Четвърт век от "забравената трагедия" на Формула 1
Ратценбергер загина на пистата "Имола" ден, преди да загубим и Сена
25 години след "най-черният уикенд" в историята на Формула 1, едно име остава встрани от големите новини, историите, заглавията. То никога не е било в Зала на славата, за него не са писани книги и не са снимани филми.
Роланд Ратценбергер е "забравената трагедия" на Формула 1.
На 30 април 1994 г. той загина на пистата "Имола" ден, преди от този свят да си иде великият Айртон Сена. За бразилеца е казано, писано и показано какво ли не. Може би - всичко. Той е мит.
Роланд е погребан в родната си Австрия.
Мина четвърт век след онзи ужасен уикенд в Емилия Романя, когато мечтата му отлетя в небето. Това е уикендът, в който светът загуби Сена. Така е известен.
А забравената трагедия на Роланд остава някъде в шкафа с фактите, но не и с легендите.
Всичко започна в петък, първия състезателен ден.
Рубенс Баричело се разби с огромна скорост в инцидент, при който бяха ранени и зрители.
Болидът му удари ограда от гуми, като някои се разлетяха. Тренировките бяха спряни, а хеликоптер откара бразилеца в болницата в Болоня. Рубенс бе в безсъзнание, но животът му бе спасен.
Пилотите бяха настръхнали срещу трасето "Енцо и Дино Ферари" (както е известно по света - "Имола"), което не бе достатъчно обезопасено, а и настилката бе неравна. Именно неравност бе причината за това, което се случи в събота, 30 април.
Роланд бе на 33 години, а едва в началото на същата 1994-а си бе осигурил най-накрая договор във Формула 1. Голямата му мечта бе изпълнена, качи се в болида на Simtek.
Стартът на сезона не бе особено обнадеждаващ, като липсата на опит в най-трудното състезание си каза думата. Ратценбергер изобщо не успя да постигне време, за да се класира на старта в Бразилия.
След това имаше подобрение в Япония, където завърши 11-и. Третото състезание за сезона бе на "Имола".
"Роланд също бе притеснен за пистата - разказва Джони Хърбърт, приятел и колега, тогава пилот в кервана на Формула 1. - Като всички нас. Но той бе напълно обсебен от идеята просто да кара, защото мечтата му бе постигната. Проблемът е, че онзи уикенд всичко бе прокълнато."
В събота болидът на Роланд излезе от пистата по време на квалификацията, но той не се прибра в бокса. Отново натисна и продължи обиколките. Трябваше да подобри времето си, за да стигне до място на стартовата решетка.
Предният спойлер на болида е повреден при инцидента със завъртането и излизането от трасето в предишната обиколка. Следващата е фатална.
Спойлерът се счупва и пада под болида, с което той става неуправляем, и то на завоя "Вилньов", един от най-опасните. Със скорост 314.9 км/ч Роланд Ратценбергер се забива в предпазната стена.
Смъртта му е обявена при пристигането в болницата "Maggiore" в Болоня, където ден по-рано е спасен Баричело. Няколко тежки черепно-мозъчни травми са причината за фаталния изход.
Алард Калф е коментатор на Евроспорт за Холандия по това време. Той познава австрийския пилот от предишните му години в други състезания, Формула 3000 и т.н.
"Беше много специален ден за него, защото той нямаше търпение да покаже на света, че е част от Формула 1 - разказва Алард. - Коментирах уикенда на "Имола", видях го в бокса в петък, след като се бе случил инцидентът с Рубенс. Всички бяхме щастливи, че Баричело е здрав и добре. Следобедът в събота започнах коментара си, говорихме си с Дейвид Прайс, който бе асистент-коментатор. Тъкмо обсъждахме, че колите са станали доста по-здрави и това се е видяло при катастрофата на Рубенс, когато видях как Роланд се заби в стената. Кадърът бе точно върху болида му, имаше огромна дупка отстрани. В момента, в който обсъждахме колко сигурни са колите, това се случи.
Просто усетих нещо, усетих, че е мъртъв. Не знам как, но знаех вътрешно, че няма как да е оцелял от този удар. Чувството е отвратително, просто не можеш да го спреш, облива те отвътре. Познавах го отдавна, той се готвеше в Холандия съвсем близо до дома ми, ходил съм стотици пъти с него по пистите и сме си говорили за какво ли не.
Прибрахме се в хотела след всичко това, но не знаехме никакви новини от болницата. Там ни чакаше Сид Уоткинс, главният лекар на Формула 1. Пиеше уиски, което не бях виждал да прави по време на работен уикенд със състезание. Каза ми: "Алард, седни тук. Роланд е мъртъв. Нямаше какво да се направи."
На "Имола" настава потрес. Сена, а и още няколко от най-опитните пилоти, просто отказват да продължат квалификацията.
Не знаят и дали ще се състезават на следващия ден...
И днес битува тезата, че смъртта на Роланд има огромно влияние върху психическото състояние на Айртон, който ден по-късно също е закаран с хеликоптер в "Maggiore", само за да бъде официализирано, че е мъртъв. И той се забива по необясним начин в стена, само че на завоя "Тамбурело".
На погребението на Сена в Сао Пауло е целият свят. Не е преувеличено.
Бразилия обявява тридневен траур, церемонията към гробището "Морумби" се предава в няколко страни по телевизията, а по улиците на града ридаят над 3 милиона души. Почти цялото семейство на Формула 1 е там, от пилотите само Джони Хърбърт и Карл-Хайнц Френцен пътуват до Австрия за прощаването с Роланд.
"Аз отидох на погребението на Роланд - казва Хърбърт. - За мен той бе забравен напълно в шока около смъртта на Сена. В Залцбург на поклонението имаше около 250 души, включително Макс Моузли, шефът на ФИА. Всички останали бяха в Бразилия."
Моузли казва същото: "Не бива да забравяме Роланд, затова избрах да ида на неговото погребение".
Роланд е погребан в Залцбург, като майка му Маргит и татко Рудолф решават да се пренесат в неговия апартамент, където да направят нещо като малък музей с трофеите му. Шампион в куп състезания в моторните спортове по пътя си към Формула 1, Ратценбергер не успя да се наслади достатъчно дълго на мечтата си. Годеницата му Кадия Каланджо, която е модел от сомалийски произход, също остава известно време при родителите му. Нейната мъка обаче я отпраща далеч от Австрия година след трагедията.
"Той не бива да бъде забравян - каза Моузли десетина години след трагедията. - Неговата смърт промени много, но не успя да спаси Сена. Всички пилоти още в онази събота усещаха, че Формула 1 трябва да се промени."
В неделя, 1 май 1994 г., преди Гран при на Сан Марино, Бърни Екълстоун свиква среща на пилотите.
Създаден е синдикат, който да защитава интересите им, както и се гласуват идеи за реформи, за подобрени условия на пистите и по-голяма сигурност. Съвсем накратко, това е стартът.
За първите трима ръководители са избрани Герхард Бергер, Айртон Сена и Михаел Шумахер. Причина за всичко това е смъртта на Роланд предния ден.
Часове по-късно го няма и Сена. В седмата обиколка на състезанието той се блъска фатално в стената на "Тамбурело". Необяснимо, ненормално и против всякаква човечност, състезанието продължава.
Самият Айртон казва на Ален Прост преди старта, че ако спечели, ще развее австрийския флаг от подиума. Иска да го направи в чест и памет на Ратценбергер.
Но не успява. Това е последният му старт.
Ужасни три дни. Но този уикенд променя всичко във Формула 1.
Преди него са минали 169 състезания от смъртта на Рикардо Палети (1982 г.), но инцидентите са чести и сериозни. След "Имола" настъпват революционни промени в нивото на обезопасяване на болиди, писти, състезания.
Следващият фатален случай, единствен от онзи черен уикенд до днес, бе през 2014-а, когато Жул Бианки се удари в един от помощните автомобили край пистата, изнасящ друг болид. Той почина близо година по-късно, като през цялото време не излезе от кома.
Трудно е да квалифицираме обаче случаят като "инцидент поради липса на организация или качество на пистата и нивата на сигурност".
Днес състезанията са на съвсем друго ниво. Инциденти като този в Баку от онзи ден, където отворена шахта на пистата можеше да струва скъпо при огромната скорост на болидите, са изключителна рядкост.
Година по-късно завоите "Вилньов" и "Тамбурело" вече ги нямаше на "Имола", заместени от далеч по-спокойни шикани. И не само там се случиха големи промени в трасетата, просто уикендът от 1994-а за Гран при на Сан Марино бе катализаторът.
"Забравеният" Ратценбергер си отиде от света, като вероятно днес за него се сещат малцина. Но неговата смърт бе знак за промени, които вероятно спасиха други.
За съжаление, те дойдоха твърде късно, за да спасят Сена.
Той угасна ден след Роланд.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}