07:43 | 25.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Боби Фишер - абсурдният свят на един луд гений

Днес една от най-енигматичните спортни икони щеше да навърши 76 години

Боби Фишер - абсурдният свят на един луд гений

Днес една от най-енигматичните спортни икони щеше да навърши 76 години

12:42 | 9 март 2019 | Редактор : Динко Гоцев 48 20063

"Няма да играя. Носът на коня е твърде дълъг" (говорим за коня като шахматна фигура).

"Аплодирам случилото се на 11 септември. Никой не се трогва, че САЩ и Израел постоянно бомбардират палестинските земи, нали?".

Кой би казал такива неща? За какъв човек става дума?

Днес Роберт Джеймс Фишер, смятан от мнозина за най-добър шахматист в историята, щеше да навърши 76 години. Роберт или Робърт - спорно. Американците предпочитат второто, но произходът му диктува, че по-скоро е първото.

Наследството му в шахмата е огромно, а абсурдите около този луд гений го правят една от най-енигматичните фигури в спорта за последното столетие.

Снимка: Getty Images

Роден на 9 март 1943 г. в Чикаго, израснал в Ню Йорк, Боби Фишер се запознава с дъската за шахмат, когато е на 6-7 години. Сестра му е отговорна за появата на играта в живота му. Боби е дете на швейцарска еврейка и немски биофизик, но практически не познава баща си.

Особено силна връзката със сестра му и когато тя слага пред него дъската с черни и бели квадрати, се оказва, че хлапето вижда там повече от другите. По-дълбоко, отколкото едно дете може да види. Боби е напълно обсебен от играта. Тя се превръща в единственото съществено нещо в живота му.

Тийнейджърските години са трудни. Фишер сменя шест училища, никъде няма добри оценки и това изобщо не го трогва. Накрая напуска училище на 16, за да се отдаде изцяло на играта.

Тогава вече е шампион на Щатите (прави го на 14 г., без да загуби партия в 13 срещи!) и гросмайстор, познат по света. Най-младият в историята.

Младежът е изключителен в играта, агресивен, настъпателен и с визия, която е непозната до този момент в шахмата. Но тъмната страна на силата вече се проявява.

Боби е крайно арогантен, самовлюбен и безотговорен. Той печели турнири, носи медали от шахматни Олимпиади. Не успява да го стори на поредната такава във Варна, където завършва осми индивидуално и четвърти отборно със САЩ през 1962 г.

След това идват годините, в които мечтата за световна титла става реалност. Но пътят е обсипан с остри камъни. И то - основно заради неговия характер.

Фишер е в постоянен конфликт с някого или... често с всички в спорта и в ежедневието. Интроверт, непредвидим и с постоянни претенции за всичко, той изумява организаторите на турнирите.

Веднъж казва, че няма да играе, защото носът на коня е твърде дълъг. Конят на дъската за шахмат. Друг път пък се оказва, дъската му лъщи, била твърде бляскава. Това влудява съперници и хората от турнира.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Причуват му се звуци, които били от "заглушители и подслушватели", и които никой друг в залата не чува. Пълен куку.

През 1972 г. се изправя най-после в мач за титлата срещу Борис Спаски, който показва невероятно уважение към американеца. Насреща получава ужасна арогантност.

Мачът е в столицата на Исландия Рейкявик и Фишер първоначално отказва да излети от Щатите към Европа. Сигурен е, че "комунистите ще свалят самолета му". Теория, която го притеснява до края на дните му, между другото.

Боби прави изумителен мач, особено в прочутата партия №6, която кара Спаски да го аплодира и поздрави с поклон. Фишер печели двубоя и носи за първи и последен път титлата в САЩ, прекъсвайки 24-годишното шахматно царуване на състезатели от СССР.

Той е суперзвезда, а в родината си - герой. Но той не обича и САЩ, страхува се и от ФБР, не само от КГБ. Нарича Щатите "страна, тотално контролирана от еврейските копелета", напълно отричайки факта, че сам е от еврейски произход.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Убеден и надъхан антисемит, Фишер дава серия интервюта, в които отрича холокоста и дори настоява, че Хитлер е виждал "с ходове напред". Скандално.

След титлата от 1972 г. идват години на тотално забвение. Отказва да защити трона срещу Анатолий Карпов през 1975-а, след като изпраща списък с 63 изисквания към ФИДЕ. Не са уважени в пълния им вид, защото някои са абсурдни. И Боби не се явява на мача.

С това на практика сам слага край на кариерата си, а е едва на 32 г. В следващите 17 години играе 3-4 пъти, появява се за удоволствие на малки регионални състезания в САЩ, живее в Калифорния и тотално се изолира от славата.

Нищо, че през 1972-а е на гребена и са му предлагани по 5 милиона долара да е рекламно лице на най-популярните продукти на големите компании.

През годините на изгнание и неактивност, Боби измисля разновидности на шахмата, които днес са култови и по техните правила се организират отделни турнири. "Боби Фишер срещу света" е популярна надпревара, която всяка година се провежда по улиците и в парковете на Ню Йорк, а в Лондон през 2 години има надпревара между някои от най-добрите гросмайстори в стила "Фишер шах". Веселин Топалов не пропуска да играе в тях.

В края на юли 1992 г. сензационно се завръща на голямата сцена и в тогавашна Югославия играе срещу Спаски в мач, наречен "реванш за двубоя на века". В този момент на трона вече е Гари Каспаров и това няма как да е мач за титлата.

Наградният фонд е умопомрачителен - 5 милиона долара, осигурени от белградската банка "Югоскандик".

Боби печели и този мач, безапелационно - със 17.5:12.5. Взима своите 3 350 000 долара от наградния фонд и... отново изчезва. Спаски отново се държи страхотно и признава, че е загубил от един гений.

В това време вече са започнали и проблемите му с американските власти. Издадена е заповед за ареста му. Обвиненията - нарушаване на югоембаргото от САЩ, както и укриване на данъци.

Снимка: Getty Images

Предупреден е още преди мача, че участието му в него е нелегално и заплашен лично от президента на САЩ Джордж Буш. В отговор Фишер се изплюва върху писмената заповед за ареста му, показана от американски репортер на пресконференцията след победата му в мача.

Боби започва да пътува из Европа и Азия, а навсякъде е преследван от американските агенти. Застоява се в Будапеща, където играе с клана Полгар и участва в светски събития, преди да се наложи да избяга и оттам, за да не бъде екстрадиран. Живее за малко в Малайзия, Филипините...

Накрая той се установява в Япония, където заживява с приятелката си Майоко Ватаи, президент на местната шахматна федерация. На 13 юли 2004 г. е задържан от японските имиграционни власти на летище "Нарита" в Токио при опит да напусне страната с американски паспорт с изтекла валидност. САЩ го иска, Япония го прибира в килия и започват преговори.

Спаски, който е изумен от гения му, пише писмо до президента Буш и вътре казва: "Пуснете този човек. Ако не - вкарайте ме и мен в затвора. Сложете ни в една килия и ни дайте дъска за шах."

Месеци по-късно Фишер отвръща, отново в свой стил: "Спаски не ме интересува. Не бих играл шах с него и той въобще не ми трябва в килията. Предпочитам да бяха довели някое гадже."

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

След 8 месеца Фишер заминава от Япония за Исландия, а САЩ недоволства, че не е екстрадиран в родината си. Азиатската страна му е дала статут, според който той може да избере къде да бъде пратен. И той избира Рейкявик, мястото на най-големия му триумф.

Там обаче историята завършва, тъй като на 17 януари 2008-а Боби Фишер почина в Исландия, забравен от света. Отиде си от остра бъбречна недостатъчност. Новината, разбира се, стана водеща.

Погребан е в Лаугарделур, малко селище край също неголямото градче Селфос.

Човекът, който промени шахмата, разтърси в спорта годините на Студената война и се отнасяше с нескрита неприязън към свои и чужди, остава енигма.

Той бе луд гений, изумителен и недостижим в шахмата. Но светът му бе абсурден.

Евреин, който ненавижда евреите и отрича холокоста. Американец, който аплодира атаката на 11 септември. Антикомунист, който отиде да играе в Югославия срещу Спаски за пари.

Съвпадение или не, Фишер си отиде от този свят на 64 години. Толкова са квадратите на дъската за шахмат.

Целият му живот бе тази игра. И като тези квадрати, той бе в черно и бяло, контрастен и напълно непредвидим.