Десетте политически фигури с особен принос за футболните Мондиали

Снимка: Getty Images

Десетте политически фигури с особен принос за футболните Мондиали

Материал на Жаклин Михайлов за историята на политиката в играта - стара като света

08:34 | 10 ноември 2022 | Автор : Жаклин Михайлов 3 1337 Снимка: Getty Images

Един от най-уважаваните автори в българските медии за последните години - Жаклин Михайлов, предлага на аудиторията на Dir.bg мнението си по актуални и непреходни събития. А той е едно от перата в журналистиката, които са свързвани именно с това, имат лично мнение и умеят да го изказват.

Мондиал 2022

Първият материал е посветен на политика, световни първенства по футбол и връзката помежду им, която е стара като... самата история на Мондиалите.

Няма да открия топлата вода като напиша, че футболът се е преплел по всички възможни начини със сфери като политиката и обществения живот. Най-пряката връзка е организирането на световни първенства, за които държавите инвестират десетки милиарди долари в строеж на стадиони и инфраструктура.

И президентът на ФИФА е човекът, който изкушава, а после изцежда финансите на страните - домакини. Най-шокиращ пример е Република Южна Африка, която почти бе доведена до банкрут заради мегаломанията на собствения си вожд, подклаждана от тогавашния президент на ФИФА Сеп Блатер. А ръждясалата фасада на стадион "Сокър Сити" остава като вечен символ на безумието.

Но сделките между футбола и политиката не винаги са били толкова лоши, а за политиците дори са се получавали много изгодни. Истината е, че досегът с най-големия феномен от последните 100 години е дал повод за много фотографии от събития, които остават като артефакти към историята. И не се е родил велможа, който да не иска да се снима с героите за спомен.

С ясната мисъл, че поне за един миг става един от тях.

1. Италианският диктатор Бенито Мусолини вероятно няма скоро да бъде изместен от първото място с един не дотам популярен факт. Дуче е единственият крал, канцлер, президент, премиер или каквато и да е длъжност, равняваща се на първо лице в държавата, с цели две световни титли. Неговата "Скуадра адзура" става световен шампион през 1934 и 1938 година.

По нормални причини това сега не се свързва пряко с Мусолини, но ще цитирам думите на треньора Виторио Поцо - "Щом си готов да умреш за Италия, значи си готов и да играеш за Италия".

Embed from Getty Images

Фашисткият подтекст е повече от явен, а в добавка футболистите в сини екипи и на двете първенства в Италия и Франция, започват двубоите си с онзи крайно компрометиран поздрав с изправената ръка напред. И са доста силно повлияни идеологически от самия Дуче. Всъщност Мусолини е първият политик използвал футбола за национални, патриотични цели, които после светът е заклеймил с думата фашизъм. Но и остава фактът, че половината от четирите световни титли за Италия са записани до името на Бенито Мусолини.

2. И от безспорния мерзавец Бенито Мусолини, към безспорно най-уважавания държавник в последните 60 години - Нейно Величество Кралица Елизабет II. В нейния случай не е от съществено значение дали тя се е интересувала от футбол, а че футболът се е интересувал от нея.

Младата английска кралица бе в ложата на "Уембли" по време на единствения голям футболен триумф на отбора на Англия ппрез 1966 г. И не само връчва медалите, но и титлата сър на световните шампиони Гордън Бенкс, Джордж Коен, Рей Уилсън, Джеки Чарлтън, Боби Мур, Ноби Стайлс, Алън Бол, Мартин Петерс, Боби Чарлтън, Джеф Хърст, Роджър Хънт и Джими Грийвс.

Кралицата дава купата на капитана Боби Мур, а до нея е принц Албърт, който е известен повече с пристрастеността към конете. Естествено, значението на кралицата е изцяло протоколно, а основната работа е свършена от недостижимия английски футболен модел. Но черешката на тортата е за любимата на всички Елизабет II.

Вили Бранд

Снимка: Getty Images

3. Съвсем не протоколно бе значението на един велик немски политик, който се нарича Вили Бранд. В неговия случай имаме и голяма драма, защото Бранд подаде оставка точно месец преди да започне Мондиала в Германия през 1974.

А причината за неочаквания обрат на съдбата бе аферата "Гюнтер Гийом". Така социалдемократът и миротворец Бранд не успя да се запише в историята с домакинството на Летни олимпийски игри и световно първенство по футбол. А на церемонията по връчването на златните медали на Бундестима, доста незаслужено присъстваше неговия приемник Хелмут Шмид. Но най-силните години на немския футбол, свързани с успехите на националния отбор отбор, както и на Байерн Мюнхен винаги ще бъдат свързани с епохата на Вили Бранд.

През 1954-а Германия в сянката на срама от причиненото във Втора Световна война скромно и тихо празнуваше първата си световна купа, а през 1974-а вече бяха с вдигната глава. И не малка заслуга за измиването на срама принадлежи на Вили Бранд, чиито завети и до днес се следват в Бундесрепублик Дойчланд.

4. И към една доста зловеща фигура, какъвто безспорно е Хорхе Рафаел Видела. Съдбата е определила той да остане в сянката на един друг "знаменит" диктатор - Аугусто Пиночет. Но злодеянията на Видела не само са съизмерими, но дори и надхвърлят мащаба на чилийския сатрап.

Embed from Getty Images

През 1976 година в Аржентина се извършва военен преврат и начело на държавата застава военна хунта. А на върха на хунтата са трима висши военни. Но Видела се е отличил най-много от тримата, защото той се олицетворява със световното първенство през 1978. И неговата плешива глава се вижда на много снимки с аржентинския национален отбор от онзи период. Може и да е само мит, но в Аржентина масово се говори, че Видела е правил състава на селекционера Сесар Луис Меноти. Малко е трудно да се повярва, защото дългокосият треньор не изглежда като човек, който търпи да му заповядват. От друга страна репутацията на затворите в Патагония е почти същата като на лагерите Дахау и Аушвиц. И един, по скоро анекдот. По пътя си към световната титла Аржентина победи с 6:0 Перу и това без съмнение е най-срамният мач в историята на Мондиалите. А Видела е човекът, който е обяснил на перуанците какво ги чака, ако се възпротивят. И вратарят Кирога го е разбрал съвсем точно. Головете влизаха лесно, Аржентина се класира за сметка на Бразилия и - така.

5. И второто величество със знаково присъствие на световни първенства е Негово Величество Крал Хуан Карлос II. С него започват живите участници в тази своеобразна класация. Хуан Карлос II се превръща в емблемата на Мондиала през 1982 година и царствената му осанка допринася световното в Испания да се смята за най-великото и ненадминато в историята на футбола.

Embed from Getty Images

Заслугата на краля е по-скоро символична, защото големите мачове бяха за Бразилия и италианеца Паоло Роси, но така или иначе прекрасното чувство в зрителя по света от испанския Мондиал остава завинаги. А само да си представим, че през 1982-ра на мястото на Хуан Карлос беше "Каудилио" Франко. И май щяхме да си спомним за Дуче! Истината е, че високият владетел превърна Испания в една съвсем различна държава. Слънчева, приветлива, процъфтяваща, демократична - едно от най-добрите места за живеене в целия свят. А най-вече процъфтя футболът, защото по времето на Франко неговите генерали влизаха в съблекалнята на Барселона и след това каталунците губиха мача от Реал с 2:8 или 1:11!

6. Ако има политик, който най-малко заслужава да е в елитната компания, то това е Бил Клинтън. Но той заведе футбола в Америка, а дъщеря му Челси дори държеше в ръцете си не пъпешовидна, а кръгла топка. А и ние в България сме вечно благодарни. Защото си имаме Априлското въстание от 1876-а и след това - Лудото лято от 1994-а. И няма българин на който да не му кипва кръвта при тези два спомена.

А заслугата на Клинтън е, че победи Джордж Буш в изборите през 1990 година и световното през 1994-а се оказа в неговия първи мандат. Като добавка към заслугите му, Америка организира и Летните олимпийски игри през 1996. Май си остава единственият държавник с такъв знаменит дубъл! Световното първенство през 1994 година е уникално и с друг детайл - то не струваше нито цент на американския данъкоплатец. Не бе построен нито един стадион и не бе положен един метър асфалт. Направиха си го с това, което имат, а те имат ужасно много в сферата на спорта. И като присъстващ на форума се убедих с очите си какво представлява спортна Америка и защо е недостижима за останалия свят.

Embed from Getty Images

7. И да влезе изисканият Жак Ширак. Той пък остава в историята като последният политик, чийто национален отбор е триумфирал с купата на собствена земя. Ангела Меркел и Дилма Русеф разбраха по-късно, че това удоволствие въобще не е вързано в кърпа. Жак Ширак си извоюва домакинството на Франция на световното първенство през 1998 г. и го организира по перфектния начин.

Същият начин, който по-късно бе заимстван от Германия през 2006 година и Русия през 2018-а. Мащабната дейност извършиха френските общини, които блестящо се справиха с първото световно първенство с 32 участника. От позицията на очевидец твърдя, че всичко беше перфектно в съчетание с онова усещане, което само тази държава може да предостави на посетителите.

Но пък "петела" и "синьото" бяха навсякъде и някак като неизбежност дойде и световната титла. Триумф на дипломатичния Ширак, който дълги години бе чакал за своя голям миг. Със сигурност провеждането на първенството постави съществен отпечатък върху неговия президентски мандат.

8. Ангела Меркел пое организацията на най-изрядно проведения досега Мондиал от предшественика си Герхард Шрьодер. Но нейната ХДП спечели изборите и приятеля на Владимир Путин загуби възможността да стои под прожекторите на Мондиала през 2006 година. Ангела Меркел едва ли се е занимавала детайлно с организацията, но свършената работа бе феноменална. Германия построи 12 супер стадиона, които и до днес биват масово копирани като архитектурни достижения на изкуството.

Самата тя се появи чак за мачовете на Бундестима и тежко изживя загубата от Италия, но запази добрия тон и обяви представянето на своите сънародници за голям успех. Явно без да знае, че за "бяло-черните" всичко освен титла е провал. Но епохата на Меркел има своя солиден футболен сегмент и това е световната титла през 2014 година, когато тя подскачаше като девойка в пубертета при гола на Гьотце на "Маракана".

Ангела Меркел със световните шампиони през 2014-а

Снимка: Getty Images

9. Луис Инасио Лула да Силва е единственият политик, лежал в затвора, но същевременно поставил името си в символичната "Зала на славата" с фигури, които са показали активно отношение и са оказали влияние на световните първенства по футбол.

Може да бъде видоизменено и с политици, поддали се на чара на швейцарския хитрец Сеп Блатер. Лула, както галено го наричат сънародници му, попадна в добре изплетената мрежа по часовникарски от швейцареца, който си бе поставил за цел да изреди като домакини всички страни от групата БРИКС. И силите му стигнаха до Южна Африка, Бразилия и Русия. За Китай и Индия го спря Лорета Линч!

Лула тръгна да организира мащабно световното в Бразилия през 2014 година и олимпиадата през 2016-а, но в крайна сметка славата обра Дилма Русев, която е с корени от Габрово. Но смятам, че е редно да се отчетат заслугите на Лула, дори защото народът го избра отново за президент на Бразилия преди броени дни.

10. Руският президент Владимир Путин си бе поставил амбициозната цел да надмине всички в историята с требъл - световно, зимна и лятна олимпиада, ама май както е тръгнало Русия няма вече да организира и международен турнир по шашки.

Но в добрите времена на Путин, светът му отиваше на крака и се възхищаваше от неговия гений. Най-много възхити Джани Инфантино, чиито желания се изпълняваха на мига. И Путин докара бюджета на световното през 2018 година до умопомрачителните 35 милиарда долара. В интерес на истината очевидци разказват, че организацията е била перфектна, а руските доброволци са изпълнявали всяко желание на гостите.

Независимо от изцяло изкопирания немски модел, някои неща се направиха типично по социалистически, с цел изпълнение на плана. Въобще принципът беше, което не се постига с пари, се прави с много пари. И световното в Русия си изигра ролята, която Путин бе избрал за лъскане на неговия имидж.

Но няма и грам съмнение, че в Катар ще го надминат многократно и във всяко едно отношение.