Необикновеният Джо така и не прости на Али. И на Филаделфия, че избра "Роки" пред него
Днес великият боксьор щеше да навърши 81 и това е достатъчен повод да си припомним историята му
- Не е ли прекрасен жест Али да запали огъня?
- Ако питате мен, бих го хвърлил вътре да гори. Аз трябваше да съм там, а не той. С нищо не го е заслужил.
Америка не се шокира лесно, но думите на Джо Фрейзър в онзи летен ден на 1996-а определено са изненадващи за страната. Мохамед Али пали олимпийския огън преди игрите в Атланта, а по време на откриването един от гостите в студиото е Фрейзър. И не спестява нищо на вечния враг дори в такъв момент. Втрещявайки събеседниците си и предизвиквайки конфузно мълчание.
Разбира се, това е нищо, в сравнение с думите му от година по-късно, когато обяви, че "заболяването на Али е божествена намеса и наказание за поведението и стореното от него в живота му". В това време някогашният му боксов съперник се бореше с Паркинсон.
Изобщо - не бе никак обикновен този Джо Фрейзър. Не се побираше в стереотипите за това как да се държиш и какво да говориш, за да не обидиш някого. Особено пък човека, с когото изкара десетилетия в битки на ринга и извън него. И който го обиди толкова жестоко, че се разкая и му се извини след смъртта му чрез публикация в най-големите медии в Щатите. Твърде късно - Фрейзър вече не можеше да чуе извинението.
Историята на Джо Фрейзър започва обаче далеч преди враждата с Мохамед Али, която никога не угасна. Днес и двамата ги няма, а съдбите им са преплетени вовек.
Джо се ражда на 12 януари 1944 г. в Бюфор, Южна Каролина. Днес щеше да навърши 81, ако не бе си отишъл от света преди 14 години.
Още на 15 напуска щата, в който е роден и заминава към Пенсилвания с един от сивите автобуси на компанията "Greyhound Lines", което в превод е "Хрътката". Решава да "яхне кучето", както сам се изразява със спестените дребни пари от работата в местна ферма, след като е обиждан расистки и се налага да удари един от собствениците, за да се защити. Няма място за него вече в Бюфор, а парите не стигат за влак до Ню Йорк. Само за дългия преход с автобус до Филаделфия.
Градът става негов дом, а днес го почита като един от великите му синове. Въпреки че така и не оказа необходимото уважение с онази статуя... но за това има време.
Джо боксира от малък, гледал е на черно-бяло телевизорче боеве на Шугар Рей Робинсън и Роки Марчиано, но най-вече на великия Джо Луис. Убеден е, че той е следващият велик Джо на бокса. През 1959-а се озовава във Филаделфия сам, едва 15-годишен и без пари. Но с телосложение на атлет и желание да стане най-добрият боксьор на планетата.
В следващите 4 години работи какво ли не, за да се прехранва. Тренира непрестанно и се бие в аматьорски мачове, като има свидетелства само за една загуба в този период. Печели "Златните ръкавици" на националните шампионати на Щатите за 1962, 1963 и 1964-а, преди да бъде призован в олимпийския отбор за игрите в Токио същата година. Но отива там като резерва, тъй като единствената му загуба е на финала в неговата категория от пресявките. Губи - по неговите думи несправедливо, от Бъстър Матис, който ще представлява САЩ в категорията. Джо пътува за Япония като резерва - ако се случи нещо, ще сложи ръкавиците.
И се случва. Матис е контузен седмица преди старта на олимпийския турнир. Фрейзър влиза в категорията над 81 кг и започва по ред.
Джордж Оувело от Уганда е нокаутиран бързо. После същото се случва с Атъл Макуин от Австралия. А на полуфинала представителят на СССР Вадим Емелянов, който е фаворит преди турнира, едва издържа рунд и малко, преди от ъгъла му да хвърлят кърпата. Джо го е пратил на пода няколко пъти и няма начин този бой да продължи. Финалът е срещу Ханс Хуберт от ГДР, който е по-голям с осем години. А Фрейзър е с контузена лява ръка, като почти не я използва в мача. И пак печели с 3-2 гласа при съдийското решение.
Олимпийската титла отваря пътя към професионалния ринг.
И от август 1965-а започва една от най-шеметните кариери в бокса на професионално ниво. Прочутият "Convention Hall" във Филаделфия е дом на първите му мачове, като последователно са победени няколко съперници, за да се стигне и до боеве в "Медисън Скуеър Гардън" в Ню Йорк, и в "Олимпийския Колизуем" в Лос Анджелис. Фрейзър няма прошка, където и да се появи. До март 1968 г. са спечелени 19 поредни срещи, като само един съперник издържа всичките 10 рунда и не пада в нокаут - Джордж Джонсън.
През март 1968-а идва ред на Матис, когото Джо не е забравил от онзи мач преди Олимпийските игри. И двамата вече са професионалисти, а в Ню Йорк битката е за овакантената титла на щата. Мачът е спрян в 11-ия рунд, за да "запази живота на Бъстър Матис", както се чете в сведенията за него от пресата тогава.
Още две години минават, докато не идва и победата над Джими Елис, която носи на кръста на Джо Фрейзър поясите на шампион във версиите WBA и WBC. Още година по-късно е добавена и третата възможна титла в тежката категория по онова време - на списание "The Ring". А балансът на шампиона от Токио 1964 е 26-0.
По това време се ражда и прякорът на боксьора. Треньорът му Янк Дърам, с когото работят заедно от първите му месеци като бедно хлапе във Филаделфия, го нарича Smoking Joe. Нещо като Пушещият Джо. Но не, защото пуши много. Не, не - сравнението е с това, което се случва, когато Фрейзър влезе в някоя от сериите си на ринга - канонада от удари, в която, според треньора му, "ръкавиците са на път да се подпалят и от тях излиза дим".
Същият Дърам казва култовата фраза - "Това не е обикновен Джо", когато репортери го питат какъв шанс има да бие Мохамед Али преди мача им през март 1971 г. Той влиза в историята като Боят на века в бокса, а фразата на Дърам ражда и втория прякор на Фрейзър - Необикновеният Джо.
От онзи двубой започва враждата с Али. А историята на двамата е по-стара.
През 1966-а идва отказът на боксовата звезда на Америка да отиде в армията и да се бие във Виетнам. Страната се разделя на две по темата - за и срещу Али. Но Джо Фрейзър е един от първите, който отива и свидетелства по време на делото, защитавайки каузата на своя колега и потенциален все още съперник. Двамата стават приятели, Фрейзър му помага и с пари, след като близо 3 години Али не може да се боксира заради санкцията, наложена му за отказа да облече униформата на страната си.
Джо Бъгнър е на пода, свален от поредния мощен удар на Фрейзър. Моментът е от боя в Лондон между двамата
Но с наближаването на мача за световната титла през 1971-ва, това е забравено. От страна на Али.
Той използва серия обидни думи за човека, който му е помогнал. "Бял шампион в черна кожа" е едно от най-неприятните неща, които се чуват по адрес на Фрейзър от съперника му. Дълбоко наранява Джо и цял живот това е травма за него.
Както и "грозна горила", "чичо Том" и още... Най-после нервите му не издържат и той дава първото си интервю, като в отговор нарича противника си само с името Касиус Клей. Не използва Али. А според човека, сменил името си, оригиналното такова е "робско". Фрейзър успява да уязви по този начин Мохамед, който е разярен и бълва още обиди.
На ринга боят е невероятен. Това наистина е Мачът на века - 15 рунда, в които двамата нанасят и понасят удивителен брой удари. И с изключителна сила.
Фрейзър печели с единодушно съдийско решение, но после и двамата са в болница. Али е с потрошена челюст и множество отоци по главата, а Джо - с възпаление в областта на бъбреците и пукнати ребра. Но ударите с левачката на Джо просто не са оставили съмнения кой е бил по-добрият, особено в последните рундове.
През 1973-а Необикновеният Джо губи титлата си в бой с Джордж Форман в Ямайка, като е свален още във втория рунд. Признава, че за първи път в кариерата си е подценил мач, не се е подготвил достатъчно и си е получил заслуженото.
В същото време нещата извън ринга вървят отлично за боксьора и той вече има собствен огромен боксов салон на "Броуд Стрийт" - централна улица във Филаделфия. За града, а и за страната, Фрейзър е знаменитост. Честите му участия в телевизионни предавания засилват славата, а банковата му сметка не страда никак от това. Но вече е загубен ореолът на непобедимост (29-1), както и титлите в тежката категория.
Отива в Лондон да бие британеца Джо Бъгнър в исторически мач, провел се пред над 70 000 на "Ърлс Корт". После идва загуба номер две - от Али в "Медисън Скуеър Гардън", предхождана от нова вълна от обиди по негов адрес от съперника. Фрейзър оспорва решението на съдиите и налита да се бие след края, а в дните след мача бълва на свой ред куп хули към Мохамед Али. И иска трети мач, за да се види кой е най-добрият.
Губи го във Филипините - т.нар. Трилър в Манила, през 1975 г. И отново оспорва решението. "Спечелих и трите боя", категоричен е бившият шампион от Филаделфия, който е само на 31, но сериозно обмисля отказване. Има предостатъчно ангажименти и бизнеси извън ринга, а и тези загуби го влудяват. През юни 1976-а отново е победен и от Форман, след което решението е окончателно.
Връща се за един касов мач през 1981-ва с Флойд Къмингс, като печели милиони от него, но не и самият бой. Той е отсъден като реми от арбитрите. И така 16-годишната кариера на Джо Фрейзър в профибокса приключва при баланс 32 победи, 4 загуби и 1 равенство.
Финансовото му положение се влошава през 80-те и 90-те години, като по думите му "е харчил като идиот, но поне е изучил децата си". Дъщеря му е известен и уважаван адвокат, като и сега практикува във Филаделфия. Минава през колежа Вилянова, един от най-добрите за специалисти по право в страната.
В това време нейният татко успява някак да профука почти 80 милиона долара с инвестиции, които не са особено успешни. И не спира да дава интервюта, в които да напада Али. Когато синът на Джо - Марвис, стига до мач за една от титлите в бокса, импресариото Дон Кинг урежда в съблекалнята му преди мача да влезе именно Али. И той му казва: "Предай на татко ти, че никога не съм искал да го обидя наистина."
Това по никакъв начин не променя мнението на Фрейзър. "Това не е извинение - кипи в отговор Джо. - Извиненията се дават лично, като мъж на мъж. Но Клей не е такъв. Никога не е бил."
През 2009-а е принуден да продаде боксовата си зала на "Броуд Стрийт" - и днес забележителност за туристите, които посещават Филаделфия. Градът по това време вече е изградил пред библиотеката статуята на Роки - героя от филма на Силвестър Сталоун. Първоначално кмеството иска там да е статуята на Джо Фрейзър, но решението е друго.
"Роки" вече е световно популярен филм и с него се асоциира градът Филаделфия.
А всъщност този измислен герой на Сталоун, който пише сценария за култовия филм за четири дни, е събирателен. Нещо между Роки Марчиано и Джо Фрейзър. Местна легенда на Филаделфия, тръгнал от нищото, плюс непобедимия Роки - от там идва името. Боксьорът остава обиден, че не неговата статуя краси центъра на града, а тази на измислен, филмов герой.
"Кой е Роки Балбоа? - пита в една от медийните си изяви Фрейзър. - Някой виждал ли го е да пролива кръв на ринга в залата? Кой е той? Герой от екрана, въображаем тип. Измислица. Аз съм шампион на хората и всеки можеше да дойде при мен на "Броуд Стрийт" дълги години. Естествено, че съм наранен от това."
През 2011-а си отиде от света, като децата му дори не пожелаха да платят разходите по изпращането на последното му пътуване. Влоши отношенията си с тях в последните години преди кончината си. Ракът на белите дробове "го изяде" за няколко месеца. Донякъде символично, в последните години от живота си Smoking Joe наистина е започнал да пуши страшно много, което е допринесло за бързото развитие на заболяването в организма му.
Намеси се Флойд Мейуедър, един от най-големите в бокса на новото време. Пое всички разноски, а после реновира и позападналия боксов храм на "Броуд Стрийт", който пък по-късно с указ на градската управа стана "защитен обект".
На погребението бе и Али. Бе настоял да го закарат там. Вече доста немощен в неравната битка със заболяването, той отиде там да изпрати човека, с когото първо бяха приятели, а после - врагове.
Месеци по-късно в "Ню Йорк Таймс" и още няколко водещи медии бе публикувано нещо като разкаяние-извинение към покойния Фрейзър от великия Али. Късно... може би. И все пак по-добре късно, отколкото никога. Защото самият Мохамед си отиде от света през 2016-а.
Така и не си казаха това, което светът искаше да чуе между двама големи шампиони. Може би някъде го обсъждат и сега.
Или си говорят за Трилъра в Манила и Мача на века.
Али срещу Фрейзър по време на Мач №2 от трилогията през 1974 г. в "Медисън Скуеър Гардън"
Снимка: Getty Images