21:03 | 23.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Астън Вила представя: Иконата Стилиян Петров

Иконата на Астън Вила с откровено интервю за онези времена

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Астън Вила представя: Иконата Стилиян Петров

Иконата на Астън Вила с откровено интервю за онези времена

13:52 | 13 ноември 2018 | Редактор : Николай Петров 1 3240 Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Астън Вила отдаде голяма чест на бившия си капитан Стилиян Петров, заснемайки интервю с него като част от поредица за иконите на клуба.

Стан, както го наричат на Острова, говори за онези хубави времена във Висшата лига, за борбата си с левкемията и какво за него значи клубът Астън Вила.

За трансфера от Селтик в Астън Вила:

- Астън Вила е велик клуб. Да се преместя от Селтик тук беше невероятно, защото знаех историята на клуба. Преместих се от европейски шампион в европейски шампион. Очакванията на феновете са големи и трябва да поставиш стандарт. Беше невероятна емоция и нямах търпение да започна.

Снимка: Getty Images

Трансферът беше труден, защото бях близо до преминаване в Портсмут на Хари Реднап. Астън Вила на Мартин О'Нийл предложи по-голяма сума и получих обаждане. Трябваше да пътувам рано сутринта и всичко се случи бързо и неочаквано.

Работих пет години с Мартин в Селтик и знаех, че той е човекът. Знаех какво иска от играчите и какво е постигнал. Когато офертата дойде, го попитах какво иска да изгради. Отговори ми, че иска силен отбор, който да конкурира най-големите и да играе в Европа. Припомни ми, че първите една, две години ще са трудни, но за мен това бе достатъчно. Това бе перфектният шанс за промяната и за предизвикателството на Висшата лига.

За дебютът срещу Уест Хям, където на скамейката за пръв път бяха Карлос Тевес и Хавиер Масчерано. Стан ги засенчи и всички говориха само за него:

- Бях тренирал веднъж със съотборниците си преди този мач. Срещата беше прекрасна срещу един много добър отбор. Направих страхотен дебют и два пропуска. Всички говориха за мен. След това имаше лек спад, но такива моменти те правят силен.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

За момента, в който загуби титулярното място. В Селтик беше атакуващ полузащитник, а след това О'Нийл го върна назад:

- Мартин ми каза, че първите години ще са трудни и го очаквах. Започна да води много млади играчи, а други напускаха. Опитахме да намерим баланса. Всичко вървеше наред, но изведнъж трябваше да играя в дясната зона на полузащитата.

За мен бе много трудно, защото темпото е много високо, а бековете бяха много по-бързи и силни. Беше ми много важно обаче да съм в отбора. Загубих титулярното си място, защото дойдоха хора като Ашли Йънг и Стюарт Даунинг, които са по-силни на фланга. А Гарет Бари и Найджъл Рио-Коукър бяха по-добри от мен в центъра. Около пет месеца не играх, но си казах, че трябва да работя по-здраво и да съм в по-добра физическа форма, за да се завърна. Позицията ми се промени изцяло, но я бях играл в националния отбор. Беше трудно, но се адаптирах.

За гола срещу Дарби Каунти, за който феновете ще говорят още дълги години:

- Това беше в периода, в който трудно стигах до ситуации за гол. В такъв случай трябва да импровизираш. Всичко е инстинкт. Ако някой каже, че е тренирал подобен удар, ще излъже. Това е от лудите моменти във футбола, които понякога идват. Грабваш шанса и опитваш. Получи се и ще се говори още дълго за този гол.

За чувството да е капитан на Астън Вила:

Това е чест и те прави горд футболист и човек. Да си капитан е много специално и го приемам много сериозно. Това е като да си помощник-треньор. Взимаш решения на терена за доброто на отбора. Понякога трябва да жертваш себе си, за да си добър съотборник. Бях капитан с много гордост и се опитах да съм възможно най-добър в това. Бе много важно да съм с лентата на голям клуб като Астън Вила.

Снимка: Getty images/ Guliver photos

За подкрепата на клуба в трудния период на болестта:

Беше невероятно. Феновете бяха страхотни през цялото това пътешествие. А и сега. Те още ме подкрепят и са зад мен. Това показва какво си постигнал като играч за клуба. Феновете на Вила са великолепен пример. Те са зад всеки играч от клуба. Гледам на това време с усмивка, защото когато пребориш такава болест, оценяваш факта, че си жив. Приемаш малките неща с усмивка, гледайки децата ти как растат и виждайки съпругата си всеки ден.

Няма да лъжа. Имах много трудни моменти, но с подкрепата на хората ги преодолях.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

За опита за завръщане на терена след болестта:

Това е болезнена тема за мен, но не ми пречи да говоря за нея. Някои хора не разбират колко много обичам футбола. Мислиш си, че можеш да спреш и си го казваш, но отказването ти отнема много. Исках да съм на терена отново не само, за да играя отново, но и да покажа на хората, че могат да преборят болестта и да се върнат към нормалния живот.

Снимка: Getty images/ Guliver photos

Когато спрях да играя бях 84 килограма, а когато реших да се върна на тренировките бях 139. В рамките на година и половина трябваше да работя с личен треньор и диетолог, и да съм сигурен, че мога да тренирам пълноценно.

Много хора не знаят това: при тичането с мен беше Габи Агбонлахор и други съотборници. Те ме бутаха по гърба, за да довърша бягането и да не се проваля. Когато от клуба ми казаха, че няма да получа контракт, ме заболя и имах много въпроси за задаване. Но бях твърде уморен да се боря. Имах оферти от отбори в долните дивизии, но исках да приключа в Астън Вила и да покажа на хората, че има завръщане. Не се получи, но оставям това зад гърба си.

Ето го и перфектния отбор за Стилиян: