Чукът на Тор спечели световната титла и разби стотици женски сърца
Йенс Ингемар Йохансон и до днес е една от големите легенди на европейския бокс
През тази седмица се навършиха 90 години от рождението на един от великите световни шампиони в бокса - Йенс Ингемар Йохансон, или накратко Инго. Да, шведът може да няма успехите и световната популярност в наши дни на Мохамед Али или Майк Тайсън, но по нищо не им отстъпва по харизма, супер умения на ринга и история, която си струва да се разкаже.
Йохансон е роден в Гьотеборг на 22 септември 1932-ра и е син на Йенс Аугуст Йохансон и Еба Матилда Карлсон. Започва боксовата си кариера на 14, а година по-късно напуска училище, за да работи в бижутерски магазин. В същото време печели пари и на пристанището, разтоварвайки стоки от корабите.
Едва на 16-годишна възраст той вече е оформен като боксьор в тежка категория и между 1948-а и 1952-а има 61 победи в 71 аматьорски мача. Известен със зрелищните си изяви на ринга и здравата брадичка, която носи на бой. Йохансон в същото време има и лице на филмова звезда, което го прави хит и сред жените.
До 17-ата си годишнина през 1949-а той вече е баща на две деца, които не може да си позволи да отглежда и се принуждава да ги даде за осиновяване. Година по-късно се жени за Барбара Абрамсон, но бракът им просъществува съвсем кратко, макар и вече да е "автор" на общо три деца. Популярността му сред дамите е пословична, като до 20-ата си годишнина той има общо пет деца от пет различни жени. Живот на бохем, но икономически никак не лесен.
През 1954 година шведът се среща с бъдещата си съпруга Биргит Лундгрен, с която се женят шест години по-късно. Това обаче не му пречи да поддържа своята репутация на плейбой и съответно връзки с много от най-красивите жени в света. Сред тях не е тайна, че е била и британската актриса Елизабет Тейлър.
Постиженията му в бокса обаче далеч не отстъпват по популярност и значимост. На 3 март 1952-ра Йохансон нокаутира Герт Шайлер в първия рунд на финалите в тежка категория на шведското първенство за аматьори. Тази победа е изключително важна, защото му дава път към Олимпиадата в Хелзинки, която е четири месеца по-късно.
Там той печели сребърния медал, въпреки че обстоятелствата около финала са много странни. След като побеждава трима финландци в елиминациите, Йохансон губи от американеца Ед Сандърс във финала заради дисквалификация поради пасивност. Шведът твърди, че е слушал указанията от ъгъла си, като е трябвало да стои по-назад и да чака за котнраатака.
Проблемът е, че и Сандърс е чакал същото, което е превърнало боят в истинска скука. Въпреки че и американецът е предупреден официално от съдията, шведът е този, който бива дисквалифициран. Самата санкция освен всичко заличава сребърния му медал, но 30 години по-късно той му е връчен след преразглеждане.
Онова разочарование подтиква Йенс Ингемар да се откаже от бокса, но за щастие е убеден в обратното от човек на име Едвин Алквист. През декември същата година Инго официално става професионалист на 20-годишна възраст. Дебютният му бой е срещу французина Роберт Масон в родния Гьотеборг. След четири рунда Масон е нокаутиран, въпреки че е сред петте най-високо ранкирани французи в тежка категория. В следващите три месеца шведът постига още две победи и така през 1953-а предизвиква датчанина Ерик Йенсен за скандинавската титла в тежка категория.
В Копенхаген Йохансон чупи дясната си ръка, но въпреки това успява да спечели срещата благодарение на единодушно съдийско решение при голяма преднина в точките. Любимият син на Гьотеборг се бие само в още два мача в следващите две години, тъй като трябва да изпълни и националния си военен дълг.
Връща се на ринга през януари 1955-а и започва отново бързо да ниже победи. През август същата година вече има 11 успеха и нито едно поражение. Това му носи мач срещу бившия европейски шампион в тежка категория Хайн тен Хоф от Германия, който е с близо 15 килограма по-тежък. Въпреки физическия си недостатък, шведът го нокаутира след само минута на ринга.
Следват победи срещу ямаеца Джо Байгрейвс и германеца Ханс Фридрих. Активът от 14-0 носи възможността на Йохансон да претендира за мач за Европейската титла срещу шампиона Франко Кавичи в неговата Италия. Последната подробност е важна, защото дотогава шведът е напускал родината си за мач само веднъж. На 30 септември 1956-а той смълчава "Стадио Комунале" в Болоня. Мачът е равностоен, физическите данни на опонентите също, но италианецът е нокаутиран в 13-ия рунд. Европа има нов боксов крал в тежка категория.
Първата защита на титлата за новия шампион идва през май следващата година в Стокхолм срещу легендарния британец Хенри Купър, който по-късно се прослави с нокаут срещу Касиус Клей. През 1958-а титлата е защитена и от друг британски претендент - уелсецът Джо Ърскин. Победата обаче, която дава шанс за световната титла на Йохансон, е тази срещу калифорниеца Еди Макен, който преди боя е с 24 победи в 25 мача. Макен е фаворит за големия бой, но Йохансон го нокаутира пред 54 хиляди фенове. Това и до днес е най-посещаваният боксов мач в историята на Швеция. Нокаутът идва след три нокдауна в първи рунд и едва две минути и 16 секунди общо на ринга.
На 26 юни 1959 година Йенс Ингемар Йохансон предизвиква световния шампион и любимец на милиони Флойд Патерсън. Според неофициалните резултати шведът си урежда 100 хиляди долара от наградния фонд на двубоя срещу три пъти повече за американеца.
Патерсън по това време е трениран от легендарния Къс Д'Амато, който и до днес е считан от мнозина за най-великия треньор в историята на бокса. Неговият възпитаник печели титлата три години по-рано чрез успех над Арчи Мур и дълго време я защитава успешно. Сравнително неопитният Йохансон е считан за поредната жертва на Патерсън, но излиза на "Янки Стейдиъм" в Бронкс като човек с мисия. Стадионът е разпродаден за 22 хиляди зрители, сред които са и някои от най-големите имена в този спорт по онова време.
Преди третия рунд боят върви в полза на Патерсън, като в картите на съдиите именно той води с 2:0. Само че тогава Йохансон заработва прякора си "Чукът на Тор". Малко след началото на рунда той забива страховито ляво кроше, последвано веднага от дясно, което праща съперника на земята. Американецът успява да се изправи в рамките на десетте секунди и се обръща към своя ъгъл. Ситуацията се повтаря след още едно ляво кроше. След петия нокдаун обаче, мачът е прекратен и Инго е обявен за победител. Швеция има първия си световен шампион в тежка категория, като той е едва петият, роден извън САЩ, с пояса около кръста си.
Все пак Патерсън получава реванш година по-късно - на 20 юни 1960-а, отново в Ню Йорк, но този път в Манхатън. Тогава в петия рунд американът този път забива страховита левачка и праща съперника на земята. Шведът няма представа къде се намира, а левият му крак започва да трепери неконтролируемо. Нужни са му около 15 минути, за да се върне напълно в съзнание. В същото време Патерсън празнува като първия боксьор в историята, който успява да си върне световната титла.
През 1961-а двете легенди завършват своята трилогия в Маями. Преди мача Патерсън е критикуван, тъй като не изглежда в оптимална кондиция - видимо е натежал и не е спазвал дисциплина по време на подготовката си. Тя обаче включва спаринг не с кой да е, а с изгряващата звезда Касиус Клей. Преди последният трети мач между американеца и шведа за световната титла, Сони Листън е представен на публиката като следващия голям претендент за отличието. След него за овации на ринга излизат Макс Шмелинг, Джо Луис и Роки Марчиано. Последният гледа на живо победата на Йохансон две години по-рано и вярва, че може да го победи, ако отмени вече обявеното си пенсиониране. След това обаче се отказва.
След няколко ранни тежки удара, Йохансон забива свирепа деснячка, която в боксовите среди е известна като Ingo's Bingo (Бингото на Инго). Тя праща Патерсън на земята, но този път светогледът му не е толкова замъглен, колкото в първия им мач. След нова 30-секундна размяна обаче, той отново е долу. При следващото си изправяне на свой ред разклаща Йохансон. Иначе казано - първият рунд е впечатляващ.
До шестия двамата вече са адски уморени, а лявото око на американеца е подуто. Това обаче не му пречи да забие дясно кроше, което се оказва фатално за шведския съперник. Световната титла е опазена, а в следващите 11 години Патерсън прави още страхотни мачове, сред които такива със Сони Листън, Джордж Чувало и Мохамед Али.
На свой ред Йохансон се връща в Швеция, където печели последните си четири професионални мача. Те оформят окончателния му актив - 26 победи и две загуби. Отказва се от бокса едва на 30 години, въпреки че според мнозина е имал реален шанс да стигне до нов бой за световната титла, тогава срещу Сони Листън.
До голяма степен Йохансон остава единственият световен шампион на Швеция поради факта, че страната забрани професионалния бокс през 1970 година. Много велики боксьори, които са родени в тази страна, през годините бяха принудени да защитават цветовете на други държави.
Въпреки двете си исторически загуби от този съперник, Йохансон става близък приятел с Патерсън и си правят чести гостувания. През годините не рядко са посещавали боксови събития заедно. След края на кариерата си шведът инвестира в различни бизнеси, но никога не се откъсва изцяло от любимия спорт.
Връщайки се към личния му живот, Йохансон се развежда със съпругата си през 1960-а, след като признава, че му е трудно да изпълнява ролята на баща на детето им.
В началото на 70-те години той се мести във Флорида, където среща шведската журналистка Една Алстерлинд (с 16 години по-млада от него), изпратена да му направи интервю. С нея през 1980-а той се жени за трети и последен път. Постепенно Инго достига тегло до над 130 килограма, но въпреки това голямата му страст става тичането. По този начин той в последствие губи над 20 килограма и може да ви се струва забележително, но участва на маратоните в Ню Йорк и Стокхолм.
В края на 80-те години със съпругата си се връщат в Швеция за постоянно. През 90-те той проявява симптоми на алцхаймер. През 2003-а влиза в старчески дом, преди си отиде от този свят на 76 години, на 30 януари 2009-а. Големият съперник и приятел Флойд Патерсън е починал три години по-рано, но неговият брат Рей присъства на погребението на Инго.
През 2002-а Йохансон беше приет в залата на славата на бокса, а ако някой днес иска да се докосне до величието му, може да посети бронзовата му статуя в Гьотеборг.