбол.

Клиф Джоунс, един от водещите играчи на Тотнъм от 50-те години, разказва история за Стан:

"Той загряваше с някакви тежки обувки, като на гмуркач, сякаш бяха с котви на тях. Видимо трудно тичаше на загрявката, явно искаше да разтегне добре всички мускули. След това за мача излизаше с изключително леки обувки, можеше да ги гънеш във всякакви форми, бяха като чорапи. Една фирма в Нортхемптън му ги правеше, сменяше ги на всеки 3-4 мача, защото не издържаха. С тях бягаше като бос, според мен взимаше 100 метра с време като на Джеси Оуенс в онези години, толкова бърз беше. Неуловим на терена. Просто се надявахме да не му върви играта срещу нас."

"Това е човекът, който показа как да се играе футбол", отсича Краля Пеле.

Бразилецът отива на прощалния му мач, заедно с Яшин, Пушкаш, Ди Стефано. Изнасят сър Стан от терена на ръце. На тържествената вечеря след двубоя Метюс е толкова притеснен, че дори не може да произнесе реч. Трогнат е от това, че всеки футболен гений на това време е там, за да го уважи.

През 2000-ата си отиде от света три седмици, след като навърши 85 години. Погребението му събра над 10 000 души в Стоук, като сред тях бяха Боби Чарлтън, Гордън Бенкс, Том Фини и други великани на играта. Прахът му бе положен под централния кръг на терена на стадион "Британия", на който днес играе Стоук. Неговият първи отбор.

Така е сигурно, че духът му никога няма да напусне мястото, където футболът зърна този вълшебник за първи път.

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО