Чудото от Берн? - една мътна нощ, в която загасна Златният отбор
История за допинг, хитрости, непознатите обувки от "Адидас" и суперсензация
Това е история за един от най-странните мачове, записани някога във футболните архиви. Не само заради развоя му, предисторията и очакванията, а и заради това, което години по-късно е покрило с мътната пелена на неяснотата някои факти около него.
Първият факт обаче е, че на 4 юли 1954 г. Унгария излезе на терена на стадион "Ванкдорф" в швейцарския град Берн с твърдата увереност, че ще е новият световен шампион по футбол. Имаше някои аргументи за такава нагласа у играчите на този тим.
Той бе навъртял 32 мача без загуба в предходните 3 години, включително разгромни победи над Англия със 7:1 и 6:3. Бе спечелил убедително титлата на Олимпиадата в Хелзинки две години преди Мондиала, след което 400 000 унгарци го бяха посрещнали в Будапеща, а влакът с играчите спирал на всяка гара по маршрута за народни празненства.
Това бе отбор, наречен 5 години по-късно Златен, а още същата вечер английски репортери написаха от Берн в своите материали за приземяването на Летящите маджари. Също така - Могъщите маджари.
Това е отборът на Пушкаш, Кочиш, Хидегкути и останалите - първият суперотбор, който не става световен шампион. Вторият е Нидерландия на Кройф и Неескенс 20 години по-късно.
В онзи ден в Берн унгарците поведоха с 2:0 във финала срещу ФРГ и паднаха с 2:3. Срещу съперник, когото бяха победили с 8:3 само две седмици по-рано в груповата фаза. Да, тогава Сеп Хербергер пуска доста резервни играчи и няколко звезди на нетипичните им постове - Фриц Валтер например играе централен надапател, а не плеймейкър.
Това е фактор №1 за сензацията, на финала, казват.
Втори такъв - след ужасно тежък полуфинал срещу защитаващия титлата си шампион Уругвай, Ференц Пушкаш и компания са прибрани с автомобили посред нощ да си почиват. Германците по това време вече спят в малкото селце Спийц, което е избрано за техен лагер по време на турнира, на пълно спокойствие.
Трети - бутонките. Да, да - точно така. Футболните обувки, произведени от "Адидас" специално за турнира и само за тима на ФРГ, като има няколко вида бутони за подметките. Едните са специални за дъжд, подгизнал терен и кал. Именно с тях под пороя в Берн излизат аутсайдерите от германския тим.
"Те здраво бяха стъпили на земята, а ние се подхлъзвахме често, особено през второто полувреме - спомня си Пушкаш, който рядко е говорил в живота си за този мач. - Бяха подготвени, въпреки че ние не знаехме откъде имат такава екипировка."
Нищо незаконно обаче, съгласете се. Напредничево мислене.
Виж, работата с допинга е различна. Става интересно, нали!? Водещата новина на 13 август 2013 г. в европейските, а и световни медии, е: "Доклад за допинг хвърля сянка върху успехите на западногерманските спортисти". Той е публикуван от няколко германски вестника, предоставен от Университета в Хумболт в страната. Изготвен е на базата на документи и факти, които са с 50-годишна давност и "разсекретени". Оказва се, че всички големи първенства от 50-те години насетне са минали под знака на "специални грижи" от цели отряди химици и медици около германските отбори.
През 1954-а е използван "Первитин". Играчите са признавали, и това е описано в доклада, че им е даван преди полуфинала и финала. Веществото е метамфетамин, който по времето на Втората световна война е наричан "пилотската сол". Влияе стимулиращо на централната нервна система, държи будни сетивата и води понякога до хиперактивност, но в никакъв случай не те оставя в покой. Както личи от прякора - използван е за бойните пилоти, както и за танкисти с особено опасни мисии.
Лидерът на изследването, поръчано между другото от Германския олимпийски комитет, Гизлер Шпицер, пише в своето заключение за доклада: "Някои от фактите и разказите на участници са просто потресаващи."
Та, ясно е за какво говорим. Докато унгарците пият бира - защото те това са правили през далечната 1954-а, германците изглежда са били далеч по-напред с подготовката. И като екипировка, и като "възстановяване" и стимулиране.
Уточняваме - ФИФА въвежда допинг тестове във футбола едва за Мондиал 1966 и на това първенство реално няма забранени субстанции. Така че - отново нищо нелегално, просто любопитни и леко мътни детайли.
Позабравихме откъде сме тръгнали, но - с голове на Пушкаш в 6-ата и Цибор в 8-ата минути, Унгария води с 2:0 в самото начало на финала. Репортерите вече острят перата за ново 8:3, например. Защо не? Те са толкова по-силни от съперника!
Десет минути по-късно резултатът е равен - 2:2. Голове на Морлок и Ран възстановяват паритета, а унгарците се вдигат в атака. Спасявания на вратаря Турек, греда... На почивката резултатът е равен.
Турек прави 8 спасявания през второто полувреме, два пъти Колмайер чисти от голлинията, Кочиш удря още една греда, а натискът е толкова силен, че голът изглежда неизбежен. Но унгарците отпадат след 70-ата минута, докато германците летят.
В 84-ата минута отново Ран бележи - 3:2! Пушкаш взима топката и я слага на центъра, в първата атака ударът му е спасен, а 120 секунди по-късно той изравнява. Голът е отменен изключително спорно за засада. Това е второ тежко за маджарите решение на английския рефер Уилям Линг, който при второто попадение на германците не вижда фаул на Шафер срещу вратаря Грошич.
В последните секунди Кочиш има още един шанс, Турек спасява от упор. Вихрушката е отбита, ФРГ е световен шампион!
Реакцията в Унгария е потресаваща. Радиокоментаторът Георг Шепеш нарича играта на отбора "брилянтна", но обвинява за загубата треньора Густав Шебеш и вратаря Грошич. Вторият го отнася - трансферират го без съгласието му от Хонвед, където играят повечето от националите, в Татабаня. По улиците на Будапеща излизат хиляди разочаровани хора, за които титлата е била абсолютно сигурна.
В Германия, естествено, изненадата и радостта се смесват в коктейл. А той е много нужен само 9 години след Втората световна война и травмите от нея.
Йоаким Фест, публицист, който пише немалко трудове за поствоенна Германия в първите две десетилетия след 1945-а, нарича този ден - 4 юли 1954 г. - "Рожден ден на новата Германската република". Пълната, неподправена и обща радост на хората във всички градове, е нещо напълно ново за годините след войната.
За футбола този мач остава като Чудото от Берн. Унгарците не вярват в чудеса и са убедени, че са изиграни. Германците обаче си заслужават победата на финала - вкарват три гола, допускат само два, бранят геройски вратата си.
И печелят първата от четирите си световни титли.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}