Ченг на 50: Голобрадото хлапе, което очарова света и покори Париж
Американецът държи един от най-сериозните рекорди в тениса
Един от най-вълнуващите за гледане тенисисти и човек, който с гръмовната си поява в елита накара хиляди да се влюбят в този спорт, днес има своя 50-годишен юбилей. И да - момчето, което очарова света, когато още не се бръснеше, наистина вече е на 50 години.
Американецът от китайски произход Майкъл Ченг бе от онова поколение на Андре Агаси, Пийт Сампрас и Джим Къриър, което носеше една особена романтика в играта. Ченг спечели 662 мача и 34 турнира, а освен това достигна №2 в ранглистата през 1996-а. През 1990-а той помогна на САЩ да спечели Купа "Дейвис" с победата си над австриеца Хорст Скоф в полуфиналите, след като изоставаше с 0:2 сета. На финала преодоля и австралиеца Дарън Кейхил.
Никой негов триумф обаче не може да се сравни с онзи слънчев ден на "Ролан Гарос "през 1989-а. Това остава единствената му титла в Големия шлем, но тя е особено значима. Майкъл бе едва на 17 години. И до днес остава най-младият шампион в някой от четирите турнира от Шлема. Велик рекорд.
На 17 години и 110 дни в момента, в който взе титлата в Париж, той остави зад себе си шампиона на "Уимбълдън" от 1985-а Борис Бекер и този на "Ролан Гарос" от 1982-а Матс Виландер.
Юбилеят на Ченг е удобен повод да си спомним за онзи негов невероятен триумф в Париж, който ще се помни още много години. 1989-а беше специална за града, тъй като се навършваха 100 години от издигането на Айфеловата кула и 200 от началото на Френската революция. Изданието на "Ролан Гарос", което е една от емблемите на достолепната френска столица, нямаше как също да не е специално.
В семейството на Ченг настроението също бе приповдигнато, тъй като младият Майкъл за втори път се готвеше да играе на "Ролан Гарос". Майка му Бети сякаш от нищото казва, че "има чувството, че синът й ще спечели турнира". Бащата Джо хвърля учуден поглед и я пита дали е полудяла.
Тийнейджърът е поставен под №15 в схемата на турнира и от него няма как да се очаква да е един от фаворитите. Това си проличава още при обявяването му на корта, като говорителят го нарича "Майкъл Чонг". Впоследствие този голобрад младеж направи така, че да не му забравят и бъркат името.
Първият му съперник е белгиецът Едуард Масо, който е №146 в света и до този момент има само два мача в турнирите от Големия шлем. Ченг губи първия сет, но историята след това е кратка - 6:7, 6:3, 6:0, 6:3.
Още вторият му двубой е позициониран на централния корт и причината е проста. Съперникът е Пийт Сампрас. Двамата се познават дяволски добре, защото са играли десетки пъти един срещу друг, като първият случай е, когато са били на осем. Тренират заедно за "Ролан Гарос" и знаят всички тънкости в играта на другия.
Не е тайна обаче, че Сампрас никога не се е чувствал добре на червени кортове и не случайно нито една от 14-те му титли в Шлема не дойде в Париж. Мачът приключи обидно бързо за големия Пийт - 6:1, 6:1, 6:1 за Ченг.
В третият кръг идват първите проблеми, но не в игрови аспект. Петъчната програма е изместена с пет часа заради дъжд и Ченг трябва да играе срещу Франсиско Ройг в събота. Испанецът в последствие направи голяма треньорска кариера, като имаше важна роля в изграждането на Рафаел Надал като несломим шампион. Роиг преодолява квалификациите в Париж и следващите два кръга, но срещу Ченг няма шансове - 0:6, 5:7, 3:6.
Истинското предизвикателство за американеца идва в осминафиналите и то се казва Иван Лендъл. Година по-рано чехът играе и побеждава в приятелски мач своя съперник и му казва, че няма никакъв сервис и не вижда с какво оръжие може да се противопостави на елитните играчи.
Действащият шампион на Australian Open обаче съжалява за тези думи, защото Ченг изнася невероятен мач срещу него и прави знаменит обрат - 4:6, 4:6, 6:3, 6:3, 6:3, като в последния сет шокира и със сервис отдолу. Майкъл има и допълнителна мотивация, тъй като по това време Китай е в разгара на сложна политическа обстановка и в протести за демократични реформи. Трудно му е да остане безучастен към събитията на площад Тянънмън.
"Знаех, че имам възможността да дам на китайците повод за усмивка. Вярвам, че да мина през трудностите на този турнир беше някакъв план на Господ. В петия сет имах намерение да се откажа, но нещо ме спря. Сякаш Господ ми каза "Майкъл, какви ги вършиш?", описва чувствата си младокът в последствие.
Така световният №1 отпадна от 17-годишно хлапе, което заради схващания на мускулите е съвсем близо да се откаже. И до днес Ченг признава, че онзи осминафинал е променил целия му живот.
Вместо този триумф да го изстиска психологически, американецът се събра за следващия си мач на четвъртфиналите срещу хаитянина Роналд Агенор - 6:4, 2:6, 6:4, 7:6. В онзи мач Агенор имаше стомашни проблеми и непреодолима умора, след като прави обрат от 0:2 сета по-рано в турнира. Но не е случаен играч, тъй като бе отстранил Серги Бругуера, бъдещ двукратен шампион в Париж.
Пророчеството на Бети Ченг започва да се приближава с плашещо видими и реални очертания и нейният син вече е на полуфиналите в надпреварата.
Там съперник е Андрей Чесноков от Съветския съюз, който също не е сред поставените в надпреварата, но часове по-рано измита корта със световния №4 и трикратен шампион в турнира Матс Виландер. Да, такива години бяха - непредвидими турнири с множество различни шампиони. Простено ви е, ако сте ги забравили, в ерата на тримата динозаври, които изядоха всякаква конкуренция с невероятната си класа - Роджър, Новак и Рафаел.
Ченг показва съвсем друго физическо ниво и е напълно готов за мача. Доминира в първия сет, губи втория, но след това печели две оспорвани части - 6:1, 5:7, 7:6, 7:5. След края на мача се свлича на земята, отново повален от крампи.
За да изпълни предсказанието на майка си, трябва да победи световния №3 - изящния технически Стефан Едберг, който в полуфиналите се справя с Борис Бекер след поредната вълнуваща петсетова битка на турнира. Те правят изумителна среща, в която и двамата единствено атакуват на най-бавната настилка от тениса. Шведът печели и е фаворит за финала, но... Седмици по-рано Ченг побеждава Едберг в Индиън Уелс и споменът е още пресен.
"Баща ми ми каза да играя по абсолютно същия начин в Париж. Спечелих първия сет лесно и продължих по същия начин във втория и третия, но шампион като него няма как да не вдигне нивото си. Само той можеше да играе сервис с воле по такъв начин. Опитвах да му отговоря, но той пращаше всяко воле неспасяемо в ъгъла. На такова нещо няма отговор", спомня си за мача Ченг.
При 2:1 сета за Едберг, в четвъртия Ченг спаси общо девет възможности за пробив и това се оказа ключът. Американецът се оказва по свеж и печели с 6:1, 3:6, 4:6, 6:4, 6:2. Така става първият представител на тази страна, който покорява Париж след Тони Траберт през 1955-а.
"За щастие никой не ми каза за всички тези рекорди преди финала. В спорта понякога има серия от малки моменти, които се свързват и създават велика история"...
Историята на Ченг беше точно такава.
Той не успя да спечели още титли в Големия шлем, но до края на кариерата му през 2003-а игра страхотен тенис и се превърна в любимец на цяло едно поколение.
Включително и у нас, в България. Финалът бе излъчван от Първа програма и невероятната упоритост, хъс и игра на това хлапе срещу великия Едберг, направиха много българи "фенове на Ченг" за следващите поне няколко години.