17-11-2017 20-11-2018

Четвърт век след "Господ е българин" - фразата, която не се забравя

Думите зад кадрите, които станаха символни за победата в Париж

09:30 | 17 ноември 2018 | Редактор : Динко Гоцев 3 2515 Снимка: Иван Григоров

17 ноември, 1993 г.

Ретро

Детето-чудо Марадона в Барса: Диви партита, запознанство с кокаина и кунг-фу пред краля
Преди 60 години Али сложи короната, въпреки че не виждаше нищо. Подвиг или нагласен мач?
През 1944-а Хелмут бе военнопленик. 12 г. по-късно прегърна мечтата, редом със СССР

Около 23,30 часа българско време.

Събитието е в Париж, но цялата страна е пред телевизорите, защото все още мъждука надежда. Трябва ни победа над Франция на футбол, за да идем на Световното първенство. Резултатът е 1:1.

Тече 87-а минута.

От екрана, в ефира на Българската националната телевизия върви коментар на коронясания вече тогава за велик Николай Колев-Мичмана (покойник днес) и все още не толкова великия му асистент и после наследник - Петър Василев-Петела.

В наши дни вторият още коментира мачове в специфичния си и нееднозначно приеман стил, макар дълго да бе в изгнание за зрителите на БНТ.

Та - за Париж, 87-а минута.

Виж още 25 години от Чудото (галерия с непубликувани снимки)

Мичмана започва анализ на видяното, тъй като времето си изтича.

"Все още има 2-3 минути до края и не се знае как ще завърши този мач... Но едва ли ще сгреша ако кажа, че ние доста дълго време ще търсим такъв френски отбор..."

Да, съперникът е колеблив и си изпускаме шанса. Това ни казва доайенът. И продължава.

"Почти с нищо не показаха французите, че ни превъзхождат. И това, че резултатът е 1:1, се дължи преди всичко на наши слабости. Мисля, че към вратаря и защитниците не можем да имаме особени претенции, защото няма нищо чудно в това да се допусне един гол тук. Но средна линия и особено в атака... Всички наши футболисти са длъжници, може би с изключение на Красимир Балъков, и то играта му преди почивката."

Тук се намесва Петър Василев: "Стара се и Костадинов, не само заради гола..." (Емо вкара и първото ни попадение в края на първото полувреме).

Отново Колев: "...Разбира се, много хубав гол. Но от тези трима наши играчи, от които - както се пише - се страхува цяла Европа, се очакваше много, много повече."

Визира се триото Стоичков-Пенев-Костадинов, наричано от французите преди мача "грозна заплаха" и определяно като едно от най-добрите нападения в света. Така си и беше - можем да свидетелстваме за това всички ние, които ги гледахме в най-силните им години.

Минава още минута... Вече остават не повече от 80 секунди и Василев подема нещо като футболно опело:

"Ние ще съжаляваме, че това наистина талантливо поколение български играчи минута и 15 секунди преди края на редовното време изпуска участието си в световните финали... Може би още един шанс ще имат тези футболисти в своята кариера. Той ще бъде в следващите европейски квалификации. Но тук на "Парк де Пренс" лично аз очаквах да играем доста по-активно в средата на терена и атака.

Жалко, че цялата тежест в тази най-невралгична зона във футбола в центъра на полето се падна на плещите на двама играчи. Балъков даде всичко, на което е способен, Лечков не издържа физически... Докато плътното покритие на френските футболисти свърши работа..."

В този момент Давид Жинола центрира безхаберно и топката отива в краката на Емил Кременлиев. На часовника пише 44:47. Това е времето от втората част. Има 13 секунди.

"И вече, може би последен шанс за нашите, ако успеят да изнесат топката в близост до Бернар Лама... - подема Василев. И докато го казва, Любо Пенев хвърля прочутия си пас, а интонацията в коментара набира като болид от Формула 1. - Костадинов влиза на скорост, изстрел и гол!"

Снимка: Иван Григоров

"Господ е българин!", включва се Николай Колев, а Василев преповтаря фразата още няколко пъти. Първо я казва Мичмана.

Следващите кадри са незабравими - държащите се за главата Жерар Улие и Еме Жаке, разголващият гърдите си Костадинов, тичащ като умопобъркан из терена, преследван от Пенев, Стоичков, Александров и останалите. Димитър Пенев, който пита с очи хората от щаба колко време остава.

Има достатъчно за още незабравими лафове, родени в този момент на свръхемоции.

"Иска ми се само едно сега. Лесли Мотрам да свири веднага последния сигнал, защото една минута се играе в повече..." (Василев зове съдията да дава край, след като малко по-рано пламенно е приканил шотландския рефер да удължи времето с няколко минутки заради спирания на играта. Но тогава беше 1:1).

Снимка: Иван Григоров

"Не зная вие как се чувствате в България, но аз трябва да спра, защото иначе сърцето може да не издържи", продължава Петела, когото едва ли някой в България изобщо слуша в онези моменти на хаотична еуфория и лудост от гола.

"... Всички да целунем Емил Костадинов, героя на този мач", включва се Мичмана.

Край. Последен сигнал, както е поръчал Петър Василев.

"Сега вече мога да ви призная, че моята прогноза преди този мач бе 2:1 за България", слага черешката на тортата Петела. А Мичмана зове "да поздравим и тази наша врачка, която сутринта при Величко Скорчев прогнозира..." Изобщо - хаос, лудница, нереални секунди и минути на еуфория и от екрана, и от звука на телевизорите. На никой тогава не му е пукало какво се говори, но днес и тези думи са част от ореола на великата футболна вечер.

Онзи миг, в който Костадинов изстреля топката под гредата, даде старт на една национална лудост, продължила близо 3 години, чак до Евро 96.

Кадърът, който никога няма да ни омръзне.