Един джентълмен на 50. Пинтурикио рисуваше на терена и не остави своята любима дама
Легендата на Ювентус Алесандро Дел Пиеро празнува юбилей днес
В модерния футбол все по-често казваме, че вече няма такива играчи. А в случая това важи с пълна сила, защото наистина днес няма футболисти като него. Мистър Ювентус. Пинтурикио. Любим на свои, чужди и неутрални.
Алесандро Дел Пиеро, една от най-симпатичните фигурили, оставили майсторския си отпечатък с магическите си докосвания по световните терени, днес празнува 50-годишен юбилей.
Влюбва се в играта още като малко дете, когато при всяка възможност заедно с приятелите си Нелсо и Пиерпаоло играят в задния двор в Конелиано, където е и роден. Мечтите и на тримата са да станат професионални играчи, ала само един от тях успява. Но го прави като за трима! Але израства в нормално семейство от средната италианска класа, като татко Джино е електротехник, а мама Бруна e домашна помощница.
Фамилия Дел Пиеро няма нужните средства, за да пътува в чужбина, а Алесандро има и резервен план. Ако не стане с футбол, ще стане шофьор на ТИР, за да може да види света. Първоначално играе като вратар, защото майка му смята, че така няма да се поти прекалено много, а и рискът от контузия е по-малък. Но по-големият му брат Стефано, който стига до Сампдория в професионалния футбол, вижда, че Алекс трябва да се пробва по-напред. И определено има защо.
Забелязан е от Падова и на 13-годишна възраст напуска дома, за да преследва футболната си мечта. Още на 16 започва да тренира с мъжкия отбор, а на 17 дебютира в Серия "Б". Дни преди да стане на 18 бележи и първия си гол като професионалист, а през 1993-а, когато все още е тийнейджър, Ювентус го привлича - до голяма степен благодарение на клубната легенда Джампиеро Бонипарти.
Който явно има добро око за таланти, защото след горе-долу две десетилетия това момче, привлечено от Падова, ще го изпревари като голмайстор №1 в клубната история.
Здравата работа и отдадеността му към Юве се превръщат в запазената му марка през годините. И до днес никой не може да каже, че Дел Пиеро има точно определена позиция на терена. В Италия го описват като "фантасиста", защото еднакво добре може да бележи, но и да създава голове за останалите. През годините се стига дотам, че на Апенините лепват етикет "Гол ала Дел Пиеро" - разбирайте, когато десетката на Юве влезе с дрибъл от фланга и забие майсторски топката в далечния вратарски ъгъл. Зоната между лявото крило и наказателното поле пък е известна като "Зоната на Дел Пиеро", защото именно там той пробива навътре със силния си десен крак и рисува вълшебствата си.
Преминавайки на "Деле Алпи", младокът получава шанса да черпи директно от извора - №10 на Ювентус по онова време е не кой да е, а Роберто Баджо. После Дел Пиеро наследява десетката от великия артист, когото Джани Аниели сравнява с неповторимия художник Рафаело. Точно по този начин пък Алесандро се сдобива с прякора си Пинтурикио - друг ренесансов майстор, който е бил сред учениците на Рафаело.
Години по-късно легендата признава, че най-добрите, с които е играл са двама. Роби Баджо и Зинедин Зидан.
През 1994 година начело на "старата госпожа" застава Марчело Липи - друг човек, който ще се окаже изключително важен във футболния път на момчето с големи мечти от Конелиано. Заедно двамата печелят Шампионската лига през 1996 година, като същевременно достигат още три финала в турнира с Юве, но за съжаление с неуспешен завършек.
А точно десетилетие след триумфа с "ушатата", Италия става световен шампион, като основна роля в състава играе Дел Пиеро, макар и този път с №7 на гърба. Кой е национален селекционер? Синьор Марчело Липи, разбира се.
Разбира се, както всяка приказка, не всичко в кариерата на десетката е изцяло розово. През сезон 1998/1999 се контузва при гостуване на Удинезе. Коляното му едва ли не експлодира. Когато се завръща, скоростта и първото му докосване са видимо различни. Губи финала на Евро 2000, а пресата се опитва да го смачка, твърдейки, че е приключил. Година по-късно баща му умира, а това се случва по време на мач с Бари, който той започва на пейката. Карло Анчелоти рискува и го пуска в игра, а Пинтурикио се завръща - вкарва "Гол ала Дел Пиеро" и сякаш преоткрива себе си на терена.
Да, вече може да не е най-бързият на терена, но винаги е най-умният. По пътя към световния връх през 2006-а вкарва два гола за Италия, включително в полуфиналния мач с Германия. Критиците няма какво да кажат.
А след радостта от световната титла идва голямата мъка - Ювентус е изхвърлен в Серия "Б" покрай скандала "Калчополи". Звездите се разотиват, но остават петимата самураи - така стават известни Дел Пиеро, Джиджи Буфон, Мауро Каморанези, Давид Трезеге и Павел Недвед.
Запитан защо не е потърсил късмета си другаде, Алесандро отговаря по следния начин - "Един истински джентълмен никога не оставя своята дама".
В последователни сезони той става голмайстор на Серия "А" и Серия "Б", а черешката на тортата в ювентинската му история е сезон 2011/2012, в който става шампион за последен път. През цялата година се знаеше, че това е лебедовата му песен с черно-белия екип.
После Алесандро мина през екзотични престои в Индия и Австралия, за да се откаже през 2015-а, след като близо годин е без клуб.
Победите му на терена са много и коя от коя по-впечатляващи.
Но извън него също е невероятен и редовно организира различни благотворителни кампании. И също така не забравяме - колко футболисти могат да се похвалят, че са снимали в клип на легендарните Oasis, които се събраха отново?
Макар да бе принуден да се сбогува с играта далеч от своята "стара дама", Алесандро Дел Пиеро винаги ще бъде помнен като истинският джентълмен в черно и бяло. И не защото е човекът с най-много мачове и голове за торинския гранд.
А защото и днес, когато вече е на 50, продължава да е уважаван от всички - свои, чужди и неутрални.
Фантасиста. Пинтурикио. Синьор Ювентус. Алесандро Дел Пиеро.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}