20:57 | 26.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Динамитът, който "взриви" Европа: 30 години от неочаквания датски триумф

Скандинавците спечелиха първенство, на което дори не трябваше да участват

Динамитът, който "взриви" Европа: 30 години от неочаквания датски триумф

Скандинавците спечелиха първенство, на което дори не трябваше да участват

09:23 | 25 юни 2022 7 3824

Те дори не трябваше да бъдат там, а в крайна сметка си заслужиха прозвището “шампиони на Европа”.

Ретро

Преди точно 30 години, през 1992, националите на Дания спечелиха Европейско първенство по футбол, за което дори не се бяха класирали. Те остават втори в квалификационна група, спечелена от Югославия, но разпадането на съюзната република праща именно северняците на първенството на Стария континент.

Всичко щеше да бъде наред, ако това не се бе случило… 8 дни преди старта на шампионата. Освен това говорим за години на доста по-здрава конкуренция и все още формат на турнира от общо 8 отбора - с две групи от по 4 тима всяка. “Динамитът” прескача напред към елиминациите в конкуренцията на Швеция, Франция и Англия. След това печели с дузпи срещу Нидерландия в полуфиналите, а във финалния мач, игран в съседна Швеция, датчаните нокаутират Германия с 2:0.

Тук обаче няма да говорим само за футболните им подвизи, а и за всичко, съпътстващо този знаменит триумф отпреди три десетилетия.

Снимка: Getty Images

В деня на финалния мач, който се провежда в Гьотеборг, в Дания се случват няколко значими събития. В разгара си е култовият рок фестива Роскиле. Там свирят великаните от Пърл Джем и Нирвана, като преди да забият най-големия си хит Alive, фронтменът на първите Еди Ведър подканва публиката да изпеят заедно датския химн.

Час след триумфа на футболистите на страната на сцената излизат и легендарните Нирвана, по онова време в пълния си блясък, две години преди Кърт Кобейн сам да посегне на живота си и да остане завинаги на 27. Кобейн поздравява хилядите меломани - “Поздравления за спечелването на Европейското!”.

Басистът на сиатълската банда Крист Новоселич пък признава години по-късно, че единствено и само тогава се е интересувал от развитието на даден спортен мач. По думите му фестивалът е бил спрян, за да могат хората да гледат финала на огромен екран, а след това програмата продължава с пълна сила.

Освен това, макар и само за няколко часа, страната на практика остава без ръководство на парламента на своя територия. Премиерът на страната и външния министър са на среща на Европейския съюз в Лисабон, а начело на правителството в отсъствието на двамата е поставен Бертел Ходер - министър на образованието.

В деня на финала той обаче разбира, че културното министерство има два свободни билета за футболния мач и без да се замисля закача на колата си знамето на Дания и заедно с дванадесетгодишния си син се втурва към Гьотеборг.

Снимка: Getty Images

“Бързахме толкова много, че забравихме дори да ядем. Само на една бензиностанция един случаен мъж, който се оказа, че е кметът на Балеруп, даде на моето момче един сандвич. Аз пък се задоволих с една бира - но в съблекалнята на европейските шампиони!”, спомня си Хордер години по-късно.

И добавя, че страната не е имала нужда от управляващи, защото в тези два дни всички така или иначе са правели каквото си поискат.

“Ние не сме глупаци. Всички глупости, че са ни извикали от плажовете, са неверни. Все пак четяхме вестници и знаехме, че Югославия може да се окаже аут от Европейското”, казва вратарят Петер Шмайхел.

Югославяните потеглят за Швеция 13 дни преди старта на първенството, а ден преди това в Сараево е избухнала граната и на опашка за хляб загиват 16 души… Съветът за сигурност на ООН хвърля вината върху сърбите, а Югославия получава забрана за участие.

В първия си мач датчаните правят 0:0 с Англия, а във втория отстъпват с 0:1 на домакина Швеция. След загубата датските коментатори мрачно заявяват, че няма как да стигнат до полуфиналите и в ефир се сбогуват с Европейското първенство.

“Чувствахме се напълно изтощени и безкрайно разочаровани. Съблекалнята беше като морга”, казва Шмайхел. Освен това проблемите не са само здравословни - нападателят Бент Кристенсен напуска лагера заради контузия, докато Ким Вилфорт трябва да се прибере у дома, защото състоянието на 7-годишната му дъщеря с левкемия се влошава…

Снимка: Getty Images

И въпреки че следващото препятствие е Франция - отбор с едва една загуба за последните две години и половина, “динамитът” гърми точно когато трябва. Победа с 2:1 срещу високомерните французи. Преди мача те се подиграват на Йон Сивебек, който играе в Монако, но след последния сигнал друг се смее. И това не са посърналите “петли”.

Вилфорт, който гледа победата над французите по телевизора в болницата, все пак се пречупва пред молбите на съпругата си и останалите пациенти - да се върне за полуфинала. И го прави.

Два дни преди полуфинала с Нидерландия, който ще бъде спечелен с дузпи, от щаба на бъдещите шампиони разрешават на играчите да нарушат строгата си диета и да ядат “Макдоналдс”. Освен това жените на играчите са допуснати в лагера. По ирония на съдбата единствената пропусната дузпа за все още актуалните европейско шампиони е от Марко ван Бастен. А една от петте успешни за Дания е дело на Вилфорт. Това обаче далеч не е последното му значимо действие на първенството.

“Разбирам, че ван Бастен беше много разстроен. Но за утеха той получи моята фланелка”, със самочувствие отсича централният защитник Торбен Пиечник. Еуфорията обаче е помрачена от контузията на лявото коляно на Хенрик Андерсен. Той получава дислокация на капачката, а травмата го спира за трансфер в Сампдория…

Снимка: Getty Images

Преди финалната среща лазарета на Дания е пълен. Лекарите работят неуморно, за да направят невъзможното, а отзвука от подвизите на северняците кънти из цяла Европа. Бъдещият национал на Испания Раул Албиол, по онова време на 6, е запитан от родителите си как да кръстят по-малкото му братче. Отговорът е лаконичен - Брайън, точно както Брайън Лаудруп, един от датските герои.

2:0 във финала срещу коравите германци е черешката на тортата. Вторият гол е дело на познайте кого - Ким Вилфорт!

Ден след финала, когато десетки хиляди фенове приветстват шампионите пред кмеството в Копенахаген, датските национали се чувстват не по-малко звезди от Кърт Кобейн, който е отпразнувал триумфа им.

“Беше много забавно”, кратък и ясен е относно празненствата Шмайхел.

Признава, че единственото му притеснение е било свързано с табелка на балкона на кмеството, на която е пишело - “Не повече от осем души”. Малко по-малко от целия тим на Дания.

ИЗБРАНО