17-11-2017 20-11-2018

Бате Начко стана МоНачко в една незабравима вечер (Снимки)

Какви времена бяха... Когато Локо от "Надежда" тръгна да покорява Европа

08:46 | 22 октомври 2022 | Редактор : Динко Гоцев 27 9579 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Когато днес гледаме картинката на евротурнирите и в края на октомври обикновено в нея има само един или най-много два български отбора, при това във второстепенните надпревари, заключенията за нивото, стандартите и т.н. на родния футбол са ясни.

Ретро

Защо и как - дълга тема. Но бяха времена...

През есента на 1979-а в България само за 2-3 месеца идват някои от най-големите отбори на континента, като не минават оттук на разходка. Левски - първенец у нас в предходния сезон, среща на старта на Купата на шампионите Реал Мадрид и отпада закономерно. ЦСКА още на старта в Купата на УЕФА е елиминиран от друг гранд - Динамо (Киев), но не и без битка.

Берое в Купата на купите стига до втория кръг, където бие Ювентус в края на октомври в Стара Загора (1:0), за да отпадне едва след продължения в Торино.

По същото време, на 24 октомври, на "Васил Левски" в София се играе един паметен мач.

ВИЖТЕ УНИКАЛНИТЕ СНИМКИ ОТ МАЧА НА ИВАН ГРИГОРОВ>>>

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

След него героят на безброй футболни истории - къде истински, къде митологизирани, вече никога не е просто бате Начко. Покойният великан на футбола ни и главна фигура на софийските градски легенди - изключителният Атанас Михайлов, получава титлата МоНачко. Човекът, който вкарваше от корнери, фаулове, дузпи и кажи-речи от всяка точка на терена, в онази вечер сам се погрижи един от най-силните отбори на онова време - Монако, да си събере багажа от турнира.

Паметна вечер е тази на 24 октомври 1979-а. На трибуните на Националния стадион има 18-19 хиляди зрители, като според очевидци, не всички са локомотивци - да видят мача идват левскари, цесекари. Но за една вечер всички стават от Локо и Начко.

Възгласите "Локо-Локо" от "А" сектор се чуват далеч извън стадиона, а играта на терена вдъхновява хората. Един от най-силните контраатакуващи отбори в цялата история на родния футбол е тръгнал да превзема Европа.

"Червено-черните" бият на старта в турнира Ференцварош с 3:0 в София, а на реванша страдат - 0:2 до 60-ата минута. Но удържат.

Монако пристига с легендарния Жан-Люк Етори на вратата, човек с 602 мача за клуба, пазил и на Франция. В състава са още куп национали, а на върха на атаката - друга колосална фигура. Делио Онис е роден в Рим, но от 3-годишен живее в Аржентина, като е с такава националност.

Той е култов герой в историята на Монако със 187 гола в 232 мача, като в седемте си сезона в отбора нито веднъж не пада под 20 попадения. И Локо се запознава отблизо с качествата му. Но пък как Монако се запознава с бате Начко...

Мачът тръгва атака за атака, а в 28-ата минута идва дузпа за българите. Михайлов - 1:0. Само осем минути по-късно пак левачката на Начко прави 2:0, след като една отбита топка му идва около точката за дузпа, а той от такива позиции не пропуска.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Гостите натискат след почивката, а тогава на терена се появява и Роже Мила, само на 27 години и още световно непознат. По-късно той ще счупи рекорди на Мондиали, ще стане герой на африканския футбол с попаденията си на Италия 1990 и САЩ 1994.

Онис вкарва дузпа в 75-ата минута, но само пет по-късно е свирена втора за Локо, която Начко с лекота реализира. Пак Онис бележи четири минути преди края, но в последните секунди номер 10 от Локо се измъква и бележи с левачката под плонжа на Етори. Четири гола на Начко - 4:2!

И още, докато по градинките на София това "МоНачко" набира популярност, идва реваншът. Той не върви никак добре - Кристоф и Онис правят 2:0 до 40-ата минута и Локо е пред отпадане. 13 минути преди края обаче домакините заспиват, а десетката напипва топката пред дъгата и я праща пак в долния ъгъл - пети гол на Михайлов в два мача срещу този съперник!

Колко силен е елиминираният Монако ли? В края на същия сезон печели Купата на Франция, а после е шампион два пъти за пет години.

Локо обаче не смята да спира до там. През ноември същата година Динамо (Киев) пристига за мачове от третия кръг, след като е елиминирал вече ЦСКА в турнира. Начко не ги пропуска - в 39-ата минута вкарва единствения гол и реваншът в Киев се очертава доста сложен за тима от СССР. И пак сценарий под индиго - Блохин (вече "Златна топка" от 1975-а и Хапсалис бележат, 2:0 още на почивката. Но Нако Дойчев вкарва в 72-рата минута и Локо прави още един подвиг. Този мач се играе на 12 декември и условията в Киев са много тежки.

През март 1980-а Щутгарт елиминира "железничарите" с 3:1 и 1:0, за да ги спре на четвъртфинал. Тогава полуфиналите са с четири германски отбора, а Локомотив е безсилен да се намести там. Но този отбор прави невероятни неща, пълни трибуните срещу Щутгарт, когато хората вече вярват в чудеса. Е, трето не се случва, но...

Начко, покойник за съжаление, си остава МоНачко завинаги във фолклора на българския привърженик на футбола. След четири плюс един гола във вратата на Етори - има ли по-подходящ прякор?

ВЪРНЕТЕ СЕ КЪМ ПАМЕТНИЯ МАЧ С ФОТОСИТЕ НА ИВАН ГРИГОРОВ>>>